вторник, 05 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2562 прочитания

    Как да управляваме парите си?

    Каква е разликата между спестяване и инвестиране, как компаниите у нас управляват парите си и къде е мястото на иновативния бизнес в държавата обяснява Никола Янков, управляващ партньор, Expat Capital
    12 декември 2022, 18:14 a+ a- a

    Никола Янков е управляващ партньор на Expat Capital и председател на СД на Expat Asset Management. Той основава „Експат Капитал“ през 2006 г. и е управляващ съдружник във фирмата от тогава до днес. Заемал е мениджърски позиции в международни компании в периода 1995-2001 г., след което е бил зам.-министър на икономиката, както и на транспорта и съобщенията (2001-2005 г.). Завършил е университета Cornell в САЩ (1994 г.).

    Никола Янков участва в Националния иновативен форум по време на връчването на наградите „Иновативно предприятие на годината 2022“. Той говори за необходимостта от финансиране на иновативния бизнес, как това може да бъде осъществено и как държавата би могла да помогне. Economy.bg се срещна с г-н Янков, за да ни разкаже за мястото на иновативния бизнес в българската икономика, как компаниите управляват парите си, каква е разликата между спестяване и инвестиции и защо е добре да се ползват професионални консултантски услуги, когато решим да инвестираме.

    Господин Янков, на фона на галопиращата инфлация и като цяло несигурната икономическа среда доста експерти във финансовия сектор твърдят, че е най-добре да се инвестира, вместо парите да се държат в банки. Какво е Вашето мнение по тази тема?
    Това е добре не само заради така наречената галопиращ инфлация, която е все по-малко галопираща, но и по принцип. Дългосрочно спестяванията се управляват, когато се инвестират. Ако държите пари по банкова сметка, няма да получите кой знае каква доходност. Доскоро беше отрицателна за по-сериозните суми. В нормалните държави с по-висока финансова грамотност сред населението основната част от спестяванията на хората са във финансови инструменти или да кажем, в администриране на капиталовите пазари. В Америка това е може би над 2/3 от спестяванията на американските граждани. В Западна Европа е над половината от спестяванията им, в Източна Европа – по-малко. И колкото по̀ на изток и на юг отивате към България, този процент намалява.
    Разбира се, тенденцията е постепенно хората да се ограмотяват, да разбират, че дългосрочно се спестява най-добре, когато се инвестира във финансови инструменти на капиталовите пазари. Коментирам дългосрочно, а не спекулативно краткосрочно, защото може да хванете дип на пазара, който да Ви развали настроението в следващите няколко месеца. Но ако сте дисциплинирани инвеститори и спестявате примерно за фонда на колежа на децата или за собственото си пенсиониране един ден, или за някакъв бизнес проект, който искате да реализирате със собствени пари, което ще изисква малко по-голяма сума, добре е да спестявате дългосрочно години наред, за да реализирате житейските си цели в един момент.

    Има ли данни за България?
    Не. Официална статистика за това каква част от спестяванията на хората са инвестирани във финансови инструменти не се прави толкова много. Банковите депозити в България са над 100 милиарда лева. Недвижимите имоти на населението е трудно да се каже – такава статистика няма. Там сигурно говорим за няколкостотин милиарда. Т.е. основното богатство на българите е инвестирано в имоти и в банкови депозити, по-малко банкови депозити, основно в имоти. Така че много, много малка част от парите на хората са насочени някъде към някакви финансови инструменти. Което е проблем, защото от имотите хората не получават текуща доходност, от банковите депозити също.
    Рискът там да загубят пари не е малък. Говоря конкретно за имотите, тъй като знаете, че това също е волатилен пазар. т.е. в един момент има усещане, че всичко е нагоре. Нещата са розови, усмихваме се, добре. В същия момент идва рецесия. Имотите падат с 40% и ние не знаем какво се случи. Всъщност обедняхме страшно. В банките нещата са по-скоро стабилни на нулево ниво. Т.е. там шансът да загубите пари не е нулев, но е малък, виждали сме и други теории в България да се реализират. Но в края на краищата и да спечелят, няма как. Така че, ако искате да надбягате инфлацията дали ниска, или висока, няма значение каква, доходността, която ви е необходима, не може да я намерите в банковите депозити, не може да я намерите в имотите. Трябва да я търсите на капиталовите пазари при професионално управление на парите ви от професионални компании, които се занимават с това.

    В какво трябва да инвестираме?
    Човек не трябва да взeма такова решение сам. Трябва да се довери на професионалистите, които да го посъветват къде да инвестира и те да инвестират от негово име. Както не трябва да си оперирате и бъбреците сам и така нататък, ако не знаете за какво става въпрос.

    Но за да инвестираме, не трябва ли да имаме определен начален капитал?
    Не, няма минимална сума за инвестиция. Човек може да инвестира няколко стотин лева и няколко хиляди лева и няколко милиона лева. Има инструменти за всякакви хора и за всякакви нужди.

