Д-р Александър Христов: Отговорността персонифицира успеха

Александър Христов, управляващ партньор на „Параграф 42“. Снимка: Личен архив

Д-р Александър Христов е един от водещите ПР професионалисти в страната ни, с над 20 години опит в агенции и компании и много реализирани успешни проекти. Преподава в УНСС и в СУ, председател е на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА), има издадени пет книги. Спи малко, пише много и е убеден, че комуникациите са важни за големите промени в бизнеса и обществото. Свързахме се с него, за да ни разкаже повече за законите на ПР, мястото на хумора в бизнес комуникациите и новата си книга - „Още 42 закона на ПР“. Ето какво сподели той пред екипа на Economy.bg:

Съвсем наскоро представихте новата си книга, какви са първите отзиви за нея?
Отзивите за вторите „42 закона на ПР“ са доста окуражаващи, което може би означава, че има нужда от подобен донякъде шеговит, донякъде самоироничен поглед върху комуникационната ни действителност. Мисля, че този малък законник би имал своя успех не само ако направи така, че хората да си казват: „Колко закономерно!“, а и мотивира повече хора да дойдат към тази чудесна професия и всички заедно я направим по-добра.

Как стигна до решението за издаване на продължение на книгата „42 закона на ПР“?
Точно заради позитивните отзиви от първите 42 закона. А и през времето от първата книга насам се натрупаха още закономерности, които беше важно да ги събера и подредя. За да можем да се видим къде сме и кои са може би недотам добрите практики, които трябва първо да осмеем, а после да ги преборим.

Откъде черпиш вдъхновение?
Отвсякъде. От бурната ни комуникационна действителност, от собствената си практика, от истории на колеги, от случки или казуси, към които поглеждам от комуникационната им страна. Това е не само за ПР законите, а и за всичко в работата ми.

Защо законите във всяка от книгите са 42?
Заради Параграф 42 – ПР агенцията, която управлявам. А и заради числото 42, което носи в себе си идеята за това да търсим отговори на всякакви въпроси. Макар че продължавам да смятам, че в работата, в науката и в живота по-важното е какъв въпрос да зададем и как да го формулираме, от което много пряко зависи получаването на полезен отговор. Полезен, а не такъв, какъвто искаме и какъвто ни харесва.

Какво е отношението ти към хумора в бизнес комуникацията – задължителен ли е, или обратно няма място за него в сериозните разговори?
Задължителен – не, но е много важно хуморът да е добре дозиран. Когато това се случи, винаги е добре, винаги разтоварва. В бизнес комуникацията е важно да уцелиш кога един или друг подход с хумор би бил успешен или обратното – би предизвикал обида. Разбира се, има теми, които са табу. Във всички останали случаи следим за сигнали от отсрещната страна кой подход би се възприел добре, и действаме.

Кой закон от двете книги ти се струва най-забавен?
Трудно ми е да кажа, а и няма значение за мен кой е най-забавен. Колеги и приятели посочват ту един, ту друг, който ги е впечатлил или забавлявал най-много. Всеки намира нещо, което го свързва с неговата практика, с неговите премеждия и с неговото вдъхновение. И това е чудесно.

А кой виждаш най-често да се проявява на практика?
Напоследък все повече виждам проявата на една закономерност, която по една или друга причина не намери място в законника. Тя е, че не можеш да убедиш някого да направи нещо, като му обясняваш колко е тъп. В бизнеса и в корпоративния свят това почти не се проявява, има, така да го наречем, уважение към потребителя. Но в политиката и при гражданските движения е нещо страшно.

Има ли закон в някоя от двете книги, за който мислиш, че хората масово отказват да осмислят?
Не съм правил специални наблюдения за това, но има един от първата книга, който, да кажем, остава по-встрани като внимание и разбираемост, въпреки че е кратък. Той е: „отговорността персонифицира успеха“. Смятам, че успехът в комуникациите, а и по принцип, не може да върви без отговорност към хората, на които го споделяш. И тази отговорност е лична.