ИТ лидерите в България: Христо Тодоров – Founder & VP of Technology в CleverPine

Снимка: CleverPine

Кои са хората, които са в основата на успеха на компаниите в България? В тази рубрика целта е да разкажем за лидерите – за хората, които мотивират останалите, споделяйки своя опит и възгледи.

Какво са учили, каква е била първата им работа и как са стигнали до настоящата си позиция? С какви предизвикателства са се сблъсквали, какви са отговорностите им днес, какво ги мотивира и биха ли променили нещо, ако можеха да върнат времето назад?

Запознайте се с Христо Тодоров, Founder & VP of Technology в CleverPine.

Разкажете ни за Вашето образование и какво считате за най-ценно в него?
Бих казал, че най-голямо отражение има това, че завърших Националната професионална гимназия по компютърни технологии и системи.
Училището е от типа boarding school, което означава, че на 13 години започнах да живея самостоятелно в кампуса. Трябваше сам да намирам баланс между ученето и тийнейджърските забавления, както и да се справям с ежедневните задачи като храненето и спортуването. Това определено ме научи на самостоятелност и дисциплина, превръщайки ме в изключително целеустремен човек. Ситуацията беше такава, че не можеше да търсиш утеха или помощ от родителите си, които са далеч, и единственият вариант беше да разчиташ на себе си особено когато нещата не вървят по план.
Специфичните предмети, многобройните лаборатории и подходът на преподаване чрез лекции и упражнения, който беше по-често срещан в университетите, допринесоха значително за моето образование. В резултат на това бях сравнително незаинтересован от академичната страна на университета и реших да прекъсна обучението си до бакалавърска степен в Технически университет – София, за да се съсредоточа повече върху практическите аспекти и придобиването на реален опит. 

Ако знаете това, което знаете днес, какво образование и специалност бихте избрали да учите?
Не съм от типа хора, които съжаляват за изборите си. Единствено бих посъветвал младите да прекарат някаква част от образованието си в чужбина – не толкова заради придобиване на технически умения, колкото заради възможността да се сблъскат с различни култури, да изпитат нови подходи и по този начин да обогатят и разширят своя мироглед.

Каква беше първата Ви работа и как се чувствахте тогава?
Първата ми сериозна работа, без да броим сезонните ангажименти за събиране на средства за летни приключения, беше в българска компания която произвежда софтуер за телекоми. 

Официално работех на 4 часа заради университета, но всъщност прекарвах много повече, защото се чувствах силно ангажиран с това, което правя. Имах щастието да попадна на страхотен ръководител, който бързо ми се довери да работя по комплексна R&D задача. Задачата от днешна гледна точка изглежда елементарна, но тогава нямаше библиотека, с която да направиш scrollable table, в която редовете имат различна височина, и трябваше всеки пиксел, който се чертае на екрана, да бъде пресмятан през source code. 

Отне ми над 3 месеца да изкарам първата работеща версия и още повече от месец, за да го оптимизираме да работи на различни устройства – тогава пазарът на мобилни телефони беше доминиран от Nokia, а iPhone и Android още не съществуваха. Този период ме научи едновременно на търпеливост към memory management-a в C++ и на това колко много можеш да научиш от неуспеха. Или, както разбрах впоследствие, че е казал Едисон: I have not failed. I’ve just found 10 000 ways that won’t work.

Как започнахте в настоящата компания?
Основахме CleverPine през април 2021, като е важно да се отбележи, че тогава все още пандемията от Covid-19 беше в разгара си. Стартирахме с ясна визия какво искаме компанията да представлява и още по-ясно разбиране за това, което не желаем тя да бъде.

Предвид дългия ни опит в service бизнеса, включително успешен exit на такава компания в миналото, беше ясно, че ще бъде отново такъв тип компания. Но този път си казахме, че искаме да изградим нещо устойчиво във времето, което да продължи да съществува дълго след нас, основателите. 