    Колко според Вас е минималният капитал, с който човек може да започне да инвестира?
    Думата инвестиране не е точната дума в случая. Думата е спестяване. Когато човек спестява пари, те са на разположение за инвестиране. Няма значение колко. И колкото по-рано започне да спестява, дори и да е в ранен етап от живота, когато няма такива възможности за големи доходи. Ако получавате примерно 3000 на месец, може да отделите 200 лв. Да се опитате да отделяте всеки месец 200 лв. Ако получавате 5000 отделяйте по 1000, а ако получавате 10 [хиляди] –  колкото ви се иска. Тогава толкова спестявате, но в края на краищата трябва да се прави дисциплинирано и дългосрочно. Парите, които се натрупат след няколко години, ще са съществена сума и тя, от една страна, ще е на разположение за житейски нужди от всякакъв характер, от друга страна, ще може да бъде инвестирана по-успешно за по-добра доходност.

    От Вашия опит как компаниите управляват своите пари?
    Говорите за ликвидността на фирмите? Зле. В най-стандартния случай ги държат по банкови сметки – разплащателни, където плащат такси, а някои в банки като КТБ, където се получават големи щети в края на краищата, за милиарди. Много фирми изгоряха там. Почти не се среща в България активно управление на ликвидността на компанията с финансови инструменти. Има малко фирми, които са по-скоро повлияни от западен мениджмънт. Нека кажа така: българските фирми типично не го правят.

    Миналата година помогнахте на Алтерко да излезе на борсата във Франкфурт. Работите ли по подобни сделки в момента с български компании?
    Да. Работим с фирма Телематик Интерактив, които са на българската борса. Техният проект ще стартира в началото на 2023 година като процедура за листинг. Реалният листинг ще дойде няколко месеца по-късно, разбира се. Има и други компании, които са проявили интерес да се случи това нещо. Важно е да се каже, че за да отиде една компания във Франкфурт или в друга голяма западноевропейска борса, тя трябва да има някакъв минимален обем, тоест пазарна капитализация, за да бъде интересна за инвеститорите там. Микрокомпаниите са по-неуспешни в своя дебют и в опита си да наберат капитал от западните пазари. Но случая с Телематик е различен. Те имат динамично растящ бизнес и са в сектор, в който няма много възможности за инвестиране. Така че, ако искате да получите експозиция към този сектор, те са една от много малкото компании на този свят, където може да си купите акции в момента.

    Къде е мястото на иновативния бизнес в българската икономика?
    По принцип трябва да е централното място, но както казах, на този интересен форум всичко е въпрос на пари. В случая иновационната политика на българското правителство до момента през последните трийсетина години може да се опише със следната поговорка: „Пари нема, действайте!“. Това трябва да се промени. Ако искаме България да се отлепи от дъното на класациите за иновации и българските предприемачи да могат да развиват иновативни продукти и бизнес модели, те имат нужда от сериозен капитал. Частен капитал. Държавни чиновници да харчат пари, не е добра рецепта за успех. Частните капитали, които са насочени към иновативни бизнес модели в момента са малко. Те са няколкостотин милиона, даже и толкова сигурно нямат.
    Което на фона на цялата българска икономика е нищо. Държавата трябва да съфинансира този процес, като съфинансира частни финансови инструменти, управлявани от частни асет мениджъри или компании фондови мениджъри, защото те са по-ефективни в управлението на тези пари и ги насочват към дългосрочно успешни бизнес проекти. За разлика от държавните чиновници, които често вземат грешни решения и не трябва да вземат такива решения, не е тяхна работа да го правят. Държавата не трябва да взема абсолютно никакви решения за инвестиции. Но държавата има възможности. Вместо да отделя поредните 10 млрд. за субсидии за ток, да отделя примерно 1 милиард за съфинансиране на иновативни частни инвестиционни фондове. Ето ви един конкретен проект. Проблемът обаче в държава като България е, че българският бизнес плаче за субсидии за ток, но не плаче за субсидии за иновации.

    Настоящата статия има единствено информационна цел, като не представлява инвестиционен съвет и не следва да бъде приемана като препоръка или предложение за сключване на сделки с конкретни финансови инструменти или други активи, нито като предлагане на друг вид инвестиционни услуги. Статията отразява личното мнение на автора/интервюираното лице, като не обвързва екипа на Economy.bg.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    01 март 2024, 17:05
    5 български компании сред най-бързоразвиващите се в Европа
    В годишната класация на Financial Times FT1000 влязоха Ampeco, euShipments.com, Pontica Solutions, Storepool и Dreamix
    01 март 2024, 15:05
    01 март 2024, 14:46
    01 март 2024, 12:48
    Кофас: Предстоят трудни времена за строителния и жилищен сектор
    Завършеното строителство в България все още е под нивото, регистрирано през 2015
    01 март 2024, 11:18
    Соня Миклай е новият главен управител на „Германо-Българската индустриално-търговска камара
    Тя поема поста от д-р Митко Василев, който бе начело на организацията в последните над 30 години
    01 март 2024, 10:55