събота, 02 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6107 прочитания

    Жените лидери в България: Като дете мечтаех да стана...

    Дами на ръководни позиции във водещи компании от различни сектори в България разказват за мечтите от детството и избора на професия
    08 март 2023, 10:23 a+ a- a

    Какви са мечтаели да станат като деца дами на ръководни позиции във водещи компании от различни сектори в България? Връщайки лентата назад, вижте какво разказаха пред Economy.bg за годините от детството, за избора на професия и за пътя, извървян до момента. 

    Екатерина Недялкова - Сайт Лидер на Experian, днес и като дете

    Екатерина Недялкова - Сайт Лидер на Experian 

    Мечтите ни като деца са с нестихваща посока и енергия, която е толкова силна, че никога не затихва, дори и да не осъзнаваме това. Те може да се трансформират и да приемат различни форми, но в същината си остават същите. 

    Като малко, но и като пораснало дете, винаги съм имала две мечти, които продължават да живеят в мен. Едната е да бъда хирург – мечта, провокирана от съвършенството на баланса, с който ние, хората, сме създадени и съществуваме. Силата на хирурга да възстановява този баланс и да помага на човека да продължи да се наслаждава на живота. Втората е да пея – мечта, провокирана от силата на духа да бъдеш по-добрата версия на себе си – онази чиста и извисена версия. 

    Силата и енергията на двете ми детски мечти ме е довела тук, където съм сега. Знам, че тези мечти продължават да предначертават пътя ми, защото те не изчезват, а само се трансформират!

    Д-р инж. Боряна Манолова - Главен Изпълнителен Директор на Siemens за България, Северна Македония и Украйна, днес и като дете

    Д-р инж. Боряна Манолова - Главен Изпълнителен Директор на Siemens за България, Северна Македония и Украйна

    Аз съм израснала в семейство, в което се насърчаваше желанието за развитие и самоусъвършенстване във всякакъв план. Родителите ми винаги са ме поощрявали да следвам смело мечтите си – нещо, което аз се опитвам да предам на дъщеря си, която вече също е поела уверено по своя път.

    Разбира се, като всяко дете и аз преминах през различни „фази”, докато открия това, което ми носи истинско удоволствие и удовлетворение в професионален план. В детските си години мечтаех да стана състезателка по художествена гимнастика. По това време това беше спорт, който бележеше изключителни успехи, и подобно на много други момичета на моята възраст бях запленена от невероятната красота и грация на състезателките по художествена гимнастика.

    С годините и порастването ми тази детска мечта беше заменена от желанието да стана лекарка. Предполагам, че бях движена от стремежа да помагам на хората. 

    В крайна сметка обаче се насочих към инженерните науки. Вероятно за това е изиграл роля и примерът на майка ми, която също беше инженерка. Аз самата обаче също имах сериозен афинитет към точните науки, така че техническото образование се оказа най-подходящият вариант за мен – избор, за който не съм съжалявала в нито един момент и до днес.  

    Лилия Месечкова – Старши Вицепрезидент „Софтуерно инженерство“ в Progress, днес и като дете

    Лилия Месечкова – Старши Вицепрезидент „Софтуерно инженерство“, Progress

    Детските ми мечти бяха много и все в различни посоки. В ранните си години прекарвах повече време в залата за тренировки и първата ми мечта беше да стана треньорка по спортна гимнастика. Не успях да я осъществя, но за сметка на това бях капитан на училищния отбор по баскетбол, а също така станах и воден спасител. В гимназията нямах ясна идея с какво искам да се занимавам – исках да е нещо сложно, без да знам какво точно означава това. Тогава математиката ми беше голямо вдъхновение. В последната година на гимназията и университета реших, че искам да поема по пътя на технологиите.

    Макар копнежите ми до голяма степен да са били свързани с точност и дисциплина и до ден-днешен едни от любимите ми занимания са пеенето и танците.

