Разкажете ни за Вашето образование и какво оценявате като най-ценно.
Преди 32 години кандидатствах и бях приет последен в едва третия випуск на тогава още експерименталното технологично училище „Електронни системи“, по-известно днес като ТУЕС. Там срещнах много интелигентни хора и както се казва, станах човек. Не е случайно и че през кариерния ми път в следващите години работя именно с тях.
Най-ценното за мен беше средата. Тя не може да бъде заменена с нищо друго. Тя ме срещна с хора с различни интереси и разбирания за живота и технологиите, от които можех само да уча. Разбира се, те пък учеха от мен.
Продължих образованието си и в университета, където следвах информатика, но за мен годините, които прекарах в ТУЕС, бяха наистина формиращите. ТУЕС беше моето място и там усвоих най-важното за мен самия.
Известно време работих като ИТ мениджър, но практиката показа, че силата ми е в продажбите в ИТ сектора. От 1998 г. се занимавам изключително с продажби и всички свързани дейности.
Ако знаете това, което знаете днес, какво образование и специалност бихте избрали да учите?
Бих отдал по-голямо значение на физиката. Като погледна назад, осъзнавам, че не съм ѝ отдал дължимото. С удоволствие бих учил и геология. Навремето не послушах родителите си, които се опитаха да ме тласнат в тази посока. Баща ми всъщност е геолог. Сега съжалявам, че нямам същото богато разбиране за всяко камъче – дали в морето, на полето, или някъде другаде в природата, като него. Ако се върна назад, може би с удоволствие в университета бих записал физика и геология паралелно.
Каква беше първата Ви работа и как се чувствахте тогава?
Първата ми работа беше още през лятото на 1990 г., когато продавах вестник „Екогласност“, но най-успешно тогава беше начинанието ми да продавам вафли и безалкохолни на ъгъла на булевардите „Витоша“ и „Патриарх Евтимий“. После пробвах много различни предизвикателства.
Започнах да се занимавам с ИТ всъщност още в казармата, когато по стечение на обстоятелствата се наложи да вляза в тази роля и за пръв път получавах заплата за тези задължения. След това, вече като студент, продължих като ИТ в Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус, а най-смислените неща за продажбите научих в „Орбител“.
Кои са моментите във Вашата кариера, за които имате най-живи спомени и намирате за най-важни?
Това е може би първата година на нашето самостоятелно начинание – 3DC, което сега е Equinix. Най-трудно беше именно в първата година. Тогава полагахме основите на всичко и аз трябваше да се ориентирам точно как да продавам услугите ни. Можех да разчитам на голямата подкрепа от страна на Стефан Стефанов и Здравко Николов, които в момента са съответно Технически и Изпълнителен Директор в Equinix България. Тогава те си свършиха работата перфектно и след една година вече имахме и първите фактури. За мен най-големият успех беше привличането на първия ни голям клиент – беше свързано с много труд, много усилия, работа по цели нощи, много хъс, а и късмет. Нищо не може да се сравни с първия голям успех, първата голяма продажба.
Как започнахте в Equinix България?
Това се случи в началото на хилядолетието, когато със Здравко, както и с още един наш съученик от ТУЕС – Стефан, решихме, че искаме да започнем наш бизнес. Беше риск да напуснем сигурна работа в голяма компания, но решението беше правилно и започнахме да постигаме успехи. След серия от придобивания това наше начинание се превърна в Equinix България. Така вече 7 години сме част от мрежата на Equinix, която покрива 6 континента, 27 държави, 69 метро зони и над 240 центъра за данни. В това число влизат и двата центъра за данни в България – SO1 и SO2.
Какви са Вашите отговорности днес?
В началото се занимавах с всички свързани с продажбите дейности, включително с договорите, счетоводство и какво ли още не. В момента моята роля е свързана с по-големите клиенти на компанията в България.
Какво Ви мотивира?
Мотивира ме това, че компанията е лидер в своята сфера. Продуктите и услугите, които предлага, са изключително сигурни и надеждни. А тези два компонента по мои наблюдения са високо ценени и от клиентите в България. Това се потвърждава и от данните от Годишното проучване на технологичните тенденции на Equinix за 2022 г. Според него компаниите в България определят киберсигурността, както и пробивите в сигурността и изтичането на данни като най-големите заплахи за техния бизнес. Убеден съм, че сигурността, която предоставяме, e много важен фактор за клиентите. Дигиталната инфраструктура вече не е просто колокация, много повече е. Това, което ние правим, е да свържем всички наши клиенти от целия свят с други клиенти и партньори, както и с големите оператори на облачни услуги.
Друго, което ме мотивира, е възможността всеки ден да се срещаме с нови и различни клиенти и да решаваме техните проблеми с постоянно надграждащи се и допълващи се услуги.
С какво не бихте направили компромис?
