Ще се развие ли работата към платформи у нас, какво е бъдещето на труда, с какво София е по-различна от останалата част на страната по отношение пазара на труда, отговаря доц. Васил Киров, автор на книгата „Дигиталната трансформация и бъдещето на труда“
Д-р Васил Киров е доцент в Института по философия и социология на Българската академия на науките (ИИОЗ-БАН). Изследователските му интереси са в областта на социологията на труда и организациите, трудовите отношения и дигиталната трансформация. Васил Киров е бил изследовател в големи изследователски проекти, финансирани от Европейската комисия (SMALL, WORKS, WALQING, ENLIVEN, BEYOND4.0), и е работил като външен експерт за Европейската комисия, Международната организация на труда, Европейската фондация за условията на труд и живот и CEDEFOP. Васил Киров е бил член на Експертната група на високо равнище към Европейската комисия относно въздействието на цифровата трансформация върху пазарите на труда в ЕС (2018-2019 г.). Понастоящем той е гостуващ професор в Sciences Po, Франция. Публикувал е няколко книги и статии в международни научни списания. Сред последните му публикации е книгата (2017): Policy Implications of Virtual Work. Basingstoke: Palgrave (в съавторство с Pamela Meil). (Снимки: Личен архив)
Economy.bg се свърза с доц. Киров, за да ни разкаже повече за своята нова книга „Дигиталната трансформация и бъдещето на труда“. Защо е написана, за кого е предназначена, какво можем да намерим в нея, как се развива пазарът на труда у нас и колко точно се е дигитализирал трудът в България, са само част от темите, които обсъдихме.
Какво Ви провокира да напишете книгата „Дигиталната трансформация и бъдещето на труда“?
В голяма степен последиците от дигиталната трансформация все още са хипотетични и/или спекулативни. Те най-често са основани на иконометрично моделиране, например прословутото изследване на Фрей и Озбърн от Оксфорд, които предричат, че 47% от работните места в САЩ могат да бъдат автоматизирани в близките две десетилетия, така че работещите в тях са застрашени да загубят работните си места. Обаче противно на доминиращия дискурс за огромни загуби на работни места точно преди началото на пандемията от Ковид-19 много пазари на труда в Европа отчитаха рекордни нива на заетост. В тази връзка е важно не само да се изследват и анализират процесите на глобално ниво, но и да се изясни какво се случва в национален контекст. Това е и целта на тази книга на базата на конкретни изследвания, проведени в България.
Кой и защо трябва да прочете тази книга?
Книгата е насочена най-вече към представителите на академичните среди от социалните науки в България. Към преподаватели, изследователи, докторанти и студенти с интерес към труда и заетостта, от различни дисциплини – социология, икономика, трудово право, индустриални отношения и т.н. На второ място книгата представлява интерес и за т. нар. заинтересовани страни, например от държавната администрация, от регионални и местни власти, социални партньори, образователни институции и т.н. И най-накрая, иска ми се да вярвам, че книгата може да има читатели и от широката публика. Основание за това ми дава и интересът, който беше проявен на представянията на книгата в София, Варна, Русе и Пловдив.
Изписано е и изговорено много за дигиталната трансформация. Какво ново предлагате в своята книга?
Дигиталната трансформация или дигитализацията се разглежда или като „революционен процес“, преобразуващ обществата, или като „еволюционен“ процес, процес на постепенна промяна. Макар че този дебат още е отворен, и двата възгледа носят определени идеи как трябва да се анализира промяната и какво трябва да се прави, за да се адаптират обществата, компаниите и индивидите към нея. Макар че дигиталната трансформация не е нова сама по себе си, новото през последните няколко години е скоростта и обхватът на технологичната промяна и трансформационният ѝ потенциал. Може би на първо място трябва да се спомене, че дигиталните технологии не са детерминистични, а социално договорени от ключови участници на различни нива: фирми, сектори, регион, национално ниво и ЕС. Освен това процесът на разрушаване на работни места се съпътства от други процеси – на създаване на нови работни места, на промяна на съществуващи работни места и на изместване на дейности към т.нар. онлайн трудови платформи.
Премиерата на „Дигиталната трансформация и бъдещето на труда“ в БАН
С какво София се отличава от останалата страна по отношение пазара на труда?
В българския контекст София се отличава с голямото средоточие на работни места в секторите на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и изнесените услуги. Развитието на сектора на ИКТ е в рамките на няколко десетилетия. Оценките за броя на работните места в тези дейности варират, но най-вероятно става дума за поне 120 000, като той нараства постоянно през последните години, а това представлява значителен процент от работните места на столицата. В София са съсредоточени много български университети, включително в областта на т.нар. STEM (Science – Technology – Engineering – Mathematics), градът е добре свързан с много от европейските центрове, а с помощта на Европейския съюз са лансирани инструменти за финансиране на иновативни фирми и за координиране на дейността на различните актьори в екосистемата. В същото време за много от компаниите подкрепата на националните и регионалните институции е все още недостатъчна и екосистемата се развива „въпреки институциите“.
Кои са основните промени в организацията на труда?