    Люба Илиева – Senior Director Automation and Quality в Мусала Софт, днес и като дете

    Люба Илиева – Senior Director Automation and Quality в Мусала Софт

    Балерина! Като малка имах много интереси – танцувах балет, свирех на пиано, вълнувах се от латино танци, волейбол, плуване... Почти нямаше кръжок или занимание за деца в малкия град, в който израснах, които да не съм посещавала. Но разбира се, от всичко най-много исках да стана балерина! Не си спомням много самия процес на мечтаене, но преследването на мечтата мина през много перипетии. От 5-годишна започнах да ходя на балет. Беше доста екстравагантно да те вземат от детската градина, докато другите деца спят, за да те водят на уроци. С тази моя целеустременост и очевидно огромната подкрепа на моята майка, която си пренареждаше целия ден, за да ме води на уроци, звучи като старт на звездна кариера на примабалерина от Болшой театър или Парижката опера. Всъщност изглеждах нелепо с бял чорапогащник и червен бански вместо трико, в който се беше стегнала фигурата на едно добре гледано от баба дете... :) Но бях безкрайно щастлива! Мисля, че мама се почувства особено, когато учителката беше искрена и каза, че нямам изящната физика на балерина. :)

    В 3-ти клас се докоснах отново до балета и дори стигнах до няколко продукции. Днес балетът е мое хоби и продължавам да танцувам, за щастие, вече има и уроци за жени и това не е само достояние на децата. Вярвам, че нищо и никой не ни спира да сбъдваме мечтите си – да го правим тук, в настоящето!   

    Бранимира Нешовска – HR Мениджър на HPInc, днес и като дете

    Бранимира Нешовска – HR Мениджър на HPInc

    Ветеринарна лекарка, детска учителка, балерина, космонавтка, медицинска сестра и още много. :) Мечтаех... Така ме възпитаваха, така възпитавам и аз – в смелост да мечтаеш, но и да се трудиш. Убедена съм, че когато човек полага усилия за постигане на целите си, влага постоянство и мисъл – нещата се получават, макар и невинаги, следвайки първоначалния план, но много често дори и по-добре.

    Важно е да сме наясно с приоритетите си от гледна точна на мотивация и нужди. Вярвам също, че ученето и развитието се случват през целия ни живот, така че винаги има време за преквалификация и научаване на нещо ново. Важно е да не спираме... да учим, да се самоусъвършенстваме, да се развиваме, да мечтаем.

    Весела Николова – управляващ Директор на Amdaris България, днес и като дете

    Весела Николова – Управляващ директор на Amdaris България

    Честно казано, като дете нямах влечения към определена професия или индустрия, но пък винаги съм била много ученолюбива и исках да придобивам максимално много знания по всеки един предмет. Мисля, че това е проличало още в детската градина, когато учителите ме слагаха в центъра на групата, за да чета приказки на останалите деца.

    Полагах големи усилия в образованието си и винаги се стремях да постигам още и още, като се включвах в олимпиади, конкурси по рисуване и спортни състезания. Родителите ми не са ме записвали на никакви уроци и допълнителни занятия. Просто бях много дисциплинирано дете: след училище първо си пишех домашните, после помагах на майка ми с домакинството и чак след това идваше време за забавления като игра пред блока и рисуване.

    Спомням си как в трети клас баща ми ме наказа, понеже бях кривнала от правия път и след училище ходех при приятелка да играем, като криех, заради което през цялата лятна ваканция не трябваше да излизам. Наказанието всъщност продължи само няколко дни, но пък действително е имало полза от него, защото ме научи на два важни житейски урока – да не лъжа и да си почивам едва след като съм свършила задачите си. 

    Таня Косева-Бошова – Управляващ Партньор в Парк Лейн Дивелъпмънтс, днес и като дете

    Таня Косева-Бошова – Управляващ Партньор в Парк Лейн Дивелъпмънтс

    Като дете прекарвах летата при баба ми. По цял ден четях книги – четях всичко, което ми попаднеше. Но най-много обичах да чета криминални романи и съвсем естествено, се асоциирах с главния герой, който разплиташе сложни сюжети и ситуации. Мечтаех да стана следовател и реших да уча право. 

