Как да бъдем щастливи на работа?

Брус Дейcли. Снимка: Economy.bg

Брус Дейcли е един от най-влиятелните гласове в Обединеното кралство по темата за пресечната точка между живота и работата. Той има публикации в The Washington Post, The Guardian, Harvard Business Review, The Wall Street Journal, Wired UK и The Daily Telegraph.

Неговият подкаст Eat Sleep Work Repeat е бил №1 в бизнес класацията на Apple и в него са участвали психолози, невроучени и експерти по работната среда, включително Даниел Пинк, Скот Галоуей, Норина Хърц и Рутгер Брегман.

Първата му книга, The Joy of Work, е бестселър на Sunday Times за 2022 и е преведена на шестнадесет езика. Неговият втори бестселър, Fortitude, е обявен от Financial Times за най-добрата бизнес книга на годината.

В предишната си бизнес кариера, Брус прекарва 12 години като един от най-известните технологични лидери във Великобритания, първо ръководейки YouTube, а след това Twitter в Европа, Близкия изток и Африка. Четири пъти печели в проучването Fantasy Hire, изпреварвайки личности като Джеф Безос, Илон Мъск и сър Мартин Сорел. Брус е почетен гост-професор в Bayes Business School и редовно преподава в London Business School.

Брус ще бъде за първи път в България на 18 октомври 2024 г.,  като лектор на събитието Let’s Talk About Tomorrow: AI, Skills, Jobs and Leadership Resilience, организирано от EconomyForum. 

Той ще има презентация, а след това с лидери от водещи компании ще обсъдят бързото развитие на технологиите, трансформацията на компаниите и как хората да се адаптират, за да гарантират своята конкурентоспособност. 

Брус, Вие сте били вицепрезидент на Twitter и имате богат опит в ръководни позиции в компании като YouTube, Google. Какво Ви мотивира да се фокусирате в търсене на подходи за по-успешна и удовлетворяваща работа?
Миналата седмица говорих с хора, които на пръв поглед имаха страхотна работа, но всъщност споделиха, че те нямат връзка помежду си. И какво се получава – работа, която изглежда чудесна на хартия, всъщност не е приятна изобщо. Когато работех в Twitter, знаех, че някои хора може да смятат работа за добра. Но магията е в това да превърнеш една добра работа на хартия, в добра работа на практика. Всички разбираме това, когато сме имали лоша работа или когато сме имали изживяване, което е изтощително, стресиращо или обезсърчаващо. Разбираме колко важна е добрата работна среда за нас и нашето настроение. Може да ни направи щастливи или депресирани. И просто бях обсебен от това. Някои от местата, на които работех, не бяха непременно най-големите организации. И знаех, че няма да имаме толкова много служители, колкото нашите конкуренти. Но можехме ли да направим служителите, които имахме, по-ефективни, като създадем по-добра среда за тях? 

Технологиите променят всичко днес. Животът ни, работните ни места.
Да. Работните места и средата са в процес на забележителни промени през последните пет години по отношение на това откъде и как работим. И промените които предстоят по отношение на това какво всъщност ще включва нашата работа. Мисля, че колкото повече съсредоточаваме мислите и вниманието си върху хората и техния опит в работата, толкова по-добре.  

Как да останем мотивирани да учим и да се развиваме, когато дори не знаем дали ще имаме работа след пет години? Как да останем мотивирани да учим?
Съгласен съм с вас. Тези въпроси на мотивацията могат да се наложат дългосрочно. Но не мисля, че сме все още там. Не мисля, че повечето от нас влизат в офиса с мисълта, че няма смисъл да правят нещо, защото компютрите ще го направят вместо нас. Не мисля, че все още сме стигнали такава точка, но определено това е важна тема, която трябва да се обсъжда. Истината е, че мотивацията има значение. Местата, където хората са най-мотивирани, са тези, където те чувстват, че постоянно учат, постоянно се подобряват в работата си. Мисля, че това ще остане така. Колкото повече  чувстваме, че ходим на работа и сме по-добра версия на себе си в края на годината, отколкото в началото на годината, толкова по-здравословно е това за нас.

Кои според Вас са най-важните умения, които трябва да развиваме, за да сме адаптивни в този бързо променящ се и непредсказуем свят?
Има неща, които понякога подценяваме. Например подценяваме колко важно е да имаме приятел на работа. Това е най-големият предсказател дали ще харесваме работата си. Това няма нищо общо с технологиите. Ако просто ходим на работа, където нямаме приятели, фокусираме се върху имейлите или компютрите си, най-вероятно ще открием, че работата ни е откъсната, самотна. Странен съвет е, но помислете за връзките си на работа като първа стъпка. Те играят огромна роля за мотивацията ни. Също така е важно дали имаме обратна връзка от нашия мениджър. Това ни кара да чувстваме, че работата ни е била забелязана и това, което правим, има значение. Така че социалните отношения да сме приятели с колегите си, обратната връзка от мениджъра и чувството, че учим и се подобряваме, играят огромна роля. Както и усещането, че имаме влияние и автономия в работата. Това също е много важно.

