петък, 21 юни 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4149 прочитания

    Бизнесът у нас ползва двойно повече роботи заради липсата на работна ръка

    Как ще изглежда фабриката на бъдещето и има ли място за хората в нея – Христо Гилищаров, управител на Fanuc България, пред Economy.bg
    31 май 2023, 16:22 a+ a- a

    Липсата на работна ръка е сред основните мотиви на фирмите у нас да потърсят решения за автоматизация. Сред другите причини бизнесът у нас да започне да прилага роботизирани решения е желанието за увеличаване на производството и повишаване на качеството.

    Използва ли българският бизнес роботи, кои сектори и с каква цел инсталират най-много роботизирани решения у нас, увеличи ли пандемията интереса на фирмите към автоматизацията, къде е България по отношение на роботизацията в Европа, как ще изглежда фабриката на бъдещето и има ли място за хората в нея, как ще се отрази напредъкът при изкуствения интелект върху развитието на индустриалните роботи – тези и други въпроси коментирахме с Христо Гилищаров, управител на Fanuc България.

    Освен за България той е отговорен за бизнес развитието на Fanuc и в страните от региона – Гърция, Кипър, Северна Македония и Албания.

    Преди няколко месеца Христо Гилищаров бе избран за член на Управителния съвет на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА).

    Г-н, Гилищаров, доколко бизнесът в България използва роботизирани решения?
    Бизнесът в България в последните години, съгласно Международната асоциация по роботика, е увеличил използването на роботизирани решения почти двойно между 2020 до 2021. Не от много висока база, но за сметка на това двоен ръст е значителен успех не само за Fanuc, а за всички колеги, които предоставят такъв тип решения на българския пазар. Според статистиката внесените у нас роботи са от порядъка на 500 до 1200 за година.

    На какво се дължи този двоен ръст?
    Данните могат да се разчетат по два начина. Единият е, че предишната информация не е била съвсем коректна, тоест имаме наваксване на статистическите данни. Другият е, че действително българската индустрия все повече се отваря към роботизираните решения.

    Кои индустрии основно интегрират роботи? Какъв е мотивът им?
    Ако преди време можехме да говорим за хранително-вкусова индустрия и заваряване, в момента индустриалният обхват на роботизираните решения се увеличава. Двигателят зад вземането на едно инвестиционно решение за роботизиране на дадено производство се промени. Ако преди години мотивът беше да се изчисли стойността на инвестицията срещу работната заплата на хората, които евентуално ще бъдат заместени, в момента ситуацията е доста по-различна. Един от сериозните фактори сега е липсата на работна ръка, т.е. ние няма какво да заместваме. Вторият мотив е съответно по-висока ефективност на производството. Едно роботизирано решение дава постоянство в качеството и в производствения процес. Съответно произведената продукция става по-голяма, тоест възвръщаемостта на подобна инвестиция се увеличава. Има, разбира се, и други мотиви. Например в автомобилната индустрия, когато те правят одит на техен доставчик, винаги се радват да видят, че техният партньор използва роботизирани решения при производството на определени детайли.

    Пандемията ли изигра основна роля за ускоряването на тези тенденции?
    В България не мога да кажа, че е точно така. Съвпаднаха няколко неща. И по време на пандемията, вместо бизнесът да тръгне надолу, ние отчетохме почти 20% ръст. Една от причините е работата, която бяхме свършили преди това заедно с нашите партньори - системните интегратори. Отделно, крайните клиенти бяха узрели за такъв тип решения. Така че пандемията освен чисто физически ограничения донесе и ръст в приходите на нашата компания.

    Освен хранително-вкусовата промишленост кои други сектори използват подобни роботизирани решения?
    Например в металообработването, където се налага използването на роботизирано решение или робот. Едно решение, на което преди години се гледаше доста скептично от инвеститорите и в момента все повече намира своето приложение, е заваряването. В България липсата на работна ръка кара индустрията да търси роботизирани решения за заваряване. От друга страна при роботизираното заваряване постигаме по-високо качество. И имаме няколко фактора, които подпомагат приложения като роботизирано заваряване.

