От Русе през Google и собствен стартъп до придобиване от глобална компания: Животът е съвкупност от всички трудни решения, които трябва да вземеш, а „Не“ е само път към „Да“, споделя пред Economy.bg успешният българин
Запознайте се с българина, успял да сбъдне американската мечта. Родом от Русе, в момента Момчил Кюркчиев е един от най-успешните българи в Силициевата долина. Заминава да учи в САЩ още на 19 години. Там записва тройна специалност в областта на математиката, компютърните и изчислителните науки в държавния университет на щата Ню Йорк. Завършва Университета „Карнеги Мелън” и има дипломи по компютърни науки и математика. Към Силициевата долина го отвежда работата в Google като водещ инженер. Винаги обаче е мечтал да има собствена компания. Напуска сигурната работа в глобалния гигант и се впуска по предизвикателния път на предприемачеството. След 140 „Не“-та, получени от инвеститори, през 2012 успява да създаде компанията за мобилен маркетинг Leanplum с офиси в София, Сан Франциско, Ню Йорк, Денвър, Амстердам и Сингапур. Преди дни тя беше придобита от лидера в сектора CleverTap.
Обединението ще създаде глобална компания с развойни центрове с над 600 служители в Северна Америка, Европа, Латинска Америка, Индия, Югоизточна Азия и Близкия изток. Двете организации ще комбинират продуктовите си пакети, като клиентите им ще надхвърлят 1200 в над 100 страни по света. Плановете са компанията да увеличи годишните си приходи до 100 милиона долара до края на 2022 и да нарасне 10 пъти в следващите 5 години. Мобилните приложения, които ползват технологиите на CleverTap и Leanplum в момента, са инсталирани на над 3 милиарда смартфони или всеки втори в света.
Момчил Кюркчиев е носител на наградата „Основател на годината“ от Central European Startup Awards. Той е и TEDx лектор. Под негово ръководство Leanplum е обявена за едно от трите най-добри работни места в Района на залива.
Защо човек предпочита „влакчето на ужасите“ на стартъпа пред „слънчевото време“ в глобална компания като Google, как се продължава след 140 „НЕ-та“, как се създава успешна компания и как вземаш решение да я продадеш – тези и други въпроси коментирахме с Момчил Кюркчиев.
Момчил, поздравления за сделката! Всъщност какво налага сливане точно в този момент?
Моментът е доста интересен. Всъщност Covid беше доста добър за нашия бизнес. Много хора останаха вкъщи, играха игри на телефоните си, ползваха онлайн медии. Като цяло технологиите имаха подем. Сега проблемът е следният: когато си придобил много потребители – доста от нашите клиенти отбелязаха изключителен ръст на нови потребители, как след това да ги запазиш ангажирани, така че да останат с твоя бранд и да не го забравят, след като вече доста от Covid рестрикциите отпаднаха. Точно това правим ние. Изграждаме софтуер, който да може да ангажира потребителите на тези мобилни приложения, да им е интересно и да продължават да ги използват.
Все пак защо решихте да продължите Вашето развитие именно чрез обединение с друга компания? И защо точно сега назря моментът за това?
Бих казал, че това, което ние видяхме с Covid, са го видели и CleverTap. Като цяло има вълна на подем за този вид технологии. Съзряхме възможност чрез обединени сили да можем да изплуваме на гребена на тази вълна по-бързо. Съответно да направим нещо, което да ускори нашия растеж повече, отколкото, ако всеки сам се бори. Тъй като, като две отделни компании, ние сме основни конкуренти, докато, ако обединим сили, покриваме целия глобален пазар. Например нашите основни клиенти са в Северна Америка и в Европа, а техните са предимно в Индия, Югоизточна Азия, Близкия изток и Латинска Америка. Тоест правим изключително глобална компания с критична маса, като до края на тази година сме на път да достигнем 100 милиона долара приходи. По този начин изграждаме бранд, който има много повече тежест и съответно ни дава повече възможност да растем.
Става дума за сливане, но равнопоставени ли ще бъдат двете компании или по-скоро е тип поглъщане от по-голямата?
Придобиване е. CleverTap ни придобива. Leanplum ще даде възможност на CleverTap да увеличи приходите си с около 30 – 35%. Тоест ние сме по-малката част, но все пак сме значителна част от общата компания. Така че моето усещане е, че това е придобиване от тяхна гледна точка, но те гледат на нас като на партньор, тъй като ние сме експертите на пазарите, които тях много ги интересуват – Северна Америка и Европа. Съответно имаме и продуктово, и чисто като вертикални доста места, където нямаме голямо покритие и можем да растем заедно. Тоест канят ни като равнопоставени членове на масата. И обединяваме сили, за да можем да създадем наистина най-добрия играч на този пазар.
