ОИСР прогнозира запазване на глобалния растеж около 3%

Снимка: iStock

Глобалната икономика се обръща, тъй като растежът остава устойчив през първата половина на 2024 г., с намаляваща инфлация, въпреки че значителни рискове остават, според последната Междинна икономическа прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Със стабилен растеж на търговията, подобрения в реалните доходи и по-стабилна парична политика в много икономики, докладът прогнозира запазване на глобалния растеж от 3,2% през 2024 г. и 2025 г. след 3,1% през 2023 г.

Предвижда се инфлацията да се върне към целите на централните банки в повечето икономики от Г-20 до края на 2025 г. Предвижда се общата инфлация в икономиките на Г-20 да се понижи до 5,4% през 2024 г. и 3,3% през 2025 г., спад от 6,1% през 2023 г., а основна инфлацията в развитите икономики от Г-20 да намалее до 2,7% през 2024 г. и 2,1% през 2025 г.

Предвижда се растежът на БВП в САЩ да се забави от неотдавнашния си бърз темп, но икономиката да бъде предпазена от облекчаване на паричната политика, като растежът се очаква да бъде 2,6% през 2024 г. и 1,6% през 2025 г. В еврозоната растежът се очаква да бъде 0,7% през 2024 г., преди да се повиши до 1,3% през 2025 г., като активността е подкрепена от възстановяването на реалните доходи и подобренията в достъпността на кредитите. Растежът на Китай се очаква да намалее до 4,9% през 2024 г. и 4,5% през 2025 г., като политическите стимули се компенсират от слабото потребителско търсене и продължаващата дълбока корекция в сектора на недвижимите имоти.

„Глобалната икономика започва да се обръща, с намаляваща инфлация и стабилен растеж на търговията. При 3,2%, очакваме глобалният растеж да остане устойчив както през 2024 г., така и през 2025 г.“, каза генералният секретар на ОИСР Матиас Корман. „Намаляващата инфлация предоставя възможност за облекчаване на лихвените проценти, въпреки че паричната политика трябва да остане разумна, докато инфлацията се върне към целите на централната банка. Необходими са решителни политически действия за възстановяване на фискалното пространство чрез подобряване на ефективността на разходите, пренасочване на разходите към области, които по-добре подкрепят възможностите и растежа, и оптимизиране на данъчните приходи. За да повишим средносрочните перспективи за растеж, трябва да засилим темпото на структурните реформи, включително чрез политики в подкрепа на конкуренцията, например чрез намаляване на регулаторните бариери в секторите на услугите и мрежите.“

Прогнозата подчертава набор от рискове. Въздействието на строгата парична политика върху търсенето може да бъде по-голямо от очакваното, а отклоненията от очаквания плавен път на дезинфлация могат да предизвикат смущения на финансовите пазари. Продължаващото геополитическо и търговско напрежение, включително от агресивната война на Русия срещу Украйна и развиващите се конфликти в Близкия изток, рискуват отново да повишат инфлацията и да натежат върху глобалната активност. В посока нагоре, ръстът на реалните заплати може да даде по-силен тласък на потребителското доверие и разходите, а по-нататъшното отслабване на световните цени на петрола би ускорило намаляването на инфлацията.

Тъй като инфлацията се забавя и натискът на пазара на труда отслабва допълнително, намаляването на лихвените проценти по паричната политика трябва да продължи, въпреки че графикът и обхватът на намаленията ще трябва да зависят от данните и да бъдат внимателно преценени, за да се гарантира трайно ограничаване на инфлационния натиск.

С повишени коефициенти на публичен дълг, възстановяването на фискалното пространство е от ключово значение, за да можем да реагираме на бъдещи сътресения и бъдещ натиск върху разходите, включително от застаряването на населението и необходимите инвестиции в цифровата трансформация и климатичния преход. Фискалната политика трябва да се съсредоточи върху ограничаване на растежа на разходите и оптимизиране на приходите, докато надеждните средносрочни пътеки за корекция биха помогнали за стабилизиране на дълговото бреме.

„Правителствата също трябва да обърнат внимание на структурните реформи“, каза главният икономист на ОИСР Алваро Сантос Перейра. „Темпът на регулаторните реформи през последните години се забави и във важни части от икономическите реформи напредъкът спря. На фона на бавен растеж на производителността и ограничено фискално пространство реформите на продуктовия пазар, които насърчават отворени пазари със здравословна конкурентна динамика, остават ключов лост за съживяване на растежа.“