понеделник, 15 април 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1374 прочитания

    Ако икономиката не работи, няма как държавата да работи

    Д-р Меглена Плугчиева споделя добри практики за зеления преход от Германия и Швейцария и уточнява кои са най-големите трудности пред България и как трябва да бъдат преодолени
    04 октомври 2023, 10:45 a+ a- a

    Д-р Меглена Плугчиева е депутат в 37., 38. и 41. Народно събрание. В периода от 3 септември 2001 г. до 20 септември 2004 г. заема поста заместник-министър на земеделието, като отговаря за ресорите на европейската интеграция и горското стопанство и за програмите ФАР и САПАРД. Избрана от Народното събрание за вицепремиер на 24 април 2008 г., отговаря за усвояването в България на европейските фондове. Носителка е на Златния почетен знак на МВнР за принос към присъединяването на България към Европейския съюз. От 16 ноември 2004 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България във Федерална република Германия. От октомври 1997 г. е представител на германската провинция Райнланд-Пфалц за България. Получава орден „Федерален кръст за заслуги“ първа степен от германското правителство. Посланик в Германия от 2004 г. до април 2008 г. От май 2012 г. е назначена за извънреден и пълномощен посланик в Швейцария, а от декември 2012 г. и за извънреден и пълномощен посланик в Княжество Лихтенщайн със седалище в Берн. От декември 2018 г. до декември 2022 г. е посланик на България в Черна гора. В момента д-р Меглена Плугчиева е асоцииран член на Института за икономика и международни отношения.

    Д-р Меглена Плугчиева бе част от форума BeRenewable 2023, организиран от M3 Communications Group и Сдружение „Соларна академия“. Тя участва в панела, посветен на европейските модели и добри практики за устойчив преход. Economy.bg разговаря с д-р Плугчиева за необходимостта от зеления преход, добри практики от Швейцария и Германия за осъществяването му, кои са най-големите трудности за осъществяването му у нас, какви са стъпките за улесняване на бизнеса и кога България може да се справи с процеса по преход към зелена енергия.

    Защо е важен зеленият преход?
    Може да кажем направо, че той е принудителен, защото вече не само говорим, ние самите сме участници в процеса на много ускорени, много дълбоки климатични промени, които, виждате, преживяваме в последните години. Тази година лятото се оказва по всички метеорологични статистики, че е рекордно горещо, с рекордни суши. От 1860 г., откакто се водят изобщо статистики, се оказва, че не е имало такива рекордни температури и съответно продължителни суши. В същото време преживяваме веднага след това наводнения, пожари и изобщо климатични аномалии. Това означава, че ние сме принудени, от една страна, да намалим дела на въглеродния диоксид и изобщо на парникови газове. За съжаление, това е човешкият фактор, който е увеличил тези парникови газове и те съдействат за тези климатични аномалии. От друга страна, ние трябва да се приспособим към тези климатични промени, което означава в селското, горското стопанство по-сухоустойчиви, по-издръжливи растителни видове, повече залесяване в системата на горите, за да се абсорбира повече въглероден диоксид и т.н. И приспособяването трябва да върви като цяло чрез политики, законодателство и подготовка на обществото и на всички тези сектори. И може би другият, третият важен момент е, че трябва да имаме много по-щадящо отношение и по-щадящ начин за ползване на природните ресурси.


    Можете ли да ни дадете примери за осъществяването на този процес в Германия и Швейцария?
    Това са наистина интересни страни, водещи в много отношения и особено в иновациите. А по отношение на добри практики за адаптация към климатични промени са наистина водещи. Бих започнала с това, че Швейцария има много интересни практики, особено при фотоволтаичните паркове. Аз ще дам пример тук с практика, която все повече се прилага за мегапроекти, а именно разполагане на фотоволтаични инсталации на язовирни стени. Защото швейцарците, както е известно, са много прагматични, практични и използват всеки сантиметър земя и щадят обработваемата си земя, която и без това е толкова малко.

    И това са го направили на големи надморски височини, защото използват и албедо ефекта. Друга интересна практика, която прилагат и Швейцария, Германия, Австрия, и Лихтенщайн заедно, е една специална програма за прилагане на агролесовъдски практики. Това означава едновременно да има залесени площи с особено ценни дървесни видове или горскоплодни, между редовете на тези горски култури се създават пасища или пък се използват за производство на зеленчуци. Изобщо този комбиниран подход за устойчиво стопанисване едновременно и на горски насаждения, и на високопланински пасища или на високопланинско земеделие стават все по-актуални.

    Ще ви прозвучи сигурно абсурдно, но в Швейцария за залесяване с едно такова дърво от типа ценни дървесни видове, каквито са орех, дива череша и др., които след това намират приложение в мебелостроенето, се заплащат по 75 франка за ферма, която има поне 20 такива засадени дървета. Ние няма да стигнем дотам, но тази агролесовъдска практика беше обичайна за България.

    Ние я изоставихме и минахме на монокултури, което е грешка. Мисълта ми е, че има много добри такива възможности. За Германия да споделя, тъй като форумът е с акцент енергетика, трябва да кажа, че има много интересна практика за даване под наем на соларни инсталации или панели, особено за една голяма част от населението, която е затруднена да вземе кредит или съответно да ходи да се разправя с бюрократични процедури. Има фирми от 3 – 4 години, които поемат целия този цикъл и съответното семейство за инсталираните фотоволтаични инсталации на покрива на къщата плаща само един наем в продължение на 20 години. След 20 години тази инсталация става тяхна собственост. Но целият този тежък процес на финансиране, монтаж, след това поддръжка им се спестява и това все повече набира скорост в Германия.

