сряда, 29 май 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3653 прочитания

    Защо фалира SVB и как се стигна до продажбата на Credit Suisse?

    Има ли риск за глобалната банкова система, какви процеси доведоха до тези фалити, кои са разликите между българската и останалите банкови системи, разказва Никола Янков, управляващ партньор на Expat Capital
    22 март 2023, 08:56 a+ a- a

    Никола Янков е управляващ партньор на Expat Capital и председател на СД на Expat Asset Management. Той основава „Експат Капитал“ през 2006 г. и е управляващ съдружник във фирмата от тогава до днес. Заемал е мениджърски позиции в международни компании в периода 1995-2001 г., след което е бил зам.-министър на икономиката, както и на транспорта и съобщенията (2001-2005 г.). Завършил е университета Cornell в САЩ (1994 г.).

    На 10 март (петък) Silicone Valley Bank (SVB) беше закрита от американските регулатори, които конфискуваха нейните активи. Два дни по-късно този сценарий се повтори и за Signature Bank of New York, а по-рано същата седмица Silvergate, банка, базирана в Калифорния, която отпуска заеми на компании за криптовалута, обявява, че ще прекрати дейността си и ще ликвидира активите си. На 13 март (понеделник) Министерството на финансите на САЩ, Федералния резерв и Федералната корпорация за гарантиране на депозитите (FDIC) съобщават, че хората и фирмите, които имат пари, депозирани в SVB ще имат достъп до всичките си спестявания, като това няма да струва нито цент на американския данъкоплатец.

    През уикенда (17-18 март) стана ясно, че UBS е купила своя дългогодишен съперник Credit Suisse за скромните $3 млрд. В основата стоят изтичане на ликвидност и невъзможността за възстановяване на доверието на пазара според швейцарския президент Ален Берсе.

    С Никола Янков, управляващ партньор на Expat Capital, коментирахме има ли нещо общо между фалитите на американските и европейската банка, свидетели ли сме на началото на нова финансова криза, стабилна ли е банковата система – глобалната, американската, европейската, българската, кое е уникалното в бизнес модела на SVB, което в същото време я излага на риск и в крайна сметка ѝ коства фалита, каква е ролята на Питър Тийл, защо фалитът на Credit Suisse не е изненада, какви са разликите между банковата система на България, Европа и САЩ, защо е важно да станем член на еврозоната и как това ще помогне на стабилността на банките у нас?