А ако говорим за младите хора, учениците, студентите – те в каква посока да се насочат да учат според Вас? Точни науки или пък креативни области като изкуство, където технологиите все още имат по-малко влияние?
През последните години всички говорехме, че ако искаш да успееш, трябва да учиш математика, компютърни науки, софтуер. Сега може би някои ще кажат, че компютрите ще вършат всичко това и важното е да си бъдеш креативен. Честно казано, не знам кое е правилно. Подозирам, че все още има стойност в изучаването на наука и технологии. Но най-важното е да имаш любопитство и желание да учиш. Това вероятно е най-добрият съвет, който мога да дам.

Вие имате подкаст Eat, Sleep, Repeat и провеждате много дискусии с различни експерти. Какво е най-важното, което научихте от тези разговори?
Започнах да правя този подкаст, докато все още бях на висока позиция в технологичната сфера. Основно защото екипът, с който работех, не беше толкова мотивиран и щастлив, колкото преди. Не знаех как да поправя това. Започнах да търся отговорите и така започнах подкаста – той ми даде възможността да попитам хора, които са провели изследвания, имат опит. И веднага ме порази колко много изследвания са направени за това как да направим хората по-щастливи и работното място по-добро. А почти нищо от тези изследвания не достига до хората на работните места. Имаме всички тези професори, които говорят помежду си за това как да направят работата по-добра, но никой не е чувал за техните изследвания. Например, че даването на бонуси на отделни хора всъщност разрушава екипната работа. А много организации, особено американските компании, обичат да дават индивидуални бонуси. Аз си казах: „Окей, това беше инстинктът ми, но не знаех, че доказателствата са толкова категорични срещу това“. Или повечето офиси са голям, отворен план и се оказват най-лошите. Те правят хората наистина стресирани и нещастни. Аз си мислех, че те са най-добрите, защото всички имат такива офиси. И бях шокиран колко много от изследванията, направени от хора, които се занимават с тези неща, водят до противоположните заключения. Така се запалих по темата как всеки от нас може да направи своя екип малко по-добър, или своята компания малко по-добра. И знаете ли – обикновено най-важното е доверието. Хората да чувстват, че могат да се доверят на мениджърите си, че им се казва истината. То играе ключова роля. Връзката между хората идва след това. Да чувствате, че имате приятели на работа, че сте разбрани. 

Вие лично, когато бяхте вицепрезидент на Twitter, бяхте ли щастлив?
Да, изключително щастлив. Twitter в Обединеното кралство беше едно от най-добрите места за работа в технологичния сектор в Обединеното кралство. Заради средата, културата в компанията. Никой не напускаше и хората бяха щастливи. Нашите колеги от САЩ идваха и казваха: „О, това е най-добрият офис“. Нашите колеги, които се присъединяваха от други компании казваха: „Уау, този офис в Лондон е невероятен“. И така чувствахме, че правим нещо правилно. Но това, което се случи по пътя, е, че трябваше да направим съкращения и няколко души да напуснат компанията. След около десет месеца, направихме още един кръг съкращения. След което вече не успяхме да върнем културата. За мен беше много интересно защо не успявахме. И част от отговора е доверието. Ако имате работа някъде и изведнъж човекът до вас е уволнен и човекът зад вас е уволнен и това се случва отново, си мислите, че може би ще сте следващият? И защо да сте лоялен към компанията, щом компанията не е лоялна към вас.  

Устойчивост е Вашата любима тема. Защо?
Начинът, по който мислим за издръжливостта, обикновено е погрешен. Индивидуално. Какво мога аз да направя, за да бъда по-издръжлив. Интересното за издръжливостта е, че виждаме група хора, които са издръжливи. Виждаме хора, които са преживели нещастие и описват, че това, което им е помогнало да преминат през него, е била подкрепата на другите. Виждаме това след природни бедствия, след създадени от човека бедствия, след войни. Тези хора описват магията на издръжливостта, която ги държи заедно, че са били в група с други. Обикновено начинът, по който се опитвам да говоря за издръжливостта, е, че можем да направим грешка, търсейки я като нещо, което някои от нас притежават, а други – не. Всъщност най-добрият начин да мислим за нея е, че издръжливостта е силата, която черпим един от друг и често я пренебрегваме. 

