България трябва да заложи на производството на автомобили
Има ли бъдеще автомобилопроизводството в България и с какви предизвикателства се сблъскват германските инвеститори у нас, вижте какво сподели Манфред Мулц, управител на Балкан Стар, в интервю за Economy.bg
Манфред Мулц се присъедиянава към Балкан Стар през 2009. Като управител той отговаря за продажбените и следпродажбени дейности на всички марки в рамките на автомобилната група в България и съседни страни. Професионалният му път включва множество управленски позиции в областта на следпродажбеното обслужване в Daimler-Benz, както в Германия, така и в редица други страни от Европа и Латинска Америка. След 26 години в Daimler AG той решава да развие своята професионална кариера, присъединявайки се към групата на Willi Betz. Мулц е завършил машинно инженерство в Мюнхен, притежава следдипломни квалификации в областите управление, маркетинг, авиационна техника и мотоциклетна техника.
Как се отрази кризата на автомобилния пазар в България и какви са прогнозите за развитието му?
Г-н Мулц, Балкан Стар наскоро отпразнува 20 години присъствие на пазара в България. Каква е равносметката за тези години? Да, 20 години са сериозно присъствие на пазара. Започнахме своята дейност през 1992 като генерален представител на марката Mercedes-Benz в България. Равносметката като цяло е положителна, особено през първите 17-18 години. През този период Балкан Стар се разви дотолкова, че от трима служители в началото сега при нас работят около 600 души. Продажбите на автомобили, които реализирахме през тези години, също се увеличиха значително.
С какви предизвикателства се сблъскахте през този период? Най-голямото предизвикателство пред нас до голяма степен е това, с което се сблъскват в по-голямата част на Европа, а именно – спадащи продажби на автомобили, както и ниския марж на печалбата.
Как се промени пазарът на автомобили в България за тези 20 години? През 90-те години продажбите на автомобили бяха доста слаби. Продажбите се увеличиха силно едва в периода 2005-2006 и достигнаха пик от 55 хиляди продадени леки автомобили през 2008. Това беше върхът и от 2008 пазарът тръгна надолу. В сравнение с този пик продажбите паднаха с около две трети.
Какво показват вашите разчети, премина ли кризата? Усеща ли се съживяване на пазара на автомобили у нас? Достигнахме дъното през 2010. Миналата година беше малко по-добра. 2012 очакваме да е още по-добра. За следващата не можем да предвидим. Правителството прогнозира ръст на икономиката от 2%. Смятам, че това е оптимистично. Когато се погледне останалата част на Европа и страни като Гърция, Испания и Италия, се вижда, че ситуацията не е добра. В Западна Европа растежът също е умерен. Затова считам, че кризата ще продължи още, също и в България, тъй като ние сме много зависими от международния транспорт и глобалната икономика. Така че смятам, че скоро няма да видим продажби като през 2007-2008.
Продажбите на автомобили винаги са се считали за барометър за развитието на дадена икономика. В този смисъл – как се развива българската икономика? Продажбите на леки автомобили през тази година ще са едва половината от предкризисните нива през 2008. Ще се доближат по-скоро до нивата през 2005-2006. Икономически България също не изглежда като през 2008. Износът обаче отчита добър ръст през последните месеци. Но ние не изнасяме автомобили, а внасяме, и трудно можем да се възползваме от този бум през последните две години. Очаквам, че още няколко години ще продължим да отчитаме спад при търсенето на автомобили. Това се отнася не само за скъпите коли, но и за автомобилите от всички останали сегменти – големи, малки, евтини. При по-скъпите автомобили някои групи клиенти дори напълно изчезнаха.
Има ли потенциал за развитие на пазара на електромобили в България и има ли бъдеще автомобилопроизводството у нас?
Как оценявате пазара на електромобили в Европа и в България? Какъв е потенциалът му за развитие? Определено има потенциал за развитие на този пазар. Трябва обаче да бъдат изпълнени конкретни предпоставки като изграждане на повече зарядни станции. Инфраструктурата в момента не е налице, но има много фирми, сред които и немски, които работят върху изграждането й. През декември ние ще представим електрически автомобил (E-Vito) със съответната зарядна станция. С едно зареждане на батерията с този електромобил може да се изминат между 120-140 км, което е достатъчно за градско каране. Що се отнася до потенциала за развитие, то той ще зависи до голяма степен от цените на електромобилите и дали властите ще са готови да стимулират сектора. В Германия в момента тече оживена дискусия дали правителството трябва да подкрепи финансово бранша. Властите обаче все още имат своите колебания за това.
