ИДЕС: Задължението за одит ще отпадне за 4000 фирми, но това ще влоши бизнес средата

През август Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за счетоводството. Бяха приети по-високи прагове за задължителен финансов одит на малките предприятия, както и задължения за публикуване на отчети за устойчивостта. Заради инфлацията бяха променени и финансовите показатели за определяне на микро-, малки, средни и големи предприятия.

Защо се наложиха промените, кои фирми вече ще подлежат на задължителен одит и кои – не, как измененията ще се отразят на предприятията и на бизнес средата у нас, ще се засили ли сивата икономика, какви са ползите и рисковете за малкия бизнес, какъв ще е ефектът върху одиторите – тези и други въпроси коментирахме с Пламен Донев.

Пламен Донев е дипломиран експерт-счетоводител, член на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС), преподавател по данъчно облагане.

Г-н Донев, наскоро Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за счетоводството. Защо се наложи прекатегоризация на предприятията?
По същество става въпрос не за прекатегоризация, а за индексация на числовите критерии за категоризация като голямо, средно, малко или микропредприятие. За тази цел беше приложен осреднeният процент на инфлация в ЕС от 25% за последните 10 години, като основният инфлационен ефект, разбира се, беше в последните няколко години, вследствие на мерките за справяне с пандемията от COVID-19. Индексацията беше задължителна за всички държави от ЕС по силата на европейска директива.

С промените кои фирми ще подлежат на задължителен одит и кои – не?
Споменатата задължителна индексация на категориите предприятия няма пряко отношение към въпроса за задължителния финансов одит. По европейски правила е задължителен одитът на големи и средни предприятия, както и на определени предприятия от обществен интерес.

Въпрос на политика на всяка отделна държава членка на ЕС е кои малки предприятия да подлежат на задължителен финансов одит. Практиката е разнообразна, като България се разполагаше някъде по средата сред държавите от ЕС. Най-общо казано, преди последните промени, половината държави от ЕС имаха по-рестриктивни изисквания относно одита на малки предприятия, т.е. изискваха по-голяма част от тях да се одитират, а другата половина от държавите прилагаха по-облекчен подход спрямо България.

С приетите промени у нас се наложи рязко увеличение от 100% на праговете за задължителен одит на малки предприятия. Това увеличение по никакъв начин не може да се разглежда като индексация, тъй като е 4 пъти по-високо от индексацията от 25% на категориите по европейската директива. И макар инфлацията в България действително да е по-висока, хармонизираният индекс за същия период в България не превишава 40%.

След промените на задължителен одит подлежат предприятията, които превишават поне два от следните критерии: 1) балансова стойност на активите от 4 млн. лв., 2) нетни приходи от продажби от 8 млн. лв. и 3) средна численост на персонала от 50 души.

По такъв начин България вече е сред държавите от ЕС с най-облекчени правила за задължителен финансов одит, вземайки под внимание икономическите показатели на страната (БВП на глава от населението при паритет на покупателната способност).

За колко предприятия ще отпадне това задължение?
Нашата оценка в ИДЕС е, че предприятията, които ще отпаднат от задължението за финансов одит, са около 4000. Любопитното е, че остават по-малко от 3000 малки предприятия със задължителен одит от общо 22 000.

От друга страна, микропредприятията в България никога не са подлежали на финансов одит. Предвид факта, че огромната част от предприятията в България са микро- и малки, то на задължителен одит ще подлежат общо около 1% от всички предприятия в страната.

Ще се облекчи ли административната тежест с промените и колко разходи ще спестят тези промени на бизнеса?
Да, за тези около 4000 отпадащи предприятия ще има както административно, така и финансово облекчение. В ИДЕС оценяваме, че тези предприятия ще могат да реализират икономия средно между 0,1% и 0,2% от своите общи разходи, като в тази оценка включваме както спестеното одиторско възнаграждение, така и спестени вътрешни разходи, свързани с одиторския контрол. Както се вижда, икономията не е никак съществена величина и на мен ми е много трудно да си представя как точно отпадането на задължителния одит би подпомогнало финансово българския бизнес.