Казахте по-рано, че не може да споделите финансови параметри по сделката. Най-голямата сделка в ИТ сектора у нас досега беше придобиването на „Телерик“. Къде в историята на сливанията и придобиванията в България е Вашата сделка?
Тя е различен вид сделка, защото „Телерик“ ги купиха публична компания, докато CleverTap е частна компания. И когато една сделка е акции плюс кеш, като при нас, съответно тя се прави по по-различен начин. За съжаление, не е прието да се споделя тази информация, но вие може да си направите съответните изводи – ако компанията е на път да достигне 100 милиона приходи до края на годината, тогава комбинацията от тези две дружества ни позиционира като голяма компания на пазара.
Тоест можем да кажем, че това също може се впише като една от най-големите сделки в историята на българските сливания и придобивания?
За мен е по-важно повече какво можем да постигнем заедно. Защото в стартъп екосистемата има най-различни играчи. Когато отворихме офиса през 2014, нямаше много стартъпи в България. Сега има доста повече, което ме радва. Постоянно се опитваме да играем малка, но важна част в тази екосистема, като я подсилваме и подхранваме, и даваме повече, отколкото вземаме от нея. И до момента, ако сме играли ролята на малък или среден стартъп, сега вече сме в късна фаза, т.е. един стартъп, който е със 100 милиона приходи до края на годината, е на път да има и може би някакво публично представяне в обозримо бъдеще, тип IPO. Това е ролята, която бихме играли ние в екосистемата на България.
Нещо много важно, което искам да споделя, е, че придобиването на една компания е естествена част от цикъла на развитие. И той е важен, защото навремето в Силициевата долина, където аз живея, тя не се е създала в първия момент, в който са тръгнали първите стартъпи на HP и т. н., а в момента, в който се е завъртяло колелото – когато първите компании са били продадени, след това оттам са излезли хора, които са стартирали нови компании, създала се е общност от инвеститори и цялата екосистема е нараснала и набъбнала. Мисля, че това се случва в момента и в България. И мен ме радва да играем малко по-различна роля, но по този начин да подхраним и да подсилим още повече екосистемата.
Може ли тази сделка да се счита за exit за Вас?
Аз оставам част от компанията. Ще имам ръководна роля в новото дружество. Ще бъда Chief Strategy Officer.
Ще се променят ли Вашите отговорности?
Моите отговорности всъщност ще бъдат да гарантирам, че двете компании ще се слеят успешно, че клиентите ни ще успеят да придобият всичките позитиви от тази сделка и съответно да развием северноамериканския пазар. Той е най-големият потенциален пазар за нас като вид технологии, така че не е случаен интересът на CleverTap към Leanplum, защото ние присъстваме вече там. Моята роля ще бъде да гарантирам, че този пазар е успешен за нашата комбинирана компания.
Под какво име ще оперира новата компания?
Запазваме името Leanplum. За момента ще бъдем Leanplum – A CleverTap Company. В бъдеще искаме да се възползваме от бранда и на CleverTap и на Leanplum, като има вертикали, в които Leanplum има много добре изграден бранд – например в мобилните игри. И там бихме фокусирали и занапред бранда Leanplum. В останалите, където пък CleverTap има доста силно изградено име, може би там е по-подходящо да преминем към този бранд. Тоест имаме двойна стратегия.
Как от конкуренти се превърнахте в партньори? Какъв път извървяхте?
Пътят беше доста интересен, защото първите няколко срещи бяха доста деликатни, тъй като не можехме да споделяме почти нищо. Съответно имаме интерес да се запознаем.
Всъщност срещата беше с опознавателна цел ли? Или да видите възможностите за сливане?
Нашият Борд на директорите имаше връзка с техния Борд и по принцип винаги сме имали контакти с конкуренти и с потенциални партньори, за да знаем кои са играчите в екосистемата. В случая се оказа, че когато се запознахме, имаше интерес и потенциал да направим нещо повече заедно. Допаднахме си като култура. И когато започнахме да навлизаме малко повече в детайли, осъзнахме, че въпреки че сме конкуренти, ние се допълваме до голяма степен пазарно. Почти нямаме общо покритие в пазарите, тъй като за нас основните пазари са в Северна Америка и Европа, а те са извън тези пазари предимно. Продуктово фокусът за нас основно са мобилните игри, а също така приложения, свързани с електронна търговия и т. н. Докато при тях основните особено в Азия са мобилни портфейли, e-wallets, финтех, медии. Геймингът не им е основна вертикала, така че и там имаме доста интересно допълване. И колкото повече си говорехме, осъзнахме, че ако комбинираме двете компании, можем наистина да направим много повече от сумата на двете части, взети поотделно.