Можете ли да ни дадете няколко съвета как да се чувстваме по-удовлетворени и щастливи в ежедневието си?
Изключително важно е усещането, че контролираме личната си ситуация. Едно от нещата, които често ни карат да се чувстваме безпомощни или тревожни, е липсата на контрол. Истината за съвременния живот е, че има неща, които можем да контролираме, и други, които не можем. Знанието къде са границите, е наистина важно. Например, ако се чувствате финансово претоварени, а някой, ви казва, че трябва да правите дихателни упражнения, не е решение за вас. И често можем да се озовем в спирала на усещане за безпомощност, където нямаме влияние върху това, което се случва, но не знаем какво да направим. Затова е важно да се опитаме да разберем какво можем да контролираме и какво не можем като важна първа стъпка. Когато хората чувстват, че контролират това, което се случва с тях, е трансформационно за тяхното усещане за благосъстояние.

За съжаление, заради технологиите, а и всичко останало, което се случва последните години, нашият свят е непредсказуем и става все по-трудно предсказуем. Как да имаме чувство на контрол в такава непредвидима среда?
Точно така. Но можете ли да контролирате времето за обяд? Можете ли да контролирате времето, когато завършвате работа вечер? Важно е да знаем, че има неща, които можем да контролираме. Например можем ли да отделим един час в понеделник следобед, за да отговорим на всичките си имейли.  Един час във вторник сутрин, за да наваксаме нещата, които трябва да напишем. Да оставите отговорите на имейлите за по-късно и да отидете на вечеря със семейството си или нещо друго. И колкото повече успявате да намерите малките неща, върху които имате контрол, толкова повече ще се чувствате в хармония със света. Успях да го направя. Чудесно. Успях да намеря време за упражнения. Успях да вечерям със семейството си. Самото знание какво можем да контролираме е наистина важен компонент. 

Вие имате голям опит в наблюдението на много хора. Какво мислите, най-успешните хора в работата си щастливи ли са и в личния си живот?
Не! Невинаги. Със сигурност много от успешните хора, които съм наблюдавал, са склонни да работят много, дори са обсебени от това. И не мисля, че те непременно представляват добър модел на това как всички ние трябва да се държим.

По-скоро ми е любопитно дали е въпрос на възприятие на света. Ако си склонен да виждаш ситуацията около теб – на работа, вкъщи, от положителната страна, може би животът е по-лесен?
Да, да гледаш на света от светлата страна помага. Но да разгледаме например  поколението Z. Младите хора считат, че финансовата ситуация за тях е много по-лоша, отколкото е била за предишните поколения. В резултат на това виждаме, че те са малко по-малко заинтересовани от работата. Те казват, ОК, ако работя по 50 часа седмично и това няма да ми донесе апартамент или кола, тогава няма да работя толкова усилено. Предишните поколения вероятно са мислили, че ако работят по-усилено, може би ще постигнат повече. И не само са работили, а са станали много по-фокусирани както върху работата си, така и към своята идентичност.

Според Вас как технологиите и AI влияят на нивата на burnout?
Изтощението обикновено идва, когато третираме нашата енергия като безкрайна и мислим, че можем просто да продължаваме така. Тогава обикновено нашето тяло се намесва и казва, че това не е така. Много от нас мислят, че ако работим по-усилено и по-дълго, ще свършим повече работа. И стоим до късно и работим по-дълго и продължаваме да работим, след като трябва вече да сме приключили. Пропускаме обедната си почивка. Нашето тяло обикновено се намесва и казва, че не можем просто да продължаваме така. Третирането на нашата енергия като безкрайна е вероятно най-голямата грешка, която можем да направим. Изтощението настъпва и то се случва на всеки. Споменах по-рано, че контролът има важна роля. Сега някои могат да кажат, че сами избират да работят по-дълго и правилата за изтощение не важат за тях. Много хора ми казват, че работят до 18:00, след което вечерят и след това работят до полунощ и никога не се чувстват изтощени. И обикновено чувстват, че те избират да правят това. Чувстват, че контролират ситуацията и това е тяхно решение. Но често пропускат факта, че са спали целия ден в неделя например и са имали време за възстановяване. Спомнете си университета, когато сте стояли цяла нощ, за да пишете есе или да учите за изпит. А след това спите целия ден. Така често забравяме моментите, когато нашето тяло се възстановява просто защото сме работили усилено преди това.

Смятате ли обаче, че изкуственият интелект и технологиите увеличават чувството на burnout, или напротив?
Кой може да каже? Аз се надявам, че изкуственият интелект ще намали нивата на изтощение, защото често най-голямото предизвикателство при писането на нещо, било то имейл или документ, е първоначалното написване, първият вариант. И изкуственият интелект може да напише първия вариант, който след това ние да поправим. Така че се надявам изкуственият интелект да намали нивата на изтощение.  

Вие сте ключов лектор на събитието Let`s talk about tomorrow, организирано от Economy forum. Какво да очакваме от Вас на 18 октомври в България?
Аз се опитвам най-вече да направя моите презентации забавни, бързи и зареждащи. Искам да дойда и да представя нещо забавно. Останалата част от програмата е страхотна и нямам търпение да дойда в България.