ИТ лидерите в България: Атанас Янев - Director Software Engineering в Resolute

Атанас Янев - Director Software Engineering в Resolute. Снимка: Личен архив

Кои са хората, които са в основата на успеха на компаниите в България? В тази рубрика целта е да разкажем за лидерите – за хората, които мотивират останалите, споделяйки своя опит и възгледи. Какво са учили, каква е била първата им работа и как са стигнали до настоящата си позиция? С какви предизвикателства са се сблъсквали, какви са отговорностите им днес, какво ги мотивира и биха ли променили нещо, ако можеха да върнат времето назад?

Запознайте се с Атанас Янев - Director Software Engineering в Resolute. Атанас е придобил знанията си по програмиране в Австрия и години наред е развивал таланта си там. Притежава над 20 години опит в сектора, а в последните две е част от Resolute, където работата не само му носи удоволствие, а и допринася за обществото в глобален мащаб. 

Resolute e технологична компания за софтуерна модернизация, част от семейния  инвестиционен холдинг Ocean Investments. Холдингът фокусира своята дейност върху инвестиции и развитие на стартъп идеи и компании в пет ключови бизнес направления: сигурност, здравни технологии, недвижими имоти, образование и храни на бъдещето. Целта на Ocean Investments е позитивна промяна на предприемаческата екосистема и качеството на живот в България посредством партньорства с други фондове, инвестиционни компании, асоциации и участници в нея. 

Разкажете ни за Вашето образование и какво оценявате като най-ценно.
Завърших Техникум по електроника и винаги съм си бил „жичкаджия“, харесваше ми. Това беше и причината да запиша същата специалност в Техническия университет, София. Там учих година и половина, това беше 97-98 г., интернетът тъкмо беше започнал да навлиза, а образованието в чужбина също стана по-достъпно. Точно в този период ми се отвори възможност да замина да уча в Австрия. Зарязах висшето тук и заминах за Виена, където завърших бакалавърска степен по софтуерно инженерство. 

Образованието там беше доста различно от това, което бях видял в България, там никой не ти дава готовите решения, трябва да ги търсиш сам. Процесът е по-скоро самообучителен, пак имаш лекции и упражнения, но подходът е коренно различен. В началото ми беше много трудно да се адаптирам, отне ми повече от година. Бях свикнал да получавам цялата информация наготово и трябваше бързо да променя тази нагласа. Никога през живота ми не бях прекарвал толкова много време в библиотеката (смее се), с колегите стояхме по цели дни ровейки се в книги и решения. Впоследствие обаче това ми помогна в професионалния живот, бях подготвен и липсваше какъвто и да било стрес при преминаването от училище към работа. Това беше най-ценното за мен. Научи ме, че знанията са нещо временно и трябва да ги придобиваш през целия си живот. В нашата индустрия знанието, което имаш днес, няма никаква стойност след няколко месеца, ако не го надграждаш. Способността бързо да учиш и бързо да се адаптираш е най-важна. 

Ако знаете това, което знаете днес, какво образование и специалност бихте избрали да учите?
Ще отговоря с една предистория. Във Виена има Технически университет с инженерни специалности и Икономически университет с икономически такива. В Техническия имаше една хибридна специалност - Икономическа информатика, на която никой от нас не гледаше сериозно, тъй като и двата предмета се учеха по-общо, дори се завършваше по-лесно. Впоследствие обаче се оказа, че е много търсена. В средите беше ценно не само да умееш да създаваш софтуер, но и да имаш икономически знания и култура. Та с оглед на това може би бих избрал именно тази специалност. 

Каква беше първата Ви работа и как се чувствахте тогава?
Първата ми работа беше в Австрия, но имах много предизвикателства, докато започна. Образованието там е напълно безплатно, всичко се поема от държавата, но не ти издават разрешение за работа в страната, а без него няма как да те наемат (това беше преди влизането на България в ЕС). Първо работех като фрийлансър за бащата на мой приятел, който имаше софтуерен бизнес. Имах страхотен късмет с тази възможност, защото макар и почасово успявах да правя това, за което съм учил и истински харесвам. Въпреки това парите не стигаха, буквално бях фалирал и дори за последните си два наема бях взел заем, трябваше ми работа на пълен работен ден. Нямах разрешително за работа и намирането на такава се оказа голямо предизвикателство. Случваше ми се колеги от университета да ме препоръчат във фирмите, в които те работеха. Отивах на интервю, но кажех ли, че нямам разрешително, не ме наемаха. Малко преди да се откажа напълно и да приема, че трябва да се прибера към България, приятел ме препоръча в най-голямата бетинг компания за Европа по онова време. Те се ангажираха да ми извадят разрешение за работа и моята история в програмирането започна. Работих там 16 години, в офиса във Виена, сменях роли и отговорностите ми растяха. В един момент взех решение да се върна в България и имах възможността да продължа работата си за същата компания, като отворя неин филиал в София и наема хора.

Кои са моментите във Вашата кариера, за които имате най-живи спомени и намирате за най-важни?
Един от тези моменти беше точно възможността да отговарям за филиала на австрийските ми работодатели тук, в София. Аз съм прекарал общо 18 години в тази компания, минал съм през всички придобивания и сливания, които е имало. Значимите моменти бяха свързани с динамиката и възможността да срещам предизвикателства, да участвам в развиването на няколко софтуерни продукта. Разработвахме финансови софтуери за компания с милиони оборот, където всяка една грешка би била фатална. Харесваше ми тази динамика. След това дойдоха отговорностите в менажирането на екипи в Индия, Украйна, Румъния и бизнес пътуванията. Да отговарям за близо 30 души в софийския офис също беше важен и ценен момент от кариерния ми път. 

