От София през Станфорд до Microsoft и Google: В България ни учеха да сме скромни, в САЩ е важна саморекламата

Д-р Кристина Тутановa е водещ изследовател в Google AI и гост-преподавател във Вашингтонския университет, фокусиращ се върху обработката на естествен език с помощта на машинно обучение, като изследванията, които прави, са трансформирали изцяло областта, в която работи. Кристина е и ментор в докторантската програма на института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT). Тя беше в София в началото на октомври за първата техническа конференция на INSAIT.
Притежава магистърска степен по компютърни науки от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и докторска степен от Катедрата по компютърни науки в Станфордския университет. Преди да стане част от екипа на Google, д-р Кристина Тутанова е работила като водещ изследовател в Microsoft Research.

Какво ще стане, когато компютрите започнат да разбират по-добре човешкия език, какви възможности и рискове крие това, ще успее ли AI да измести журналистите в редакциите, има ли потенциал България да прави наука на световно ниво и каква ще е ролята на INSAIT в тази посока – тези и други въпроси коментирахме с д-р Кристина Тутанова.

Кристина, как виждате потенциала на INSAIT? Може ли да се превърне в европейския MIT или Йейл?
Мисля, че INSAIT има огромен потенциал да достигне нивото на най-добрите изследователски университети в САЩ и Западна Европа. Екипът от научни ръководители е вече на това ниво. В региона има много талантливи хора и организацията следва модел, който предоставя оптимални условия за развитие.

Какъв е Вашият мотив да се включите и да подкрепите този проект?
Възможността да се присъединя към INSAIT беше уникална и веднага ме привлече – проектът има изключителен потенциал да допринесе за науката и развитието в Източна и Централна Европа, а опитът ми в областта на изкуствения интелект и моят български произход ми позволяват да допринеса смислено за проекта. Като се има предвид нивото на ръководния екип и преподавателите, както и силните инвестиции от държавни и частни организации, не беше трудно да повярвам в проекта. Като един от менторите в докторантската програма, аз се надявам да допринеса за успеха на Института и да помогна на талантливи студенти да станат следващите изследователи и предприемачи от световна класа.

Бихте ли останали в България, ако го имаше INSAIT, когато Вие заминавахте за САЩ?
Още когато бях в гимназия и след това в университет в България, мечтаех да стана учен на световно ниво. В края на 90-те години изглеждаше, че най-добрият начин е да уча в чужбина.
Аспирантурата в чужбина също ми даде възможност да срещна хора от различен произход и начин на живот.
Мисля, че INSAIT ще провежда научна дейност на световно ниво и предлага възможности за комуникация и взаимодействие със студенти и професори от много страни и с разнообразна култура.
Това да остана в България и да продължа в INSAIT, щеше да бъде опция, която сериозно бих обмисляла като възможност за професионално и житейско развитие.

Може ли следващият Джон Атанасов да излезе от INSAIT?
Някой като Джон Атанасов или като най-добрите учени в ръководния екип на INSAIT определено може да излезе от института. Условията са оптимални за такова развитие.

Колко дълъг беше Вашият път до Google и кои бяха основните предизвикателства по него?
Още докато бях в гимназията, а и през първата година в университета в България кандидатствах в американски колежи за бакалавър, но не бях приета (получих около 30 писма за отказ). Това беше доста трудно, но не се отказах от мечтата си.
Завърших магистърска степен по компютърни науки/изкуствен интелект в Софийския университет, където също правих изследователска дейност с Галя Ангелова в БАН. След магистърската ми степен кандидатствах за аспирантура в САЩ и бях приета почти навсякъде, където пратих заявление. Избрах „Станфорд“ и прекарах 6 прекрасни години там. След това получих множество оферти от водещи индустриални изследователски лаборатории и избрах да се присъединя към Microsoft Research в района на Сиатъл, където бях 11 години, преди да се присъединя към Google Research на същото място през 2017.
Със стабилните основи по математика и програмиране и умението ми да работя упорито, най-големите предизвикателства, които срещнах, не бяха свързани с учебния материал или извършването на научна дейност. Да се науча да общувам и да правя презентации е нещото, към което трябваше да се приспособя – като пример, в България ни учеха да бъдем много скромни, докато повече категоричност и малко самореклама бяха по-обичайни в САЩ.
Друг предизвикателен аспект беше и продължава да бъде едновременното преследване на кариерни стремежи и желанието за семейно и личностно щастие.

Вие учите компютрите да разбират по-добре човешкия език. Какво ще случи, когато достигнат това ниво? Какви възможности и рискове крие това?
По-доброто разбиране на човешкия език би позволило на компютрите да бъдат по-полезни на хората, когато те търсят информация, взаимодействат с компютрите, и изграждат връзки с други хора. Такава една способност на компютрите може да причини вреда, ако технологията се използва за наблюдение, измама, или разпространяване на дезинформация.

Освен разбирането на по-редки езици, включително и на българския, какъв потенциал виждате от това да се разбираме с машините по-лесно?
Една област, в която виждам голям потенциал, е системи за образование. Ако компютърът може да усвои цялото налично знание на света и също може да разговаря с хора чрез естествен език, всеки – от малките деца до възраснете – може да има личен домашен учител, който непрекъснато му помага да придобие умения и да се развива.

Вие сте един от изобретателите на BERT. Как работи той?
BERT е модел, който се научава да представя значението на думите с вектори (списъци от числа), които помагат на модели за машинно обучение да разберат какво означават фрази и изречения. BERT се самообучава, като наблюдава много текстове от Wikipedia и други източници, защото текстовете могат да покажат как се използват думите.
Технологии като BERT са много полезни, тъй като правят възможно изграждането на модели за машинно обучение за текст с много по-малко анотирани данни.

Знаем че все повече медийни компании използват изкуствен интелект за писане на статии и т. н. Доколко това крие рискове? И доколко е заплашена работата на журналистите?
Съществува риск при създаването на текстове чрез изкуствен интелект, тъй като резултатът може да съдържа дезинформация и обидно съдържание. Въпреки това, ако всички фрази, предложени от модели, бъдат внимателно проверени и моделите за генериране на текст станат по-контролируеми, вярвам, че това ще позволи на журналистите да се съсредоточат върху по-интересните и креативни части от работата си. Мисля, че резултатът ще е по-високо качество на журналистика, a не загуба на работни места.

Защо имаме нужда от повече жени в STEM областите?
Има много важни проблеми пред обществото и STEM е една от основните области за постигането на напредък. Имаме нужда от креативност и разнообразни подходи, към което жените могат да допринесат. В допълнение STEM професиите са едни от най-интересните и сигурни кариери, често с отлични възможности за баланс между работа и личен живот. Ако повече жени изберат кариера в STEM, това ще е много положително за прогреса в STEM и за качеството на живот на жените.

Какъв съвет бихте дали на младите момичета с интерес към STEM кариера?
Важно е да инвестирате в образованието си по математика и природни науки и да намерите връстници, които имат подобни интереси, a също и учители, които ще ви подкрепят. Намирането на група връстници може да изисква търсене извън непосредствената ви среда, но с днешното свързано общество вероятно има начини да я намерите. Има и възможности да намерите ментори и да участвате в научноизследователски проекти (например в INSAIT), което би ви предоставило ценни знания и опит. Ако не успеете от първия опит или ако ви липсват необходимите знания, не се отказвайте. Може да отнеме година или две, за да наваксате, но инвестицията ще си струва, тъй като ще отвори много възнаграждаващи кариерни пътища.