Какво четат ИТ хората в България: Мая Армянова, Google

Мая Армянова - Софтуерен Инженер в Google. Колаж: Economy.bg

Какво четат ИТ професионалистите в България? Кои са книгите и авторите, от които черпят вдъхновение? Какви уроци и поуки си извличат от тях? Economy.bg попита ИТ професионалисти във водещи технологични компании. Вижте какво отговори Мая Армянова - Софтуерен Инженер в Google.

Първата книга, която много ме впечатли през изминалата година, беше „Пощоряване“ на сър Тери Пратчет. Тя не е нова, но основната тема засяга много интересни въпроси за това как предаваме информацията и какво хората са склонни да направят, за да я получават максимално бързо. Интересни са препратките към ИТ индустрията, каквато я виждаме на места и днес - компании, ориентирани към печалба, чиито по-млади служители работят от твърде ранна възраст, но започват с ентусиазъм и претоварени опитни проектанти, чието техническо мнение рядко повлиява хода на бизнес плановете.

Иначе „Пощоряване“ е чудесна приключенска история в типичния динамичен стил на Пратчет. Засяга темата за вината, когато се срещнем с последствията от някое свое минало действие и изобщо къде е границата на моралното и честното. Главните герои са изключително ярки персонажи, което дава повод за комични остри диалози и оставя читателя (поне в моя случай) едновременно развеселен, смутен, обнадежден и жадно поглъщащ историята.

Втората книга е „Мечтаят ли роботите за електроовце?“ на Филип Дик, спечелила награда „Небула“ през 1969 г. Основната тема е за това какво прави живите същества различни от роботизираните. Тя е застъпена по много необичаен начин, напомнящ донякъде теста на Тюринг, но с фокус върху емпатията. Тази тема е доста актуална и сега, затова бих препоръчала книгата на всеки, който се вълнува от това накъде би могла да се развие нашата страст да наподобяваме човека чрез изкуствен интелект.

Вторичните теми, които ме впечатлиха, бяха за разделянето на „особените“ хора от нормалните, а също и какво оставяме подире си, когато решим да напуснем мястото, което някога сме обичали и обитавали – за което книгата въвежда запомнящия се термин „кипъл“.