За ползите от изследването на чревния микробиом и как може да подобрим неговото състояние, разговаряме с д-р Димитър Георгиев – Основател на НМ Дженомикс
Д-р Димитър Георгиев – Основател на НМ Дженомикс. Снимка: Economy.bg
Д-р Димитър Георгиев е акушер-гинеколог, работил в болница „Шейново“ до 2014 г. През 2012 г. заедно с колегата си д-р Начко Чалманов основават НМ Дженомикс – компания, фокусирана в интегриране на българския пазар на утвърдени в световен мащаб генетични изследвания, като част от персонализирана медицина. Едно такова изследване е микробиомният паспорт, което показва състоянието на чревния микробиом.
Как чревният микробиом влияе на здравето ни, от какво зависи неговото състояние и как можем да го подобрим? Какво представлява микробиомният паспорт, за какво би могло да ни бъде полезно подобно изследване и как можем да интерпретираме резултатите? По тези и други теми, свързани с чревния микробиом, разговаряме с д-р Димитър Георгиев – Основател на НМ Дженомикс.
Д-р Георгиев, разкажете ни как се роди идеята да предложите изследване „Микробиомен паспорт“ на българския пазар?
Аз живея в държава (Австрия, бел.р), в която здравословното хранене е издигнато в култ, въпреки че самата държава не се отличава с много здравословна традиционна кухня. Но в това отношение те полагат голямо старание да предлагат здравословна и качествена храна, включително със сериозен потребителски контрол. И там темата за чревния микробиом и здравословното хранене се експлоатира отдавна. Аз знам, че в България това се случва с известно закъснение, но все пак се случва, за разлика от други държави, където въобще не се случва. И затова започнахме преди около година и половина да работим.
Какви хора си правят такъв тест, какви са Вашите пациенти?
Пациентите ни са основно хора със специално отношение към собственото си здраве, които са отговорни към семейството си и са ориентирани към здравословния начин на живот. Това са осъзнати хора, които четат информация за този тип изследвания и за ролята на чревния микробиом. За щастие, все повече големи международни издания обръщат внимание не темата и публикуват статии за ролята на храненето и на чревния микробиом за човешкото здраве.
Какво представлява чревният микробиом?
Микробиом е композицията от микроби, които съществуват в определена екосистема. Това е един добре балансиран свят, чийто баланс влияе на човешкото здраве. Освен чревен микробиом в човешкото тяло съществуват още три вида микробиом – орален, кожен и вагинален при жените. Чревният микробиом обаче като че ли е най-проучен, защото той е и относително най-комплексен. Освен това вече е ясно, че чревният микробиом отговаря за здравословното състояние на индивида, в който се помещава. Има семеен чревен микробиом, т.е. членовете едно семейство имат горе-долу сходен по композиция микробиом, защото живеят заедно. Има градски микробиом, специфичен за всеки един определен град. Метрото в Ню Йорк например има собствен микробиом, който е различен от микробиома на Ню Йорк.
Какво означава балансиран микробиом и какво – болен микробиом и как съответно може да се балансира и разбалансира?
Балансиран микробиом е този, който не се бунтува. Това е микробиом, който съществува спокойно в организма на гостоприемника, като конкретно в червата на всеки един човешки индивид има милиарди микроби. Композицията е такава, че тя допринася за общото здраве. Много се говори в последно време за така наречената ос черва – мозък. Вече има редица доказателства в научната литература, че чревният микробиом повлиява начина на мислене, общото здраве, психичното състояние и т.н. Бунтуващ се микробиом е този, който не стои спокойно, който причинява някакви привидно невинни състояния като дразнене на червата, често ходене по голяма нужда, без да е разстройство, болки. Това показва, че по някакъв начин микробиомът, тоест това огромно комюнити от бактерии се бунтува, защото нещо му е повлияло негативно – лоша храна, лош режим, вземане на антибиотици или на лекарства, които са вредни за чревния микробиом, дистрес на организма. Така се стига до бунт в червата.