    Защо се стигна до фалита на SVB?
    SVB имаше специален бизнес модел, който приличаше повече на облигационен фонд, а не на банка. Около 60% от активите на банката бяха инвестирани не в заеми, както правят традиционно банките, а в дългосрочни държавни облигации на САЩ. Тоест по-голяма част от депозитите, които вземаше от своите клиенти, основно технологични компании и фондове, инвестиращи в технологични компании от САЩ, ги инвестираше бързо, лесно и евтино, без особени разходи на капиталовите пазари, като купуваше дългосрочни държавни облигации на САЩ. От една страна, банката нямаше много избор да прави нещо друго, защото тя порасна около 5 пъти като активи през последните 5 години.
    Така че това е може би една от най-бързорастящите банки в света, придобила наистина големи размери за САЩ, бидейки 16-ата по големина по активи към момента на своя фалит. Но бързият растеж не ѝ позволи да изгради добра система за раздаване на кредити, за преценка за рисковете за своите клиенти. Така че парите, които тя получаваше като депозит, трябваше да ги прави нещо и това, което можеше да ги направи най-бързо и най-лесно беше да ги инвестира в държавни облигации на САЩ. Проблемът с този модел е, че когато Фед започна да вдига лихвите от нула миналата година до около 5% в момента (това движение е сравнително рязко и голямо за пазара), това доведе до силна обезценка на дългосрочните облигации, които SVB държеше. Тази обезценка мина в един момент над 20% за по-дългосрочните облигации над 10 години.
    Представете си, че ако 100 единици са активите на банката и 60 от тях са инвестирани в такива облигации, ако загубите 20% от 60 единици, загубата е около 12% от всичките активи на банката. Тази сума е по-голяма от собствения ѝ капитал. Загубата, която SVB реализира от държаните от нея държавни американски облигации, е по-голяма от капитала на банката. Съответно при изпаряване на собствения си капитал банката беше принудена да затвори. Трябва да се отбележи, че това можеше да не се случи.
    Причината SVB да реализира тези загуби беше един туит или по-скоро серия от туитове от някои основни бизнес лидери в Щатите, започвайки с Питър Тийл, който е известен като „вечния капиталист“ и акционер в много технологични компании, които са клиенти на SVB. Две три седмици преди затварянето на банката Питър Тийл публично призова всички свои компании, в които е инвестирал, да прекратят работа със SVB, защото намира модела на работа на банката за изключително рисков. Това, което се случи оттам нататък, беше в рамките на две седмици. От банката започнаха да изтеглят пари най-големите ѝ клиенти. Моделът на банката всъщност беше рисков и от гледна точка на това, че тя не разчиташе на огромен брой дребни клиенти, които имат малка сума всеки, а по-скоро на корпоративни клиенти, които държаха там огромни суми и всяко теглене беше огромен удар за нея. Неслучайно над 97% от депозитите на банката бяха на сума над $250 хил., което е застрахования минимум в САЩ. В България той е €100 хил.
    Това показва, че банката основно разчита на корпоративни клиенти и на такива, които държат капитала, резервите за инвестиции, както и венчър кепитъл фондове, които държат свободните си пари в нея. Това са обикновено хора, които държат сметки с милиони и милиарди долари, както се оказа. При изтеглянето на тези пари проблемът става бързо много голям. Тоест не е, че 20 хиляди души са теглили по 5 – 15 – 20 хиляди долара от банката. Просто в момент, в който 200 компании теглят по няколкостотин милиона и нещата отиват много бързо на юг. При това положение SVB беше принудена да започне да продава активите, които държи.
    Тя имаше кредити, но имаше портфейл от дългосрочни държавни облигации на САЩ. В този конкретен случай голяма част от тези облигации бяха т.нар. held to maturity или държани до падеж облигации. Те бяха класифицирани като такива в баланса на банката и до момента на тяхната продажба не бяха преоценявани. Тоест тези загуби, които банката понесе при продажбата им, не се виждаха в баланса ѝ. Има счетоводен стандарт, който важи и в България, и в Европа, и в повечето държави по света, тези облигации, които банките държат до падеж или са класифицирани като държани до падеж, не се преоценяват по текущата пазарна цена, а по номинал.
    Особено държавните облигации, защото се предполага, че на падежа на тези облигации ще получат 100% от номинала. Затова централните банки им разрешават да оценяват в баланса си тези инвестиции по номинал. Но ако се окаже, че те трябва да ги продадат спешно на пазара, както се оказа в случая с SVB, тогава те ще реализират загубата между пазарната цена и номинала. Точно това се случи с SVB.
    Тя държеше голяма част от своя инвестиционен портфейл като held to maturity, за да скрие пазарната потенциална загуба от тези ценни книжа, но в момента, в който се наложи да ги продаде, тази загуба се реализира и банката затвори. Трябва да се каже, че други банки в Щатите като цяло нямат толкова голям проблем от такъв характер, защото разчитат по-скоро на традиционен банков модел, където огромната част от активите са кредити. Малка част от техните активи са инвестиционно портфолио в облигации. В България, да речем, българските банки имат около 15% от своите активи в български държавни или други държавни облигации основно на държави от Европа.

     Освен нея още две банки обявиха фалит – Singnature Bank в Ню Йорк и Silvergate, която отпуска заеми на компании, занимаващи се с криптовалута. Тенденция ли е това в САЩ? Има ли шанс да се разпространи по света?
    Не. Друга банка в Щатите няма такъв бизнес модел като SVB. Както казах, частта от портфейлите на банките, които са инвестирани в дългосрочни облигации, е горе-долу малка и загубите, които биха могли да понесат, ако се наложи да продадат своите инвестиционни портфейли, няма да са такива, че да ги фалират. Въпреки всичко имаше криза на доверие по-скоро, която се породи от фалита на SVB и Signature Bank, другата банка, която е от щата Ню Йорк, фалирала по подобни причини. И там тази криза на доверие доведе до теглене на депозити. А знаете, че нито една банка в паника не може да устои на изтегляне на всичките пари от нея, защото просто няма как всичките активи да бъдат обърнати в кеш, за да се покрият депозитите, които се изтеглят. За да не се стигне дотам и да се разпространи вече паниката като зараза, а не проблем с икономиката на Щатите и с качеството на кредитополучателя, да речем, такъв проблем в момента няма там. Федералният резерв и правителството в лицето на FDIC, която е аналогът на Фонда за гарантиране на влоговете в България, взеха решение да подкрепят с ликвидност всички банки в Щатите и да гарантират влоговете на всички депозитори без ограничения. Тоест включително всички влогове над $250 хил., което е лимитът по закон. В момента са гарантирани по решение на правителството на Щатите. По този начин се спря паниката, спря се и тегленето на пари от много банки. И нещата се поуспокоиха.