В тази връзка, взехме радикалното решение да изградим CleverPine по модела на продуктова компания, без продуктите да се финансират, продават и ползват от нас. Така скъсахме всякакви връзки с „продаването на хора“, CVs, човекодни/човекочасове и т.н. Ангажиране към продукта и бизнеса е основната разлика на нашия бизнес модел от клиентска гледна точка.

Единственият начин нещо подобно да се осъществи, е, като изградиш много силна култура. За нас в нейната основа е да обичаш предизвикателствата, да не спираш да учиш, и да не се отказваш, докато не намериш решение. За тези три години доказахме, че подобен модел е успешен – към днешна дата екипът ни наброява близо 100 души, а очакваният оборот за последната година възлиза на 12 – 15 млн. лева въпреки сътресенията на пазара и цялостната промяна в ИТ индустрията.

Разбира се, подобен модел няма как да скалира безкрай, и това е нещо, което знаехме още през 2021. Но вместо да ни уплаши, ние видяхме възможност да определим максималния размер на компанията, като използвахме числото на Дънбар (150) като ориентир. Това ни помогна да се фокусираме много повече върху това как да работим с тези хора и да ставаме по-добри всеки ден, вместо безразборното наемане на все повече служители на всяка цена.

Какви са Вашите отговорности днес?
Най-общо попадат в две категории – технологии и хора. За мен тези два аспекта са тясно свързани, тъй като успехът в едното води до напредък в другото. 

Като технологичен партньор на нашите клиенти нашата роля е да предлагаме най-оптималните и устойчиви технологични решения за техните бизнес нужди. Моя отговорност е ние, като компания, да умеем да откриваме, анализираме и да включваме в „арсенала си“ възможно най-бързо новите технологии и инструменти, когато те решават по-добре даден проблем. Разбира се, за да се случва това, разчитам и на моя екип от Engineering Managers и всеки един служител под тях. Аз съм по-скоро ангажиран да задам посоката и да подсигуря че това е част от ежедневието на всички.

Именно там се преплита и отговорността за развитието на хората. Живеем в динамичен свят и имаме късмета да сме в една от най-динамичните сфери. Т.нар. hard skills откъм конкретна технология, framework, или език за програмиране, имат все по-къс живот, защото нещо ново бива създадено и измества старото. Но ако човек е въоръжен с любопитство, адаптивност и желание да учи и да предизвиква себе си, излизането на нови технологии се превръща в инструмент вместо във заплаха. 

Добър пример за тази адаптивност е навлизането на AI в нашата професия. Убеден съм, че това е един от повратните моменти в индустрията, и начинът, по който се адаптираш към неговото използване, ще е екзистенциален въпрос за много фирми. Например не е важен въпросът дали ползваш chatGPT и Copilot, а да предизвикваш себе си и да отделиш време в критично мислене как AI да ти бъде от полза ежедневно, вместо машинално да пишеш код, на който и да е популярен framework в момента. 

Вече имаме първи live проекти, които са с над 80 – 85% AI генериран код. И хората в екипа не само не са притеснени, а са въодушевени как може да не се занимават с тривиални задачи, като например извеждане на REST API върху някакви entities в базата, а да отделят нужното време на системния дизайн, софтуерна архитектура, бизнес проблемите, които трябва да решат и на генерално по-интересните технологични и бизнес казуси, свързани с дадения проект.

Тази философия се отразява и в моя личен ангажимент към процеса на подбор на персонал. Участвам във всяко едно интервю, търсейки преди всичко правилните хора, с които заедно да развием техния потенциал и ултимативно да направим и тях, и нас по-добри. 

Какво Ви мотивира?
Може да прозвучи странно, но това, което ме мотивира е възможността за промяна. Когато променяш нещо, значи се движиш. Да, понякога може да не е в правилната посока, но поне ще разбереш, че нещо не работи, и със следващата промяна ще го върнеш в правилния път.

Чувството, че работиш по нещо, което не е правено преди по този начин или не е правено никога, пък ме мотивира още повече да бъда 100% фокусиран и отдаден на определена тема. 

За всичко друго са необходими правила или дори омразните на всички процеси, така че всички да сме наясно накъде вървим и как ще стигнем там.