Трябва ли да усетим всички тези симптоми, за да си направим изследване на чревния микробиом? За какви хора е подходящо то и кога е добре да си направим микробиомен паспорт?
Изследването, което ние предлагаме, е подходящо за всеки и не трябва да се чака проблем, за да се направи. То отразява моментното състояние на микробите в червата, тяхната композиция, по какъв начин те са адекватни на начина на живот и дори до известна степен дава насоки какво трябва да се промени, за да се балансират отново. А за хора, които нямат оплаквания, чревният микробиом е или верификация за това, че живеят и се хранят здравословно, или някакъв сигнал, че може да настъпи промяна, която е свързана с възрастта или с промени в хормоните. Ние сега много дискутираме въпроса за промяната на чревния микробиом при жени, които са в климактериум, защото промяната в телесната форма на жени в такава възраст е почти напълно зависим от промените в чревния микробиом и това е нещо, което може да се преодолее с една здравословна диета. Така че изследването е подходящо за всички. Естествено, няма смисъл да се изследват малки деца, особено деца до тригодишна възраст, защото промяната в първите години от живота е много динамична. От любопитство може да се направи, но няма медицинска стойност.
Какво представлява самото изследване, какво е необходимо, колко време продължава и съответно, когато получим резултатите, как можем да ги интерпретираме и за какво може да ни бъдат полезни те?
Самото изследване представлява вземане на проба от изпражнения, която всеки един пациент взема сам. Всъщност методиката е изключително елегантна и въпреки първоначалния дискомфорт, който човек изпитва, когато му се каже, че сам трябва да вземе изпражнение. Уверявам ви, че това е една много елегантна методика, която е защитена от проблеми. В Австрия например изпражненията се слагат в плик и се изпращат по пощата. Това е една обикновена пощенска пратка. Кутията за микробиомния паспорт е с размер 38 милиметра. Тя може да влезе спокойно в шлица на пощенската кутия. Пациентът я заема, взема изпражнения сам, без никакви компликации и без необходимост от медицинско съдействие. Затваря една епруветка, слага в един плик и я пуска по пощата обратно. Това в България, естествено, е абсолютно непрактично и затова ние работим с куриери, но пробите са така подготвени, че не могат да се разсипят и да замърсят нещо. Изследването се прави в лабораторията на Медицинския университет във Виена. Комплицирано изследване е, защото трябва да се изследват огромен брой микроби. След около 14 дни идва резултат от 55 страници. Ние се постарахме този резултат вече да идва на български и да бъде адаптиран с българската диета и българския начин на мислене. Когато дойде резултатът, предлагаме консултация с нутриционист, който допълнително дава съвети за поведението, което трябва да има индивидът, ако има съществени проблеми. Ако няма проблеми, разбира се, препоръката е да запази този начин на живот, този начин на хранене, ритъмът, който има. Често се виждат нарушения в ритъма сън – будно състояние. Това, за съжаление, също се отразява на чревния микробиом.
Споменахте, че резултатите са адаптирани към българската здравна система. Какво точно имате предвид?
Първоначално, докато работехме, идваха препоръки, които са неприложими в България. Примерно използване предимно или основно на ръжен хляб. Моят опит показва, че в България на много малко места може да се намери качествен ръжен хляб, който дори и да е на разумна цена, докато в Австрия това е относително лесно. Там всеки един супермаркет предлага ръжен хляб, който е 100% ръжен. Има специални специализирани пекарни, които предлагат изключително висококачествен ръжен хляб. Има и други препоръки. Примерно в България аспержите не са типични за нашата диета. Ние използваме други зеленчуци. Българската кухня е близка до средиземноморската, която е доказано здравословна. Тоест гледаме да съобразим препоръките, така че да не се налага да се купува храна от някакви изключително екзотични магазини или онлайн да се внася от чужбина, което е безсмислено.
Доколко това, с което сме се хранили в деня или седмицата преди изследването, има влияние върху резултата?
Това, с което сме се хранили един ден или една седмица преди изследването, не оказва съществена роля. Съществена роля има това, с което сме се хранили месеци наред преди това или години наред, ритъмът, който водим, лекарствата, които приемаме, имаме ли някакви заболявания и др. Така че ролята на дългосрочната диета е основна. Изследването е моментна снимка на една много динамична система, каквато е чревният микробиом. Може да се направи еднократно, може да се прави един път годишно. Като, ако се прави един път годишно, човек вижда до каква степен мерките, които е взел, вършат работа. Защото обикновено препоръките за промяна в начина на живот не носят внезапни ползи. Когато човек започне да живее здравословно, промените в организма не се усещат на следващия ден. Ефект се наблюдава след една или две години. Същото е и със спирането на сладкото и на така наречените джънк фууд. Това се установява след дългосрочно въздържане от консумацията на подобни храни. По тази причина трудно се налагат такива ограничения, особено на хора, които са свикнали.
Има една концепция нар. LOW FODMAP режим, която включва храни, които благоприятстват чревния микробиом, и изключва такива, които не му влияят добре. Не е ли достатъчно човек просто да следва този режим за определен период от време, за да си балансира чревния микробиом и не обезсмисля ли това самото изследване?
Изследването в никакъв случай не е императивно. Изследването е за хора, които искат да се уверят в нещо. По същия начин мога да съотнеса въпроса Ви и към изследването на холестерола. Защото изследването на холестерола е изследване, което можем да избегнем, ако сме сигурни, че се храним здравословно. Идва обаче възраст, в която холестеролът трябва да се изследва регулярно, независимо с какво се храним. Защото дори и при перфектно спазване на диета и физическа активност, има хора, които са с висок холестерол. Също се отнася и за диетата. По наше разбиране ние можем да спазваме най-здравословната диета в света. Възможно е обаче в червата да има промени, които са предизвикани от нещо друго, не само от диета. Тоест никаква императивност няма в изследването, но за тези, които са любознателни и които са фокусирани върху здравето си, изследването е добре дошло.
Доколко чревните микробиоми в едно семейство са сходни и доколко се различават?
Сходните микробиоми са от гледна точка на композицията. До каква степен обаче един тип микроби преобладава, вече е въпрос на индивидуалното състояние. Има семейства, в които мъжът примерно е с диабет, жената няма такова заболяване и логично микробиолозите са различни. Но като цяло комплексността е сходна, защото тези хора живеят в едно и също домакинство, ходят в една и съща тоалетна, спят в едни и същи легла и по някакъв начин микробите се предават от единия на друг организъм. Освен това имаше много интересно изследване как се смесват устните микробиоми с първата целувка на бебето. Когато за първи път целунеш бебето му предаваш част от твоите микроби. Също и с естественото раждане. Тоест смесването на устния, кожния, чревния микробиом в едно семейство е ежедневна практика и това става вън и независимо от нашето желание.
Както споменахте, вие правите вече такива изследвания от около година и половина. Имате ли наблюдения как изглежда чревният микробиом на българина, доколко е балансиран, колко често има дисбаланси, как вие ги интерпретирате и как си обяснявате тези дисбаланси?
Може би този въпрос е по-скоро за нашия нутриционист, който гледа изследванията в детайли. Това, което мога да кажа със сигурност, е, че резултатите, които ние получаваме, са естествено отражение на здравната картина на българското общество. Правя уточнението обаче, че повечето ни пациенти са хора, които имат определен фокус към здравословен живот и здравословно хранене. И тези изследвания им помагат да разберат дали са на прав път, или не.
Освен чрез храна по какъв друг начин може да се повлияе благоприятно чревният микробиом? И въобще има ли такъв начин?