    Когато дойде време да кандидатствам, осъзнах, че трябва да държа изпити по български език и история – това обаче не беше много привлекателно за мен. Математиката ми беше далеч по-приятна, по-конкретна и по-разбираема. 

    Това предопредели крайното ми решение да уча икономика. И тъй като бях завършила с отличие Английската гимназия в Русе, кандидатствах и завърших Американски университет в България – вторият випуск. Това бяха пионерски времена – времена на промяна както на България, така и на нас самите.

    Десислава Иванович – Head of Department и прокурист на Schwarz IT България, днес и като дете

    Десислава Иванович – Head of Department и прокурист на Schwarz IT България 

    Като всяко дете и аз имах много мечти. Въпреки че съм дъщеря на бивш военен, детството ми  беше доста щуро, изпълнено с игри, фантазии и мечти. Вкъщи имах компютър от 1984 г. и това от малка  запали страстта ми към света на технологиите.

    Първата ми детска мечта бе да стана пилот на самолет и да обикалям света. Мечтаех си да се кача и на изтребител, и си представях как съобщават за капитан Иванович, а изведнъж се появява жена.

    За избора ми да се развивам в областта на компютърните технологии ми повлия моят баща и ето ме тук вече със 17 години опит в света на софтуерната индустрия. Да съм от част управленския състав на компания като Schwarz IT България е не по-малко отговорно от това да пилотираш самолет и е възможност, която отваря най-различни хоризонти за развитие както личностно, така и в техническата експертиза. 

    Яна Вучкова – Delivery Manager в Endava България, днес и като дете

    Яна Вучкова – Delivery Manager в Endava България

    Като малка исках да стана учителка, защото много си харесвах моята в училище, после полицай, за да се опитам да направя света едно справедливо и по-добро място за живот, педиатър, защото много обичам децата, и накрая адвокат, за да защитавам невинните (тогава си мислех, че всички са невинни). Постепенно по една или друга причина се отказвах – или защото имах други мечти с времето, или защото просто пораствах. Сега, гледайки назад, виждам, че съм избрала правилната професия, не мисля, че щях да съм по-щастлива, с която и да е друга професия.

    Албена Кехайова – Директор „Комуникации и маркетинг“ на Американски университет в България, днес и като дете

    Албена Кехайова – Директор „Комуникации и маркетинг“, Американски университет в България

    Словото е изящност. То ме плени още в ранна детска възраст, когато плахо плетях думи в стихове. Още тогава разбрах, че животът ми завинаги ще бъде обвързан със силата на думите. В малко по-късен етап от развитието си мечтаех да стана журналистка, за да мога със статии и анализи да променям животи.

    Уви, журналистическата ми мечта не се осъществи в мащабите, за които си мечтаех, и съдбата завъртя живота ми в различна посока. Вместо да уча журналистика, се озовах студентка по маркетинг по стечение на обстоятелствата. Връщайки се назад във времето, всъщност съм изключително благодарна на съдбата, която ми даде възможност да продължа да използвам думите, но по различен начин. Днес, работейки за водещ университет в страната и занимавайки се с комуникации професионално, си давам сметка, че отново чрез словото ми е даден шанс да променям животи.

    Катя Димитрова – Управляващ Партньор в Интеримидж, днес и като дете

    Катя Димитрова – Управляващ Партньор,  Интеримидж

    Като дете мечтаех да стана... учителка – нареждах куклите в един ред като ученици и заставах пред тях с дървена показалка в ръка, повтаряйки думите и жестовете на моите истински учителки от училище.

    Двете ми любими баби бяха учителки, едната – начална, а другата – по математика. Неминуемо прекарвах летата си в решаване на задачите от учебника за следващия клас, но така и не се влюбих в математиката. За сметка на това обожавах да чета – потапях се в света на всяка книга, четях образно, представях си героите, местата. Докато за други деца летните списъци с книги са досаден ангажимент, за мен бяха очаквана „подсказка“ какво още интересно не съм прочела. Неслучайно на прощъпулника си, както се вижда от снимката, съм хванала книга. 