И така от конкуренти станахте партньори?
Да, отне няколко месеца, но процесът беше доста интересен.
А какво ще се промени за офиса в България след сделката?
Офисът в България е много важен. Те изразиха интерес към това да развиват София като втори инженерен хъб за тях. В момента основният им инженерен хъб е в Индия, в Мумбай. София им допада, тъй като, първо, сме сравнително близко – на два часа и половина като часова зона, а също така и като качество на таланта. България има изключително високо качество на ИТ специалисти. В техния офис в Мумбай те наемат може би топ 5% от ИТ таланта. Същото правим и ние в София. И по този начин комбинираме две много силни инженерни култури и решаваме интересни проблеми, което не би било възможно без подходящия талант.
Кой ще е ръководител на местно ниво тук?
Запазваме всички хора като организация. В момента имаме site leader, имаме хора, които отговарят за инженерния екип, за продуктовия екип. Това са трима души. Запазваме това. Също така имаме планове да растем с 20% при 65 души в момента в офиса в София само до края на тази година.
Какъв тип специалисти ще търсите?
За инженерния хъб. Имаме и допълващи функции, като support и други. Това, което е интересно за нашия тип продукт, е, че се позиционираме пак по по-уникален начин на пазара на труд в София. Тъй като, доколкото знам, няма други компании, които да работят и с изключително огромен обем от данни. Има доста стартъпи в екосистемата, но те са повече B2B ориентирани и решават проблеми, които не са свързани с обработка на данни от милиарди телефони в реално време. Тоест като тип работа – дистрибутирани системи, анализ на данни – специалистите, занимаващи се с това, са доста полезни.
Работил съм в Google и смятам, че да нямаме Google или Facebook тук донякъде е плюс, тъй като можем и ние като по-малък стартъп да дадем възможност на хората да имат достъп да решават толкова интересни инженерни проблеми.
От перспективата на времето – как се създава успешна компания? Кои бяха основните уроци, които научихте досега от основаването на компанията до днес?
Ако трябва да погледна назад, тъй като вече извървяхме път около 10 години, стартъпът е едно, бих казал, „влакче на ужасите“, защото един ден може да се чувстваш на върха на света и да си най-добрият в това, което правиш, а на следващия ден да си паднал на земята и да си осъзнал, че всъщност нищо няма да стане. Това го изпитваш всеки ден. Понякога в рамките на часове изпитваш и двете усещания – за върха и падането.
Формулата на успеха е следната според мен: успешни са тези компании, които не се отказват, защото трудности има много. Стартъпите не са за всеки. Аз лично съм видял как е в голяма компания като Google, където "прогнозата за времето винаги е, че ще бъде слънчево" и никой никога не разбира за истинските проблеми, с които те се борят, тъй като ти си в някакъв малък департамент на поддепартамент и съответно нямаш достъп до нищо повече от „всичко е ОК“.
Защо решихте от „слънчево време“ да се качите на „влакчето на ужасите“?
Защото си го мислех от доста отдавна. Всъщност може би още от самото начало. Още от България си спомням, още от 90-те години, чичо ми си беше направил собствена фирма. Така ми е останало в съзнанието – бях може би на 10 години, той ми казваше: „Момчиле, да знаеш от мен – като станеш голям, най-добре е да си частник“. И тая дума частник ми е останала. Той ми показа какво означава да си предприемач. И още като заминах на 19 години в Америка, знаех ясно, че искам един ден да си стартирам компания. Но това, което се случи, след като отидох да работя в Google, е, че малко позабравих за мечтите си, тъй като там е място, където е слънчево времето и съответно човек се отпуска. Плащат ти добре, решаваш интересни проблеми, има безплатна храна. Всичко, което може да си помислиш, го има. Но на 5-ата година осъзнах, че човешкият живот е съвкупност от всички трудни решения, които трябва да вземеш. А да останеш в Google, е много лесно. Тук няма да вземаш никакво трудно решение. И си представях как, дай боже, след време, ако съм на 60 или на 70 години и разказвам на внуците си за историята на моя живот, тази история ще бъде за всички трудни решения, които съм взел през живота си. И си представях как моята история ще бъде на човек, който е отишъл на 22 години в Google, останал е там цял живот и е работил там. Доста лесно. Тази история не ме вдъхнови. Осъзнах, че това не съм аз. Осъзнах, че всъщност това, което исках да направя, е да си изпълня мечтата, която е била да стартирам собствена компания. И че човек трябва да бъде малко смел.