Как от Директор на цял отдел в огромна компания, създаваща продукти, решихте да се присъедините към Resolute, която е консултантска компания?
С времето в старата компания много неща се промениха, тръгнаха си качествени хора, останаха такива, в чиито решения и умения аз не бях убеден и беше време за промяна. Попаднах в Resolute съвсем случайно. С мен се свърза рекрутър, предложението ми прозвуча интересно и се съгласих за среща. Oцениха профила ми за по-висока роля от тази, за която кандидатствах и влязох в процес на интервюта. Срещнах се с Вели Пехливанов, нашият CTO, хареса ми неговата визия за бизнес. Допадна ми и политиката на Resolute, осъзнах че не е поредната аутсорсинг компания, защото в началото имах такива притеснения. Нагласата ми се промени коренно, когато разбрах, че компанията избира сама проектите си и не работи „на парче“ или по поръчка. Хареса ми това, че има мисия и всички проекти са свързани с това да подобрява средата на живот. Дали ще е сигурността, здравната система, технологичното развитие, клиентите са много и различни, но винаги в проектите има кауза и това ме спечели. Бидейки твърде дълго в сектор, свързан с бетинг, в един момент с напредъка на годините узрях и за моралния елемент. Така, без много да му мисля, станах част от Resolute.

Какви са Вашите отговорности днес?
Като всеки мениджър, отговарям за екипа и процесите, но това е малка част от нещата. В момента съм фокусиран върху предизвикателствата, които срещаме с нов клиент в сферата на CRM. Предстои ни да пуснем първа версия на софтуера, който модернизираме, ползвайки Blazor и .NET технологии. Месеци наред пренаписвахме цялата система. Започнахме работа с frontend частта, но в момента работим и по backend. Истината е, че печелим доверието на клиентите бързо и проектите се разрастват, предизвикателствата също. Това, което правим до момента, е ново за нас, а успехът, който виждаме е страхотен. Комуникацията е отлична и именно това имах предвид по-рано, споменавайки колко е важно, когато компанията подбира клиентите, за които работи.

Какво Ви мотивира?
Перспективата и предизвикателството. За добро или лошо лесно се отегчавам и за мен е важно винаги да имам предизвикателства - те ме движат напред. Мотивира ме и това да работя с компании, които виждам, че социално се ангажират или допринасят за общото благо. Може да звучи като клише, но това е голям стимул за мен.

С какво не бихте направили компромис?
В личен план със семейството и близките ми. На професионално ниво е сходно, не правя компромис с взаимоотношенията в работна среда. Не бих действал срещу собствените си разбирания, било то социални, морални или общочовешки. Например за мен е много важно да има баланс между личен и професионален живот и единственият случай, в който бих помолил колега да изработи нещо извънредно, би бил, ако е изключително важно и спешно, като за това ще се ангажирам и със съответната компенсация за труда при извънредни условия. 

Какви хора се стремите да привличате в екипа си и какви качества цените в тях?
Бързата способност за учене е може би най-важното качество, поне в информационните технологии. На второ място, разбира се, е комуникацията. Но това е нещо, с което по-скоро бих направил компромис, бих дал време. Техническите умения и способността на човек бързо да се адаптира и да учи са от съществено значение за мен. 

Кои са ключовите умения, които считате, че трябва да притежава един мениджър, за да управлява успешно технологична компания?
Няма как да отговоря еднозначно. В годините съм виждал различни мениджърски подходи и поради факта, че хората са различни, някои подходи работят при един, други подходи при друг. Може би най-важното качество, което един мениджър трябва да притежава, е да разбере нуждите на хората около него и да отговаря на тези нужди, а не да има един стандартен подход за всички. Някои служители се мотивират от пари, други от проекти, трети от гъвкавост и достатъчно свободно време. Необходимо е мениджърът да разбира всичко това и да реагира според нуждите. 

Кои бяха най-големите предизвикателства до този момент във Вашата кариера и какво научихте от тях?
Комуникацията с хората винаги е била предизвикателство за мен. По природа съм интроверт и  невинаги ми е било лесно да осъществя връзка с човека отсреща. В ролята на мениджър, където това е основна необходимост, неведнъж съм изпитвал затруднения да откликна на нуждите на хората. Много често съм бил по-директен или неразбиращ. С годините това се научава, разбира се, стига да имаш желание. 

Как си представяте развитието на ИТ индустрията в България през следващите години?
Развитието на индустрията ще е предизвикателно. В България цените на услугите в сектора се вдигат постоянно, а има добри експерти по цял свят, които дори не изискват такива бюджети. Затова смятам, че е много важно да развиваме бизнес тук, иначе може и да започнем да губим клиенти. Също така поради този бум в индустрията вече има много хора, които се обучават за програмисти, нямат необходимите знания и умения и свалят цялостно нивото в сектора. Затова е време още сега да се замислим за бъдещето и как можем да му повлияем.

Вижте профила и актуалните позиции за работа на Resolute Software JSC в JOBS.bg

ВИЖТЕ ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА ИТ ЛИДЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ: