Турция увеличи основния лихвен процент до 25%

Снимка: iStock

Турската централна банка повиши своя основен лихвен процент с агресивните 7,5% в четвъртък (24 август), по-голямо от очакваното увеличение, което предлага нов знак за връщане към по-традиционни икономически политики при президента Реджеп Тайип Ердоган, отбелязва AP.

Банката повиши основния си лихвен процент до 25%, тъй като продължава да се оттегля от курса на намаляване на лихвите, определен от Ердоган, който е обвиняван за разпалване на кризата с разходите за живот. Много домакинства не могат да си позволят наем и основни стоки, тъй като инфлацията скочи.

Ердоган отдавна твърди, че понижаването на лихвените проценти помага в борбата с инфлацията, теория, която противоречи на традиционното икономическо мислене. Централните банки по света повишават лихвите, за да овладеят покачването на потребителските цени след пандемията и войната на Русия в Украйна. Турската централна банка обаче започна да намалява лихвите в края на 2021 г. под натиска на Ердоган. След като спечели преизбирането през май, Ердоган назначи нов икономически екип, сигнализирайки завръщане към по-конвенционални политики.

Екипът включва бившия банкер на Merrill Lynch Мехмет Шимшек, който се върна като министър на финансите, пост, който заемаше до 2018 г., и Хафизе Гайе Еркан, която пое поста управител на централната банка. Първата жена, заела тази позиция, Еркан преди това е съизпълнителен директор на вече фалиралата First Republic Bank, базирана в Сан Франциско.

След назначаването на Еркан банката повиши основния лихвен процент с 6,5% до 15% през юни, а след това с 2,5% до 17,5% през юли.

Преди това централната банка намали основния си лихвен процент от около 19% през 2021 г. на 8,5% по-рано тази година. Ердоган уволни трима управители на централни банки, които устояха на натиска да намалят лихвите, преди да назначи предшественика на Еркан през 2021 г.

По-високите разходи по заемите, обявени в четвъртък, идват след като инфлацията достигна 47,83% през юли, спад от пика от над 85% през октомври. Независими икономисти обаче казват, че реалната инфлация е много по-висока - близо 123%.

„Предприемаме решителни стъпки за премахване на проблемите, нанесени на живота на нашите хора от инфлацията“, каза Ердоган в реч.

Висшият централен банкер изчисли, че инфлацията ще достигне 58% в края на годината - повече от 22,3%, прогнозирани от нейния предшественик. За да се бори със скока в цените, банката заяви, че „реши да продължи процеса на затягане на паричната политика, за да установи курса на дезинфлация възможно най-скоро, да закотви инфлационните очаквания и да контролира влошаването на ценовото поведение“.

„Решени сме“, написа Шимсек, министърът на икономиката, в X, платформата, известна преди като Twitter. „Стабилността на цените е наш основен приоритет.“

Според икономисти неортодоксалните политики на Ердоган изостриха икономическите сътресения, водещи до валутни кризи и кризи на разходите за живот, които донесоха трудности на домакинствата. Ердоган настоява, че неговият икономически модел стимулира растежа, износа и заетостта.

Турската лира, която загуби около 30% от стойността си спрямо щатския долар от началото на годината, поскъпна с 3% спрямо долара в четвъртък.