Как виждате бъдещето на автомобилната индустрия у нас? Според мен България трябва да заложи не само на дистрибуцията на автомобили, но и на производството им. Фирма „Литекс Моторс” в Ловеч вече произвежда китайските Great Walls. Те обаче само се сглобяват тук. Според мен това може да е само началото на истинското производство на автомобили. Вместо да се внасят части от Китай, те биха могли да се произвеждат тук. Например гумите и всичко друго. Така би имало по-голям смисъл. От друга страна съществува голяма конкуренция между страните по света. Всяка иска да има добре развита автомобилна индустрия. България също прави опити да привлече производители или поддоставчици на автомобилни части. Аз участвам в автомобилния клъстер, който се опитва да привлече германски компании от този бранш в България. Вече присъстват различни производители на кабели, предстои да стъпи на пазара производител на автомобилни климатици. Има френски производител на акумулатори. Идват все повече. Има интерес. И се засилва конкуренцията за добре образованите кадри, което увеличава заплатите. Подобен тип инвеститори носят със себе си много работни места и по-високи заплати, което се отразява положително на страната.
Как оценявате бизнес климата в България? Бизнес средата е много позитивна. Всички германски компании в България, които са експортно ориентирани, са положително настроени. Докато тези, които са ангажирани с вноса – не толкова. През последните месеци се очертава засилена инвестиционна активност в страната. Идват повече чужди инвеститори. И докато през 2011 желанието за инвестиции поне сред германските компании беше много слабо, то през 2012 ситуацията започна да се подобрява. Макроикономическата ситуация в България изглежда много стабилна. Страната има едни от най-добрите показатели в ЕС, което е много радващо. Смятам, че тези предимства трябва да се използват по-добре от страната.
Как може да се преодолее пропастта между бизнеса и образованието в България?
Много немски компании в България се оплакват от липсата на достатъчно добре подготвени кадри? Вие имате ли подобни проблеми? Какво може да направят бизнесът и държавата, за да се преодолее образователната пропаст? Определено недостигът на кадри е проблем. Ако трябва да се върнем назад, няма как да не отчетем, че висшето образование в страната като цяло е задоволително. Много от дипломиралите се млади хора обаче търсят препитание в чужбина и така те вече са изгубени за българския пазар на труда. При нас конкретно по-лесно се намират кадри в София, отколкото в провинцията. Знаете, имаме филиали в Пловдив, Варна и Бургас. Наскоро имахме проблем да намерим търговец в Пловдив. Може и да не ви се вярва, но половин година не успяхме да намерим точния търговец. Имахме 600 кандидати, от които едва 10 изглеждаха подходящи. За да се подобри ситуацията, се предприемат различни инициативи. България трябва да положи повече усилия по отношение на професионалното образование. Има, разбира се, много технически училища. На много от тях ние предлагаме възможности за практика при нас. Всяка година приемаме множество практиканти. Все пак смятам, че това не е отговорност само на бизнеса, но и на държавата, която трябва да осигури рамковите условия, за да може фирми като Балкан Стар да обучават млади хора. Програмата, която в момента реализираме тук, в сравнение с Германия е незадоволителна. Там е налице т.нар. дуална образователна система, която предвижда учениците да прекарват седмично по 2 дни в училище и 3 дни в дадена фирма. Програмата продължава 3 години, което дава възможност за придобиване на практически умения. Това нещо липсва в България. Практикантите от техническите училища при нас идват само за 2 седмици през годината. Това е твърде кратък срок, за да научат нещо. В този смисъл смятам, че България трябва да направи повече. Това беше една от темите при последното посещение на канцлера Меркел в страната. Ние също проведохме разговори на ниво министерство и вече има някои инициативи в тази посока. Не казвам, че германската дуална система е най-добрата, но тя позволява след три години да имаш готови кадри, които да разбират от работата си.
Как смятате, кои качества и умения ще се ценят най-много в бъдеще? Аз съм баща на две деца. Винаги им казвам, че трябва да бъдат много отворени и будни за всякакви новости и тенденции. Препоръчвам им да четат много, да не спират да учат. Да „дават ухо“ за новите развития.
Австрийските инвестиции в България са около 5 млрд. евро, притежавате специализирано ноу-хау, което се оценява от австрийските компании – Герд Бомер, регионален мениджър за Югоизточна Европа и Централна Азия в Австрийската стопанска камара,пред Economy.bg