    Трябва да кажа още, че строителството е другият сектор, който е силно засегнат, защото се оказва, че допринася за парникови газове в атмосферата, в Германия се разработват много интересни технологии за леки конструкции. Това са строителни модули от растителни влакна, които се топят в специални лепила и съответно се ползва моделът на паяжината. И се оказва, че по този начин се получават много леки конструкции, но в същото време изключително издръжливи, лесни за монтаж. Разбирате, че се върви в най-различни посоки, така че има какво да почерпим отвън. Но и си мисля, че и ние има какво да предложим навън, щото да не смятаме, че всичко, което идва само отвън, е най-добро.

    Аз си позволявам да кажа, че с тревога следя развитието в Германия на енергийната политика, защото те имат ясна задача да изключат въгледобива си до 2038 г. Изключиха всички атомни електроцентрали. В същото време, като няма обща енергийна политика на ЕС, Франция продължава да проектира и да строи нови атомни електроцентрали. Виждаме Полша, която е също за нас един много близък пример, защото при тях въгледобива също е водещ, но те са отложили до 2049 г. излизането от въгледобива и от този фрагмент на енергетиката. И в същото време официално обявиха, че до 2030 или 38 г. ще построят 79 малки атомни електроцентрали. Виждате разликите в различните страни членки, което говори, че като нямаме обща енергийна политика, това не е добре, защото, от една страна, Германия губи и ще се стигне дотам в скоро време, както твърдят икономисти и специалисти, да внася електричество от Франция.

    Естествено, цените няма да са атрактивни. Всичко това удря икономиката на Германия. Германия е икономически мотор на ЕС. Разбирате, че всички сме като скачени съдове и затова е редно да имаме обща енергийна политика. Още повече, че миналата година Европейският парламент обяви атомната енергетика за чиста, зелена и има, виждате, разногласия и противоречия. Мисълта ми е, че не бива сляпо да копираме всичко, а трябва да отстояваме нашия национален интерес и съответно да отчитаме нашите дадености, това, което сме постигнали. А ние имаме с какво да се похвалим и завършвам на принципа на алпинистите: Като знаем къде се намираме и като знаем къде искаме да стигнем, едва тогава можем да кажем как ще стигнем дотам.

    Коя според Вас ще е най-голямата трудност пред България по отношение на зеления преход?
    Най-голямата трудност е политическата нестабилност. Виждате, че ние в последните две години и половина се върнахме толкова назад, колкото не знам, трудно е да правя сравнение. Но тази непрекъсната смяна на правителства, непрекъснати избори, несигурност, липса на яснота за развитие на бизнеса, на икономиката – това е най-голямата пречка за всякаква политика и за зеления преход.

    Какви стъпки трябва да бъдат предприети, за да се улесни преходът от гледна точка на бизнеса?
    Бизнесът трябва да бъде канен винаги при обсъждане на тези политики, мерки, стратегии или както и да се наричат, и да бъде слушан внимателно, а не постфактум да му бъдат свеждани готови решения, които, както се вижда, или не са достатъчно разумни, или достатъчно компетентни, или осигурени финансово, или обезпечени с нужните срокове. Бизнесът трябва да бъде поставен на нужното му високо място, на пиедестал, защото, ако икономиката не работи, няма как изобщо държавата да работи и да има социална, културна, здравна, образователна и всички останали политики, които чакат на икономическото развитие. Затова много апелирам към всички управляващи бизнесът да бъде наистина партньор и той да бъде постоянен партньор на масата на разговора и формирането на съответните политики.


    Бихте ли се ангажирала с времева рамка – кога България може да осъществи зеления преход?
    Това е процес и слава богу, че говорим за процес, за еволюция и не ми се иска да се ползват изтъркани фрази от миналото, това е един погрешен подход. Това са процеси и те имат не само икономически измерения, те имат и много силни социални ангажираности и измерения. Затова този преход, този процес трябва наистина да бъде справедлив, трябва да отразява националния икономически интерес, социалния интерес. Ние се топим като общество. Работната ръка става все по-ограничена, особено специализираната. Чисто социалната компонента е изключително важна, трябва да бъде зачитана и затова този процес трябва да бъде системен, постоянен, не хаотичен. Не сега да наваксаме за няколко месеца или една две години това, което сме изтървали преди пет или десет години. Затова – процес разумен, компетентен и национално отговорен.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 22 минути
    Вносът и износът на Китай се свиват през март
    През първото тримесечие както износът, така и вносът са нараснали с 1,5% на годишна база
    преди 2 часа
    Ръстът на британската икономика сочи към изход от рецесията
    Великобритания изпадна в рецесия през втората половина на миналата година
    преди 2 часа
    За втори мандат: Кристалина Георгиева оства начело на МВФ
    Тя беше единственият номиниран кандидат
    преди 4 часа
    Държавата няма да придобива вземания на „Булгаргаз“ и БЕХ от „Топлофикация София“
    Министерският съвет отмени постановление и решения на предходния кабинет поради риск мярката да бъде обявена за недопустима държавна помощ
    12 април 2024, 16:13
    Италия ще инвестира €1 млрд. в изкуствен интелект
    Средствата ще бъдат инвестирани в рамките на 5 години
    12 април 2024, 15:58
    Летище Бургас с нов директор
    Васил Атанасов поема поста от досегашния директор Георги Чипилски