    Имах и любима учителка по литература, другарката Хадживасилева от 6-о училище – която ни четеше на глас разказите на Елин Пелин и Йовков и се просълзяваше от емоции – тя ми предаде любовта към словото, дори към писането. Като тийнейджър пишех стихотворения и кратки разкази, по-късно започнах като кореспондент – доброволец в едни от първите печатни медии у нас – Труд, Капитал, Стандарт, Континент.

    Така и не записах филология, реших, че икономическите специалности имат по-интересно бъдеще, но и до днес пазя любовта си към писането. Работя в креативната индустрия на рекламата и комуникациите, където на фокус са думите и умението да боравим с тях. Да ги използваме мъдро и с любов.

    В някаква степен това, което работя, е надминало мечтата ми – имам шанса хем да пиша, хем да убеждавам, да „водя“ хората по пътя към една или друга теза. Често гостувам на лекции на студенти и това ми доставя огромно удоволствие. Не пропускам шанса да уча от тях. А тази година за първи път гостувах в... училище! И сякаш мечтата ми съвсем се сбъдна.

    Вярвам в таланта на младите хора у нас – те просто имат нужда от повече увереност. И ние, които сме останали да правим бизнес в България, сме тези, които можем да им я дадем!

    Милена Караилиева – HR Директор на Кауфланд, днес и като дете

    Милена Караилиева – HR Директор на Кауфланд

    Бях музикално дете, като с голямо желание се упражнявах на флейтата, която първоначално беше блокфлейта (в училище), а след това и по-професионален инструмент. Исках да съм толкова добра, че хората да спират и да слушат, и си представях, че с това ще бъде свързан моят професионален път по-нататък. Зад изграждането на един добър музикант, както и в много други професии стои голяма доза креативност, но и практика, която надгражда уменията. 

    Обръщайки поглед назад към детството, осъзнавам, че много от представите ми за бъдещето са се сбъднали, но в различна форма – открих професия, която дава и двете – широко поле за креативност, както и постоянна възможност за надграждане на уменията в изключително динамична сфера, каквато е работата с хора.

    Рени Миткова – Управител на ЕОС Матрикс, днес и като дете

    Рени Миткова – Управител на ЕОС Матрикс

    Обичам да говоря за мечтите. За мен те са движещата ни сила за един пълноценен и щастлив живот. Вярвам, че мечтите се ограничават само от собственото ни въображение и дори и тези, които някои наричат „детински“, защото звучат невероятно, могат да станат реалност. Стига наистина да желаеш и да влагаш усилия.

    Самата аз като малка първо исках да стана балерина – та кое момиче не е било запленено от магията на това изкуство. Това не беше прието обаче добре у дома и ми отне повече от 20 години да се върна към тази мечта. Не станах балерина, но се справям добре с латино танци, по които се запали и съпругът ми. Да танцуваме двамата направи преживяването ми още по-красиво.

    В тийнейджърските си години си наумих, че ще стана писателка. Откакто се помня, книгите са значима част от живота ми – пишех стихове, четях ненаситно, думите бяха и приключение, и страст, и учители... Е, отново ми отне няколко десетилетия да се върна към тази мечта, но ето че през лятото на 2022 г. от печат излезе първата ми книга. Осъзнах, че за да напиша „Винаги плащаш“ (изд. „Труд”), съм имала нужда от повече зрялост и натрупани преживявания, които да споделя. Редовно пиша и в личния ми блог (www.renymitkova.com) – там разказвам за опита си като мениджър и финансов експерт, давам насоки за разумно управление на личните ни финанси и разказвам за всички онези хора, моменти или места, които ме вдъхновяват и зареждат с енергия.