Честно казано, няма. Всички пробиотици, които се препоръчват, всъщност най-често загиват, преди да достигнат до червата, ако не са и предварително умрели в хапчетата, които се дават. Аз трудно мога да си представя, че една капсула или таблетка може да съдържа активни микроби месеци наред, докато е в аптечната мрежа. Преди години имаше опити за трансплантация на чревен микробиом посредством така наречените лечебни клизми, което дори стигна до одобрение от Американската агенция по лекарства за хора с тежки заболявания на червата. Но до каква степен това е приложимо в общата публика, въобще не съм убеден. Едно нещо е сигурно, че модата, която беше преди години за прочистване на червата с доста интензивни терапии, е тотално нездравословна, защото унищожава или силно повлиява на естествения микробиом. И това се правеше поголовно и без никакви изследвания и за съжаление, даде лоши резултати.
Лично Вие какъв хранителен режим следвате и какви препоръки за хранене на база личния Ви опит бихте дали?
Аз по образование съм акушер-гинеколог и мога да дам общовалидни препоръки за храненето. То трябва да бъде ритмично, с достатъчно големи интервали. Аз лично съм привърженик на така наречения интермитент фастинг, тоест старание да удължаваш интервала между последното и първото хранене между 14 и 16 часа. Старая се да не вечерям и искрено се надявам това да ми помага. Въпреки че това нещо не може да се квантифицира с микробиомния паспорт до каква степен помага. Неслучайно ние сме го нарекли паспорт, защото той прави един биометричен анализ на състоянието на нашите черва и на здравето ни. Оттам нататък и след препоръките от нутриционист какъв път ще поеме пациентът, зависи само от него. Ние не можем да му повлияем по никакъв начин, защото знаете, че здравните препоръки понякога трудно се следват. Конкретен пример е тютюнопушенето. Всички знаят, че е вредно. Според мен един на хиляда смята, че не е вредно обаче хората продължават да пушат. Аз също запалвам цигара от време на време, съзнавайки, че с това не допринасям за здравето си. Тоест всичко е в нашите ръце. Хората, които са добре осведомени, които четат повече, които знаят здравните ползи от определени храни, се придържат към тях. Други карат по инерция или по рефлекс. Майка ми е на 94 години. Тя е лекар, но никога нито е спортувала, нито се е хранила особено здравословно. Според мен това е до известна ген и донякъде късмет – да лавираш между основните опасности в живота като злокачествени заболявания, тежки инфекции и да стигнеш до една достойна възраст независимо от начина, по който живееш и се храниш.
Ако си направим повторно изследване след 6 месеца или година, как новите резултати се интерпретират? Сравняват ли се с предходните?
Да, новите резултати винаги се сравняват с предходните. Първото изследване е нашата отправна точка, от която тръгваме да даваме препоръки и след една година виждаме дали препоръките са свършили работа. Разбира се, субективна е обратна информация от пациентите дали те наистина са спазили тези препоръки, или не, но в края на краищата всичко е в интерес на тяхното здраве. Ако те са спазили препоръките и няма позитивно отражение в микробиомния паспорт, или нашите препоръки са били грешни, или концепцията, от която сме тръгнали, е била грешна. Но се съмнявам, защото данните, които имаме от глобални изследвания, показват, че когато човек спазва препоръките, свързани с чревния микробиом, той живее по-добре.
Предполагам Вие и Вашето семейство имате микробиомни паспорти. Промениха ли нещо във Вашия режим на хранене и живот, има ли разлики в семейството?
Аз и моята съпруга бяхме първите, които си направихме. Резултатите показаха, че чревният микробиом на моята жена е в по-добро състояние от моя. И това е нормално – тя е по-млада и се храни по-балансирано от мен. Аз получих своите препоръки, с част от които се съобразих, с други – не. В моя живот, за съжаление, сладкото играе много важна роля и това е нещо, от което аз не се отказвам въпреки препоръките да го правя. Ние вкъщи не използваме захар, нямаме кристална захар, но хапваме сладки неща. Не съм си правил второ изследване, защото се страхувам да видя, че мерките, които вземам, не са довели до съществени промени.
В началото на разговора ни споменахте за връзката черва – мозък и все по-задълбочените изследвания в тази посока. Може ли да разкажете малко повече как състоянието на чревния микробиом влияе на мозъка и обратно?