От друга страна, финансовият одит категорично не трябва да се разглежда просто като административна тежест. Целта на одиторската услуга е да даде увереност в коректността на отчитаните финансови данни от предприятията. Тази увереност, особено в контекста на малки предприятия, не е в полза на техните управители и собственици, които при тях най-често са едни и същи лица. Реалните бенефициенти на одиторската услуга всъщност са потребителите на финансовите отчети – търговски контрагенти (доставчици и клиенти), финансиращи банки и други. Не на последно място полза от одита има и самата държава, най-вече в лицето на данъчните органи, но и на националната статистика.

Концептуално погледнато, най-голяма административна тежест представлява данъчният контрол. Едва ли някой би взел на сериозно призиви да отпаднат данъчните ревизии за малки предприятия. И все пак именно за малките предприятия финансовият одит е най-регулярната (и много често единствената) форма на финансов контрол. Независимият финансов одит е част от общата система на финансов контрол, установена в страната чрез множество органи.

Как тези поправки ще се отразят на бизнес средата у нас?
Еднозначно – бизнес средата у нас ще се влоши! Този ефект е наблюдаван и изследван във всички държави, в които е имало облекчаване на изискванията за задължителен финансов одит.

На първо място говорим за влошаване на качеството на финансовите отчети на предприятията. За съжаление, то и в момента не е на задоволително високо равнище в България, така че проблемът само ще се влоши. Става въпрос не само за коректността, но и за полезността на представяната финансова информация.

Говорим за по-ниска степен на доверие във финансовите данни, било то заради неумишлено допуснати счетоводни грешки или поради умишлено подвеждане на потребителите на финансовите отчети. За съжаление, ще се увеличат и случаите на директни финансови измами. Ще се увеличат случаите на фалити на български предприятия поради прикриване на действителното им финансово състояние.

Не на последно място говорим и за по-ниски данъчни приходи най-вече по отношение на данък печалба. За едно неодитирано дружество е много по-лесно да прикрива действителния размер на своите печалби.

Как промените ще се отразят на одиторския бизнес?
Ефектът върху одиторския бизнес няма да е равномерен. Някои от одиторските практики изобщо няма да бъдат засегнати от рязко повишените прагове за задължителен одит. Други одиторски практики най-вече по-малките и тези в провинцията ще бъдат сериозно засегнати. Разполагаме с данни за множество малки одиторски практики, които ще загубят половината и над половината от своя бизнес, а в някои случаи отделни одитори ще загубят всичките си клиенти.

Причината са огромните регионални разлики в българската икономика, по-конкретно далеч по-високият дял на малки предприятия извън София. Освен това има съществена несъразмерност на финансовите ефекти сред засегнатите бизнеси. Ако при предприятията, клиенти на финансов одит, може да се реализират икономии от средно между 0,1% и 0,2% от общите им разходи, то за немалко одиторски практики загубата на приходи от одиторски услуги може да е над 50%.

Гледаме с притеснение на този проблем, тъй като България рискува да загуби сериозна финансова експертиза в регионите извън София. Считаме за недалновидна регионална политика огромната част от бизнеса и финансовата експертиза да бъдат концентрирани само в София.

С поправките бяха въведени и задължения за публикуване на отчети за устойчивостта. За кои фирми се отнасят тези задължения и какво конкретно представляват те?
Отчетите за устойчивостта на задължените предприятия трябва да включват определена информация относно опазването на околната среда, социалните права и правата на човека, както и някои управленски въпроси.

Първата група предприятия, които ще са задължени да изготвят такива отчети още за 2024 г., са предприятията от обществен интерес, които са големи предприятия или предприятия майки на голяма група, съответно със среден брой служители над 500 души на индивидуално или консолидирано ниво. На практика говорим за големи финансови институции и големи публични (листвани) предприятия.

През следващата 2025 ще започнат да изготвят отчети за устойчивостта и останалите големи предприятия или предприятия майки на големи групи, които не са публични предприятия. През 2026 ще се включи и последната група задължени предприятия. Малки и средни фирми, които не са от обществен интерес, няма да имат задължение да изготвят отчети за устойчивостта.