    Т.е. според Вас няма да има повече фалити в САЩ?
    Няма да има повече фалити. То и математически няма как да има, след като Федералният резерв заяви, че ще гарантира плащанията и ще финансира без ограничения всяка една банка, която има нужда от финансиране в САЩ, така че нямаме никакъв проблем. Просто това, което се случи, е, че Федералният резерв каза: „Ние ще предоставим ликвидна линия или финансиране на всяка една банка срещу залог на нейните активи до размера, от който тя има нужда“. Т.е. потенциално всяка една банка може да вложи всичките си активи във Федералния резерв, и той ще ѝ даде кеш, с който да изплати своите депозити. Няма как да фалира при това положение.

    Да се върнем в Европа. Credit Suisse взе заем от Швейцарската централна банка, която на свой ред обяви рекордни загуби за 2022 г. Знаем, че една от 30-те системно важни банки в световен мащаб, а вчера* стана ясно, че UBS я купува за малко над $3 млрд., тъй като „няма начин да бъде възстановено пазарното доверие в банката“. Това са думи на швейцарския президент. Какво означава това за европейския и световния, респективно банковия пазар?
    Конкретно нищо за европейския пазар. Това означава, че имате в момента страхотен шанс да купите акции на UBS на добра цена, защото те ще скочат най-вероятно след тази сделка. Този уикенд UBS направиха сделката на живота си, ако мога така да кажа. Те купиха за без пари най-големия си конкурент и по-старата от 2-те банки. Плюс това осигуриха в процеса на преговори за покупка 100 милиарда франка стендбай кредитна линия от Швейцарската национална банка. И освен това забележете, си осигуриха гаранция за загуби от покупката от швейцарското правителство.
    Т.е. част от условията по това придобиване са, че ако UBS загуби пари от сделката, изчислени по конкретна методология, швейцарската държава ще ѝ възстанови тези загуби. Тоест те направиха страхотна сделка, като в същото време, разбира се, швейцарската държава няма да получи печалбата на UBS, която ще реализира евентуално от тази сделка, а такава ще има със сигурност най-малкото от синергиите, които ще получат между двете банки.
    Така че риск за други банки едва ли има. Credit Suisse имаше проблеми от доста време насам. Тя започна да изпитва проблеми с инвестиционни загуби още преди няколко години. Беше и глобена няколко пъти, включително за пране на пари. Имаше предупреждение от американските регулатори през декември за това, че нейният план за стрес сценарий не е добър.
    Тъй като тя оперира и в САЩ със свое подразделение, там ѝ бяха направени препоръки от американските регулатори, които са доста по-строги и по-сериозни от европейските. Банката трябваше да изпълни определени неща до май 2023 година. Така че за тези хора, които четат внимателно и следят състоянието на банката, това не беше огромна изненада. Разбира се, проблемът се влоши в момента, в който Националната банка на Саудитска Арабия, която е акционер с малко под 10% в Credit Suisse, направи неадекватно изказване, че спира финансовата си подкрепа или инвестиции в Credit Suisse, защото не иска да минава прага от 10%, който налага някакъв вид санкции от Швейцарската национална банка.
    Това беше изтълкувано на пазарите изключително негативно, че едва ли не има някакъв голям проблем с Credit Suisse и започна, какво започна, като винаги – теглене на депозити от Credit Suisse. Пак стигнахме до паниката с тегленето на депозитите. Оттам тръгна целият проблем. От Credit Suisse бяха изтеглени в рамките на няколко седмици над 120 милиарда франка, а последната седмица бяха изтеглени по над 10 млрд. франка на ден.
    Това доведе всъщност до краха на банката, защото тя загуби цялата си ликвидност и в един момент не можеше да посреща задълженията си. Не че тя е фалирала, защото е претърпяла някакви загуби. Такива е имало, разбира се, през последните няколко години, но те не бяха фатални. И тя все пак отговаря на изискването за капиталова адекватност. Просто щетата, нанесена от изказването на саудитския инвеститор, доведе до краха на банката за няколко дни.