    Към края на гимназията се роди и амбицията, която впоследствие се превърна в професионалния ми път – да се занимавам с бизнес, и то успешно. Още докато следвах в УНСС, започнах работа в софтуерен стартъп, а скоро след това станах съдружник в компания с дейност в един тепърва прохождащ сектор – управлението на вземания. Днес EOS България е част от международен консорциум и лидер на пазара, а аз – участвайки във всяка стъпка до това постижение – сбъднах поредната си детска мечта.

    Адриана Бейли – Country Manager на Hitachi Solutions България, днес и като дете

    Адриана Бейли – Country Manager на Hitachi Solutions България

    Мечтаех… да стана Принцеса, разбира се!… Всъщност първата ми по-реална мечта беше да имам конюшня и да се занимавам с коне. Когато не можех да заспивам следобед в детската градина, затварях очи и си представях, че препускам с кон през широки поляни. Така правя и до днес, действа ми релаксиращо. След това в ранните ми тийнейджърски години много се запалих на тема компютри. Много бързо ги схващах и реших, че искам да работя на компютър, бюро, в бизнес сграда, да нося официални дрехи и да имам бадж за достъп. Още помня първия ни компютър вкъщи, който беше на края на живота си, изхвърлена машина с Windows 95 и една малка дебела книжка WWW, която разнасях из къщата. 

    Впоследствие станах ИТ консултант във Великобритания за организация, чиято сграда беше най-високата в района. Почувствах, че мечтата ми е изпълнена, но когато една се изпълни, идва нова... И ето ме 12 години по-късно, работя по проект за откриването на нов по-голям физически офис на фирмата ни в България. Разбира се, в една от най-високите сгради в района и на най-високия 20. етаж. Може би един ден и мечтата ми да имам коне, ще се сбъдне! 

    Екатерина Караризова – HR Директор на Девин, днес и като дете

    Екатерина Караризова – HR Директор на Девин

    Когато бях малка, мечтаех да стана писателка и да разказвам истории. Историите за едно звездно момче, дошло на Земята от любопитство.  Не съм се отказала от тази мечта… Само я отлагам във времето, но въпреки това често превръщам историите в малки рими.

    Така дори и сега един малък разказвач все още живее в мен, пише от време на време и наблюдава света облакътен на топлото стълбище на бабината къща, взрял поглед в лятно небе и красотата на Орион.

    Благовеста Пугьова - Основател и CEO на Childish.ai, днес и като дете

    Благовеста Пугьова - Основател и CEO на Childish.ai

    Като дете имах много хубав ритуал, с който да си пожелавам неща. Бях може би в първи или втори клас, когато се научих тайно да се качвам на черешата в двора ни, оттам на покрива, оттам на комина. Сядах на комина, обикновено по тъмно, гледах звездите и си пожелавах три неща. Винаги първото беше всички хора по света да са щастливи и ако не могат да постигнат щастието си с добри дела, да са щастливи с това, което имат. Второто беше майка ми, баща ми, чичо, леля и други роднини до трето коляно да са здрави и щастливи. 

    Третото беше нещо от деня, например да не ме изпитат утре по роден край, или пък да стана космонавт. Най-често си пожелавах да стана космонавт! Какво друго да си пожелаеш, когато гледаш звездите от комина на къщата. Чак няколко години след това баща ми разбра за този мой ритуал, изплаши се, че ще падна и отряза черешата. Това не ме спря да си пожелавам същите неща.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 20 часа
    5 български компании сред най-бързоразвиващите се в Европа
    В годишната класация на Financial Times FT1000 влязоха Ampeco, euShipments.com, Pontica Solutions, Storepool и Dreamix
    преди 22 часа
    преди 22 часа
    преди 24 часа
    Кофас: Предстоят трудни времена за строителния и жилищен сектор
    Завършеното строителство в България все още е под нивото, регистрирано през 2015
    преди 1 ден
    Соня Миклай е новият главен управител на „Германо-Българската индустриално-търговска камара
    Тя поема поста от д-р Митко Василев, който бе начело на организацията в последните над 30 години
    преди 1 ден