Чисто финансово, човек като се замисли, ако изчислиш процента вероятност една компания да има добър изход, и умножиш по това, което получаваш на края на изхода, излиза много по-ниско от това, ако останеш само в Google или само в голямата компания. Но ако всеки си остане в голямата компания, няма нищо ново да се създаде. В света, в който живеем и всяко нещо около нас, което погледнете, всеки един обект, всяка една услуга е създадена от някого и това мен ме вдъхновява.
Искам да дам нещо и да оставя нещо след себе си. Затова стартирах компанията.
Бих казал, че от самото начало мисията ни е била – естествено, като маркетинг софтуер, да създаваме интересни технологии, да решаваме проблеми, които са на глобално ниво. Но също така сме имали една вторична мисия, която мен винаги ме вдъхновява и това е да имаме и български корени. Било то фактът, че аз съм основател на компания и съм българин. В самото начало имахме български инвеститори, които ни помогнаха изключително много през годините в трудните моменти. Много е важно да имаш хора, които да ти повярват и да ти помагат, когато имаш нужда, а не само когато всичко е добре. И също така да можем да направим продукт в България, който да бъде на световно ниво, да се продава в САЩ, в Европа, в Азия по цял свят. И нещо, с което да можем да се гордеем като екосистема. Това винаги ме е вдъхновявало и се радвам, че по някакъв начин сме успели да допринесем за тази екосистема в България, която доста расте.
Споделяли сте, че сте получили 140 „НЕ-та“ от инвеститори, докато стартирате компанията. Какво Ви даде сили да продължите въпреки тези „НЕ-та“?
Тези 140 "Не-та" не бяха просто: „Не, няма да инвестираме във вас“. Това бяха „Не“ от типа: „Не, и между другото, аз съм човек, който има 40 години опит в тази сфера, и знам, че Вие ще се провалите. Въобще не се занимавайте“. Това, което правиш, е просто се отърсваш и минаваш на следващия човек.
Но в кой момент си казваш, че е дошло време да спреш?
Според мен, за да си предприемач, са много важни две неща. Първо, да не се отказваш, защото компаниите, които успяват, са тези, на които основателите и екипите не са се отказали. Имаме много примери. Tesla допреди няколко години беше пред фалит. Имали са кеш в банката само за 2 седмици, а в момента са една от най-големите компании в света. А можеха да се откажат в онзи момент.
Компаниите, които не се отказват, успяват. Основателите, които не се отказват, успяват. Така че в мен генетично може би е заложено да се боря и да не приемам „Не“ за отговор. По-скоро „Не“ е пътят към „Да“. Също много важно е като основател да имаш много изобретателност, защото чуваш „Не“, но какво можеш да научиш по този начин и да промениш в това, което се опитваш да направиш, за да може това „Не“ да се превърне в „Да“. Това е много важно качество. Тези две неща са моята сила. Те са ми давали успех през годините.
Вие от стартъп ще станете глобална компания. Казахте, че в глобална компания като Google „прогнозата винаги е била за слънчево време“, а при стартъпа – имаш "влакче на ужасите". Вие към "слънчево време" ли ще се стремите?
Бих казал, че ако Google е била огромна публична компания с хиляди служители, Leanplum е като малък или среден стартъп. Сега по-скоро сме късен етап на стартъп. В такъв тип компания до момента не съм бил, така че за мен това е ново предизвикателство. Със сигурност не бих казал, че това ще бъде компания, където ще е "слънчево", защото все още сме частно дружество и имаме доста да растем. Има много нерешени проблеми, с които да се справяме. Съответно имаме и ресурсите, за да се справим. Това дефинира и една компания от по-късен етап. Така че на мен ми е много интересно. Мисля, че ще имаме доста интересни години напред.
Предстоят балове. Какво бихте посъветвали младите хора, които тепърва се ориентират накъде да поемат?
Според мен човек трябва да преследва мечтите си. Когато тръгвах от България, бях на 19 години. Току-що беше минал моят бал и мечтата ми беше да отида в Америка и да си създам компания. По един или друг начин успях да го постигна това. Минах през препятствия и в един момент дори бях забравил за тази мечта. Но човек трябва да е смел и да не го е страх. Това е моят съвет. Хората трябва да са донякъде може би и наивни, за да стартират компания. Но това е много важно, защото без тези, които правят стъпката да стартират компании, нищо няма да може да се създаде.
Интервю: Детелина Калфова