    Т.е. според Вас не стоим в началото на нова финансова криза, няма такава опасност?Няма нищо, което да доведе до такава криза. Първо, последната такава криза от 2008-2009 г. беше основана на фундаментални рискови фактори от икономически характер. В конкретния случай беше крахът на имотния пазар на Съединените щати, балонът, който се беше надул там, се спука, което доведе до загуба на ипотечните банки, което доведе до загуба и на банките, които бяха инвестирали в ипотечни облигации в деривати върху тях, което доведе до паника и липса на доверие в банковата система.
    Една банка нямаше доверие на друга банка и банките спряха да си разменят депозити, да си дават пари помежду си и съответно това доведе до пирамидално, каскадно продаване на всички активи. Но в края на краищата това беше основано на сериозни икономически процеси отдолу – спука се един голям балон. В момента няма такива индикации. Икономиките на САЩ, както и на Европа са здрави. Няма балон в някои конкретни активи, имаше корекции на пазарите миналата година, съществени, бих казал, за американския пазар. Така че проблем с прекалено големи оценки няма.
    Всъщност банките имат много добре представящи се портфейли от кредити. Те, разбира се, в момента, очаквайки рецесия, правят допълнителни провизии, но това далеч не е на нивото, което ще ги постави в капиталова неадекватност. Нито в Европа, нито в Съединените щати. Освен това току-що след този уикенд регулаторите навсякъде, централните банки навсякъде започват да правят отново инжекции на ликвидност в системата, тоест от политика на затягане за ограничаване на инфлацията, сега постепенно или не чак толкова постепенно всъщност минаваме обратно към политика на разхлабване на ликвидните условия на пазара, за да се възстанови доверието в банковата система и да се спрат всякакви опити за дестабилизация. Това най-вероятно ще доведе до по-високи цени на акциите на капиталовите пазари, включително и на банковите акции, както и обаче най-вероятно няма да доведе до бързо унищожаване на инфлационния процес. Ако ние разчитаме до края на тази година да достигнем целева инфлация между 2 и 4%, сега това може и да не е толкова възможно със завоя, който се прави в момента от централните банки.

    Изглежда че и SVB, и Credit Suisse до голяма степен дължат фалитите си на така наречената паника, за която говорихте. Има ли начин банките да се предпазят от подобно нещо в бъдеще? 
    Ами начинът да се предпазят, е да се управляват активите им по един по-разумен начин. В случая конкретно с SVB поради прозрачността, която има в банковата статистика на Щатите, ситуацията с потенциалните загуби на тази банка беше ясна на всички. И просто в момента, в който някой казва: „Царят е гол“, а този някой се казва Питър Тийл, неслучаен човек, нещата се случиха много бързо. Не трябва просто да имате такава експозиция към рискови активи. Но както казах, това е по-скоро уникален бизнес модел. А други бизнес модели, които се събориха, бяха свързани с други рискови активи в крипто схеми или пък в компании в крипто сектора, които фалираха и банките покрай тях загубиха пари. Но в края на краищата, когато една банка е стабилна, тя първо може да разчита на инвеститори да вдигне капитал. Второ, може да разчита на заемни средства от междубанковия пазар или от централните банки. И не би трябвало да се притеснява от такъв тип атаки.

    От какво се притесняват най-много инвеститорите в създалата се ситуация?
    От липсата на информация на ежедневна база може би. Тоест всеки чете всякакви източници. Има много спекулации. Много хора говорят за различни неща, от една страна, от друга страна, няма достатъчно яснота от хората, които вземат решения за икономическата и монетарната политика, от които всъщност зависи здравето на финансовата система. В момента не се знае примерно накъде ще вървят лихвите в Европа и в Щатите след тази миникриза, да я наречем. Тя не е криза, по-скоро шок и лека паника, уплаха.
    Дали Федералният резерв ще продължи да вдига лихвите? Дали Европейската централна банка (ЕЦБ) ще продължи да действа, това е неизвестно, а е важно за финансовата система и за капиталовите пазари. Не се знае дали те ще започнат да инжектират средства. Всъщност днес и вчера имаше индикации, че централните банки започват да инжектират ликвидност в системата, което значи, че ще започнат да купуват отново облигации и да вкарват пари в пазара, по този начин да печатат, ако щете, защото това правят централните банки. Те печатат пари, с които купуват държавни облигации и ги дават на инвеститори. После тези пари влизат в икономиката и се завъртат.
    Ако започне да се случва така нареченото разхлабване, ще се върнем обратно в ситуация, в която пари има за всички. Но е много хубаво да се знае какво се случва. Т.е. липсата на информация, на предвидимост, изненадата е лошият фактор, който притеснява инвеститорите. Когато не знаете какво ще стане, когато ще ви изненадат, вие се притеснявате и като цяло намалявате рисковите експозиции. Как ги намалявате – като продавате по-рисковите активи, започвайки от банковите акции, да речем, защото банковите акции по принцип са по-волатилните средно от пазара. Те се качват повече при подем и падат повече при рецесия и рискова ситуация. Така че оттук идва проблемът, не от някакъв фундаментален икономически процес, който води до влошаване на кредитната среда, забавяне, загуби в портфейлите на банките от лоши кредити и т.н. Такъв процес няма в момента.