С какво не бихте направили компромис?
С характера на човек независимо от технологичните му познания. Имаме дори конкретна фраза, която е влязла в нашата коридорна култура по темата: „С криваци не работим“. 

Какви хора се стремите да привличате в екипа си и какви качества цените в тях?
Най-общо казано себеподобни. Търся в тях любопитство към работата, адаптивност, да обичат предизвикателствата и да споделят същата нетърпимост към посредствеността като нас. Откъм комуникация ценя, когато хората са прями и откровени към всички около тях – независимо дали са им peers, team leads или основателите на компанията.

Кои са ключовите умения, които считате, че трябва да притежава един мениджър, за да управлява успешно технологична компания?
На първо място – способността да се поставя „в чужди обувки“ – било то на служителите, на клиента или на неговия ръководител. Способността да видиш дадена ситуация от различни перспективи е единственият начин да вземеш добре информирано решение.

Конкретно за мениджърите, които ръководят хора, освен емпатия е важно да се работи с хората да изграждат собствен процес по вземане на решения, вместо да им се дават такива наготово. Креативността тук е в това как да изградиш този вътрешен компас за вземане на решение у хората и той да те води в същата посока, в която върви и компанията.

Кои бяха най-големите предизвикателства до този момент във Вашата кариера и какво научихте от тях?
Най-предизвикателно беше през първите 12 – 18 месеца в CleverPine. Това беше период, когато още нямаш критична маса от клиенти и приходи и всеки лев е от значение в края на месеца, но въпреки това отказвахме бизнес и отклонявахме запитвания от рода „двама-трима бекендъра, или един фронт-енд“, тъй като не отговаряха на нашата визия за ангажираност към бизнеса и продукта. 

Макар да съм бил част от създаването на компания и преди CleverPine, тук трябваше да оправдая доверието не само на съдружниците, но и на екипа, с който стартирахме. Всички сме чели в дебелите книги че с правилния екип всичко е възможно, но едва когато се сблъскаш с нещо подобно от първа ръка, разбираш колко е вярно.

Ако знаете това, което знаете днес, какво бихте променили?
Със сигурност съм допуснал не една грешка през годините, но ако погледнем на това като едно комплексно journey, грешките и това, което се учи от тях, са несъмнено нужни, за да балансират удовлетворението от успеха. Така че не бих променил нищо, въпреки че не всичко ми се е получавало от първия път.

Как си представяте развитието на ИТ индустрията в България през следващите години?
В момента за първи път от много години се усеща едно забавяне на екстремните темпове на растеж в ИТ индустрията, а породено от световните икономически процеси, за някои чуждестранни фирми у нас се наложи дори свиване на бизнес операциите им в България. 

За мен това е естествената следваща стъпка в еволюцията на ИТ индустрията и пазара у нас и като такава ще изисква адаптивност и по-висока добавена стойност на продукта или услугата, за да оцелееш.

Глобалното навлизане на AI в нашата индустрия няма да подмине и българския пазар. В това аз виждам повече възможност, отколкото заплаха, тъй като AI ще направи качествените хора още по-ценени и ще размести в такава степен индустрията глобално, че в бъдеще ще се цени все повече добавената стойност, а не количеството хора. 

В контекста на сравнително малкия пазар на труда в България и предизвикателствата, свързани с демографските тенденции, спрямо държави като Полша или дори съседна Румъния, AI предоставя възможност нашата страна да увеличи своя дял на глобалния пазар повече като важност, отколкото като абсолютен дял от заетите хора.

На индивидуално ниво, това, което виждаме и определяме в момента като „няколко пъти увеличаване на производителността на хората чрез AI“, по-скоро ще премести линията на очакването за новото нормално и ще фокусира хората в теми като бизнес цели, системен дизайн, софтуерна архитектура и т.н.

Смятам, че не сме далеч от момент, в който поддръжката на код за еднократна употреба (т.нар. disposable code) ще стане толкова лесна, че ще направи много от текущите архитектурни стратегии за преизползване на код излишни.

Вижте профила и актуалните позиции за работа на Clever Pine AD в JOBS.bg