Никога не бих направил компромис с качеството на услугите ни и не сме правили такъв. Наистина най-важното тук освен качеството на самата услуга са хората, които отговарят за поддръжката. Можеш да имаш най-скъпата, най-качествената услуга, но ако нямаш добър екип, който да я поддържа денонощно, тя няма как да функционира добре за дълъг период от време. А имайте в предвид, че ние имаме договори за повече от 10 години.
Какви хора се стремите да привличате в екипа си и какви качества цените в тях?
Хора, които са самостоятелни. Най-важното е да са честни, да са готови „да скочат в дълбокото“ и работата за тях да е призвание, не задължение. Стремим се да бъдем такива винаги с нашите клиенти – познаваме ги добре, знаем техните проблеми, с какво се сблъскват и знаем как да им помогнем.
Най-общо казано, стремим се в екипа ни да влизат човечни, искрени и честни хора. Според мен такива хора винаги могат да бъдат успешни.
Кои са ключовите умения, които считате, че трябва да притежава един мениджър, за да управлява успешно технологична компания?
Един мениджър трябва да слуша хората, не само директните му подчинени. Трябва да може да ги разбира и да предава знанията си. Технологиите се променят всеки ден, както и проблемите на хората, следователно ние трябва да сме информирани за всичко, което се случва около нас и нашите клиенти.
Мисля, че е много важно да можем да предаваме наученото и по-широки познания с колегите ни. Ако някой колега се занимава изключително с оперативна работа, това не значи, че не трябва да има представа за по-широката картина извън неговата конкретна дейност.
Според мен работата на всеки мениджър, а и на всеки човек е да посява семенцата на знанието и любопитството в хората и да подтиква тяхното желание да се развиват. Няма човек, който да иска да тъпче на едно място. Просто може да не е попаднал на правилната среда, която да му помогне да се развие и да го направи по-добър в това, което работи.
Кои бяха най-големите предизвикателства до този момент във Вашата кариерата и какво научихте от тях?
Според мен най-сериозното предизвикателство пред всеки е никога да не забравя откъде е тръгнал, кой е бил и кои хора са му помогнали да достигне там, където е в момента. Защото не е най-важен своеобразният връх, а пътят, който си изминал, за да достигнеш до него. За съжаление, има много примери за обратното. Много е жалко, че част от хората се поддават на това. Натрупаните средства не могат да ти купят здраве, уважение и приятелство.
Иска ми се да вярвам, че това няма да се случи с мен. Винаги, когато има нужда например, помагам на ТУЕС – мястото, което според мен ми даде нужните знания и умения. Правя това от 27 години и не мисля, че ще ми омръзне. Вярвам, че всеки трябва да помага на другите с каквото може.
Предизвикателство е и да си остана такъв, какъвто мисля, че съм сега – ентусиазиран, любопитен. Много ми помага и професията ми – да съм търговец за мен е едно от най-приятните неща. Работата ми е такава, че буквално всеки ден се сблъсквам с нещо ново и различно. Няма рутина, която често може да е причина хъсът или ентусиазмът да се изпарят.
Ако знаете това, което знаете днес, какво бихте променили?
Бих научил още два езика. За съжаление, вече не разполагам с необходимото свободно време, за да мога да го направя. Така че бих добавил и това – да се науча да управлявам личното си време по-добре. Сега осъзнавам, че съм можел да употребя свободното си време преди години по много по-рационален начин.
Как си представяте развитието на ИТ индустрията в България през следващите години?
Вярвам, че от гледна точка на географията и телекомуникациите България ще остане на много добра позиция в Европа, тъй като е на своеобразен кръстопът – между Близкия изток, Кавказ и разбира се, Европа. Всъщност България е един от основните коридори за трафик на данни от Европа към Близкия изток. За да не бъда голословен, ще отворя една скоба – двата основни коридора за трафик на данни в регион ЕМЕА са Турция – Европа и Саудитска Арабия – Европа. Турция използва близо 48% от обема на международния обмен на данни в региона, което я прави и най-големия потребител на интернет услуги в дигиталната (Edge) среда. Основната част от този трафик минава през Германия (8032 гигабита в секунда) и България (5270 гигабита в секунда), като особено при коридора Турция – България се наблюдава най-голям ръст на трафик.
Ще продължим да бъдем изгодна nearshore дестинация със страхотни, образовани, млади хора. Като изключим сферата на аутсорсинга, мисля, че благодарение на вече добре изградената стартъп среда, ще могат да се създават и качествени продукти и услуги. Това, което ни липсва в момента, е именно наш, български, end-to-end продукт, но вярвам, че това скоро ще се промени. Имаме много добри инженери, имаме и нужното знание, с други думи – има я критичната маса от хора и знания. Аз вярвам, че има много голям потенциал в страната да бъдат създадени наистина успешни продукти – по мои наблюдения българските компании са невероятно практични и ефективни в това, което правят. Ще се радвам, ако можем да помогнем на всички тези компании да достигнат по-бързо и по-сигурно до клиенти от целия свят.