    И последен въпрос: има ли риск за банките у нас?
    Не бих казал. Банките у нас като цяло използват доста по-консервативен, да го наречем, бизнес модел. Те инвестират основно в кредити за физически и юридически лица като малка част, около 15% от техните портфейли са инвестиционни книжа, основно държавни облигации с различен падеж. Да, при вдигане на лихвите тези облигации, включително на българските банки, са паднали като цена на пазара. Но в момента няма причина, тъй като основната част, над 85% от активите им са добре представящи се кредити, които стават все по-печеливши за банките в България. Причината е, че при вдигане на лихвения процент, както знаете, банките много бързо индексират или са с плаваща лихва и кредитите започват да носят по голяма доходност, докато банките не бързат да вдигнат лихвите по депозитите, които са все още близко до нула в България и не само в България, между другото. Така че банките в момента започват да вдигат бързо приходите си.
    Миналата година банковата система на България имаше рекордна печалба, рекордна за всички времена. Така че и те са изключително добре капитализирани. Бих казал, че българските банки са средно капитализирани, доста над американските и над средноевропейските. Така че ние сме в добро състояние.
    Още няколко важни фактора трябва да отличат българската банкова система като по-стабилна от другите. В България имаме 10% задължителен резерв на банките. Това е кеш, който те държат в БНБ. А в Щатите примерно Федералният резерв беше оставил този процент на нула. Това е един ликвиден буфер, който ние имаме, а американските банки нямат. Или нямаха до онзи ден, до фалита на двете банки там. Другото, което българските банки имат, е допълнителен антицикличен буфер капитал, който БНБ задължи преди 2 – 3 години да направят. Т.е. да вдигнат малко допълнително капитала си, за да посрещнат евентуални загуби при влошаване на икономическата среда. Българските банки имат такъв допълнителен капиталов буфер, който ги прави още по-капитализирани и още по-капиталово адекватни. В Америка нямаше такъв буфер и в много европейски банки няма такова нещо.
    А това, което липсва в момента и може да се случи допълнително като гаранция за българската банкова система, е достъпът до финансирането на ЕЦБ. Знаете, че това важи за държави членки на еврозоната. ЕЦБ финансира с кредитни линии всички банки в еврозоната. България не е в еврозоната, съответно нашите банки не могат да разчитат на такова спасително финансиране или някакъв вид финансиране от ЕЦБ, което е евтино и е предпочитаният начин да се излиза при краткосрочни ликвидни проблеми.
    В България на БНБ е забранено да инвестира или да финансира български банки. И това е така, защото имаме горчив опит от миналото, когато БНБ раздаваше много пари и банките фалираха и БНБ нищо не взе също от своите кредити. Така че българските банки като цяло при голяма криза няма откъде да намерят пари много лесно. Затова е важно и трябва да се подчертава това през цялото време – България по-бързо да стане член на еврозоната, защото това е още един фактор, който гарантира системата срещу риск. Конкретно чрез достъп до кредитни линии от ЕЦБ за българската банкова система.

    *Разговорът с г-н Янков бе проведен на 20 март (понеделник)

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 час
    xAI е оценена на $24 млрд.
    Компанията на Мъск за изкуствен интелект набра $6 млрд. в нов кръг финансиране
    преди 18 часа
    МФ: Очакваме да покрием инфлационния критерий за еврозоната до края на годината
    Парламентът може да приеме закона за еврото до края на лятото
    преди 19 часа
    Разкриват 5 нови паралелки за дрогеристи у нас
    За първи път в Бургас се обявява прием за ученици след 7-ми клас за дрогеристи по австрийска програма
    преди 20 часа
    Logiscool обяви сътрудничеството си с EtonX
    Веригата предлага и обучение по Python и AI в своите школи в София, Пловдив, Плевен и Варна
    преди 24 часа
    Държавата пое дълг за още 300 млн. лева
    Това е третият за тази година аукцион
    преди 2 дни
    Китай ще подпомага производството на чипове с $47,5 млрд.
    Една от основните области, върху които ще се фокусира третата фаза на фонда, е оборудването за производство на чипове