Много е трудно да бъдат обобщени промените в организацията на труда в няколко изречения. Така че ще ви дам няколко примера, които не са изчерпателни. Вече стана дума, че дигиталната трансформация засилва процесите на глобализация. Много работещи трябва да си сътрудничат с техни колеги или партньори от други региони или страни. Дигиталните технологии могат да заместят хората при много рутинни занимания, но в същото време могат да застрашат определени човешки дейности. Работата чрез платформи започва да касае не само самонаетите лица, но и да се използва в много компании.
Има ли бъдеще работата от разстояние у нас и какво е то?
Всъщност една от най-големите промени в организацията на труда е свързана с масовизирането на работата от разстояние. България в продължение на дълго време бе страна, в която работата от разстояние представлява по-скоро изключение. В някакъв смисъл това се отнасяше и за Централна и Източна Европа като цяло. От началото на пандемията от Ковид-19 това рязко се променя и виждаме, че и в България тази практика стана съвсем нормална. Използването на работата от разстояние има определени ограничения, които не са еднакви в различните икономики. Двама европейски изследователи, Dingel и Neuman (2020), наскоро направиха оценка на дела на работните места, които биха могли да се извършват у дома с помощта на съществуващите технологии. Те показват, че в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) възможностите за заетост от разстояние са под средните за Европейския съюз – 36%. Нещо повече, в страни като Румъния само при 22% от работните места работата може да се извършва от дистанция, докато в другите изследвани страни делът на работните места, които могат да се извършват от разстояние, е между 29 и 33%, като в България той е 29%. Това, което е важно, е дали става дума за избор на работещия, или за практика, наложена от компанията. В изследванията ни виждаме, че този тип работа може да бъде предпочитан от определени групи и профили работещи, но други групи биха искали да могат да работят от офис или в помещение, предоставено от работодателя. Така че няма една рецепта, която да е подходяща за всички. Но като че ли можем да очакваме, че някакви форми на т.нар. хибриден трус ще преобладават, включително е в България.
Какви са наблюденията Ви за работата с платформи у нас? Как ще се развие този сектор?
Работата през онлайн платформи се развива изключително бързо през последните години и е един от най-важните фактори за дигиталната промяна на заетостта. Това е сравнително нова форма на организация на възлагане на задачи, които по принцип се делегират не на един служител, а на по-голяма група от „виртуални“ работещи. В рамките на заетостта в онлайн платформите се развиват два различни типа дейности. Първият включва предлагането на услуги онлайн, например уеб и софтуерни разработки, дизайн и реклама, превод и създаване на текстове. При втория платформите се използват за свързване на възложители и работещи за предоставянето на услуги, които се изпълняват в реалния свят (offline), например доставки на храна, грижи за деца, разходка на кучета и т.н. В България за момента се развиват два големи сегмента. На първо място е висококвалифицираният труд в областта на информационните и комуникационните технологии, като основно се работи по проекти, поръчани от чуждестранни клиенти, и където са необходими специфични умения, например по информационни технологии. Сред мотивацията на висококвалифицираните и добре платените работещи в подобни онлайн платформи важен елемент може да бъде възможността за гъвкавост на работното време и за по-добър баланс между работа и личен живот, особено в случаите, в които самонаетите отглеждат деца. Още преди 3 – 4 години имаше над 40 000 профила от България, регистрирани в големите международни платформи. Вторият сегмент включва нискоквалифицирания труд, при който задачите се разпределят от платформата и се изпълняват лично на място. Най-характерният пример за това е на доставките на храна. Но ако в Западна Европа работещите в тази сфера имат лоши условия на труд и ниско заплащане, това не е така в България или околните страни.
Представянето на „Дигиталната трансформация и бъдещето на труда“ в Русе
Според Вас кои са основните отличителни характеристики на пазара на труда у нас и с какво той се различава от европейския?
Това е много дълга тема. Но да кажем накратко, разликите между пазарите на труда в Европа между отделните страни може донякъде да се обяснят с различните структури на икономиките, както и с разпространението на различни модели на организация на труда в отделните страни. Това, което е все още характерно за България, е високият дял на предприятия с тейлъристична организация на труда, при които развитието на уменията на заетите не е приоритет, и сравнително ниския процент на т.нар. „учещи“ организации.
Какво е бъдещето на труда?
В някакъв смисъл вече отговорих, че бъдещето на труда не е песимистично, т.е. няма да доведе до изчезването на труда или поне на определени професии. Смятам, че през следващите години двете основни проявления на дигиталната трансформация, Индустрията 4.0 и платформизацията, ще продължат да променят моделите на труд и заетост в глобален мащаб. Въпреки традициите в областта на ИКТ България е една от изоставащите европейски страни в областта на цифровата трансформация. Усилията на правителството в тази област през последните години не са подкрепени с необходимите ресурси и често представляват по-скоро декларации за намерения, отколкото реални политически инструменти. Поради позицията си в глобалните вериги за създаване на стойноств икономиката на страната като цяло дигитализацията е в сравнително ранна фаза. Но в поделенията на много мултинационални компании или под въздействието на своите клиенти и партньори, българските компании ускоряват процесите. Освен това силно развитият сектор на ИКТ е двигател за дигитализацията на своите клиенти и в глобален мащаб, и в България. Така че работните места и професиите се трансформират, а това поставя въпроса за придобиване на нови умения, необходими в новата ситуация. И тук отново се връщаме към въпроса за отговорността за развитието на уменията и ролята, която трябва да имат индивидите, компаниите и държавата в този процес.