Има достатъчно публикации в двете посоки. От една страна, че мозъкът повлиява състоянието на червата основно чрез състоянията на стрес и дистрес, а от друга, че има връзка между композицията на чревния микробиом и депресиите. Кое е първичното, не мога да кажа и не знам. Допускам, че всъщност генезисът на проблема е в мозъка и червата, но не съм убеден, че съм прав. Рано или късно чревният микробиом ще се конституира като биомаркер – дали ще бъде за ментално здраве, за мозъчно здраве, дали ще бъде за чревно здраве, дали за някакъв вид карцином на дебелото черво, или за успешността от терапията на карцином на дебелото черво не мога да кажа, но науката в се движи много бързо в тази посока. Дори по време на ковид, когато научните публикации бяха да кажем 80% от това, което излизаше в сериозните медицински списания, науката продължаваше да бълва данни за чревния микробиом, вероятно изработени преди това. Освен това предписваните лечения на ковид повлияха много негативно на чревния микробиом. На болни от ковид се даваха поголовно антибиотици без основание и тези антибиотици повлияха на чревния микробиом, тъй като една част от полезните бактерии бяха унищожени.
Говорим си за балансиране на чревния микробиом и за здравословен начин на живот, но дисбалансът му може да причини много сериозни заболявания. Какви са рисковете и до какви заболявания може да се стигне?
Най-лесно доказуеми са чревните заболявания – разстройства, раздразнено дебело черво, чести дефекации, които са понякога изключително травмиращи. Тоест човек получава позив за ходене по голяма нужда, когато въобще не очаква, че това ще се случи. Относно другите органи и как се повлияват от негативните промени в чревния микробиом, в момента нямаме много солидни бази данни, но има предположения, че промените се отразяват на качеството на съня, на висшата ни нервна дейност, на толерантността към болка, на податливостта на към панически атаки. Но все още сме на етап събиране на данни и може би в бъдеще ще има повече научна информация.
Колко време отнема да се нормализира чревният микробиом? Получили сме препоръките и започваме да се храним според тях, кога да очакваме резултати?
Както споменах, не става бързо. Някои храни действат на практика експресно. Отказът например от кристалната захар и джънк фууд относително бързо нормализира състоянието на чревния микробиом. За около месец. Но кога тази нормализация на чревния микробиом се отразява върху общото здраве, не мога да ви кажа и не мисля, че някой може да каже с достатъчна категоричност.
Колко важна е закуската за нормалното състояние на чревния микробиом?
Има различни типове хора. Има хора, които без закуска не могат да започнат деня. Има хора, които въобще не закусват, защото смятат, че това е губене на време например. Препоръката е, ако сте имали обилна вечеря с алкохол и десерт, да пропуснете закуската и да отидете направо на обяда.
А как влияят кафето и чаят?
Позитивно. Кафето е сериозен антиейджинг фактор, чаят – още по-сериозен. Естествено, кафето трябва да се приготвя качествено. Аз лично бих избягвал всякакви капсули за кафе, защото от тях в напитката влизат микропластики. Кафето по принцип е здравословно особено когато е качествено, естествено, не в свръхдози. Чаят също е особено здравословен, знаем, че е традиционна напитка в две държави с хилядолетна медицина – Китай и Индия. Но отново казвам, че всичко трябва да е направено качествено. Разбира се, най-хубав е чаят в насипен вид, в метална цедка, който няма контакт с хартия и с пластмаса, защото всичко това отива в организма ни. Но дали можем да го правим всеки ден, е друг въпрос.
А алкохолът?
По принцип алкохолът е вреден само в свръхдози. В червеното вино например, когато е качествено, има достатъчно ресвератрол, който е стабилен антиейджинг продукт и дори има хипотеза, че е и противотуморен. Не мога да кажа, че алкохолът вреди, но не мога да кажа, че и помага особено много. Но когато е част от един балансиран хранителен режим, е абсолютно ок. Въпросът е да не се закусва с алкохол. Това би било фатално.