    С усъвършенстването на роботите има ли нови сектори, които проявяват интерес към подобни решения?
    Тук по-скоро е въпрос на насищане на определени операции. Имаме пример от други страни, при които след като пазарът е наситен от роботизирано заваряване, следващото решение е премахването на фини частици от детайлите чрез роботи. Тоест изисква се едно първоначално натрупване, за да може да се премине към следваща стъпка. Често, когато разговаряме с крайни клиенти или с наши партньори, ги съветваме да не тръгват от най-сложната позиция за роботизация или автоматизация, а да използват тази, която би била лесна за приложение. Така решението ще може да се докаже като ефективно, а и хората да свикнат с него и да могат след това да го надграждат.

    Къде е България по отношение на роботизацията в сравнение с другите страни в Европа?
    Чисто математически сме в дъното на таблицата. Но от гледна точка на комплексност на решенията смея да твърдя, че имаме доста добри решения и инженери. Затова винаги призовавам българските инвеститори и производители да повярват на местните инженери и на инженеринговите компании при разработването на такъв тип роботизирани решения.

    Как виждате бъдещето на роботизацията в България?
    Ние усилено работим в посока количеството на роботизираните решения да се увеличава постоянно.

    Има ли предпоставки за това?
    Предпоставките са в индустрията и създаването на продукти с по-висока добавена стойност. Надявам се всички разбраха, че за да може индустрията да върви, трябва да се създават продукти с висока добавена стойност. Споменахме, че сме на дъното на таблицата поради това, че нямаме автомобилно производство в страната. Автомобилната индустрия е една от водещите в Европа, която дърпа след себе си други индустрии и ги кара да бъдат по-ефективни, тоест автоматизирани и роботизирани.

    Какви решения предлага Вашата компания?
    Fanuc, като един от лидерите в производството на индустриални роботи, предлага възможно най-голямата гама индустриални роботи – от 1-килограмов до такъв с товароносимост 2 тона и 300 килограма. Най-новото ни попълнение са колаборативните роботи. Там също имаме една от най-големите гами в света, съчетани с японското качество.

    Колко голям е екипът Ви и планирате ли разрастване?
    Екипът ни в момента е от 15 души. Имаме планове за инвестиции, но ще ги обявим, когато се случат. Планираме да разрастваме екипа, но зависи и доколко нашите решения ще бъдат нужни на българската индустрия.

    Какъв е фокусът на компанията в България?
    Предлагаме продажба на абсолютно всички продукти на Fanuc, не само на индустриални роботи, но имаме и специализирани машини. Предоставяме гаранционно и следгаранционно обслужване. Интересното при Fanuc e, че следгаранционното обслужване е до живот, т.е., докато даден робот се експлоатира, ние гарантираме, че ще доставяме оригинални резервни части и ще имаме обучени инженери, които да извършат съответните ремонти.

    Как ще изглежда фабриката на бъдещето и има ли място за хората в нея?
    Фабриката на бъдещето я изграждаме всички заедно. Никой не знае как ще изглежда. Тя се изгражда стъпка по стъпка.

    Как напредъкът при изкуствения интелект ще се отрази на бъдещето на индустриалните роботи?
    Производител на индустриални роботи, който успее да използва все повече изкуствения интелект в програмното обезпечение на роботите, ще бъде доста по-ефективен. И в момента се ползват математически модели на изкуствен интелект при определени програми на роботите - машинно зрение и т. н. Това е еволюционен процес, който предстои да видим как ще се развие.
    Относно хората, не мисля, че ще загубим работна ръка заради това, че имаме роботи. По-скоро тяхната квалификация ще бъде изместена от една посока в друга посока и ще се изисква по-висока квалификация.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 16 минути
    Банката на Англия остави лихвите непроменени
    Трябва да сме сигурни, че инфлацията ще остане ниска, заяви Андрю Бейли
    преди 17 часа
    Рая Назарян беше избрана за председател на 50-ото Народно събрание
    Тя бе издигната от парламентарната група на ГЕРБ-СДС
    преди 18 часа
    ETHSofia обяви лектори и награден фонд от $10 000
    Организаторите на събитието си сътрудничат с УНСС и SoftUni
    преди 20 часа
    „България Еър“ с директни полети от Варна до Прага и Франкфурт
    Те стартират от 23 юни и 6 юли и ще бъдат изпълнявани два пъти седмично
    преди 22 часа
    Amazon инвестира €10 млрд. за разширяване на облачните си услуги и логистика в Германия
    По-голямата част от средствата ще бъдат използвани до 2026 г. за разширяване на облачната инфраструктура на AWS