БНБ очаква 1,9% инфлация в края на годината

Снимка: Economy.bg

На свое заседание Управителният съвет на БНБ прие за информация периодичното издание на БНБ „Макроикономическа прогноза“, ноември 2024 г. В текущия брой е представена прогнозата за основни макроикономически показатели, изготвена към 8 ноември 2024 г. Основните акценти от публикацията са:

• Инфлацията е прогнозирано да възлезе на 1,9% в края на 2024 г. (спрямо 5,0% в края на 2023 г.), докато средногодишната инфлация се очаква да бъде 2,5% (спрямо 8,6% през 2023 г.). Основен фактор за забавянето на инфлацията е низходящата динамика на международните цени на петрола и на някои вносни промишлени стоки.

• Растежът на реалния БВП на България се очаква да се ускори от 1,9% през 2023 г. до 2,2% през 2024 г. вследствие на по-високия растеж на частното потребление, връщането на износа на стоки към растеж през 2024 г., както и формирането на нисък положителен принос на запасите спрямо отрицателен такъв през 2023 г. Същевременно прогнозираният спад на инвестициите в основен капитал и очакваното ускоряване на растежа на вноса ще ограничават нарастването на икономическата активност през тази година.

• С изчерпването на дезинфлационното влияние на външната среда се очаква инфлацията да се ускори до 2,5% в края на 2025 г. и да възлезе на 2,4% в края на 2026 г., като средногодишната инфлация и през двете години ще остане на ниво 2,4%. Силното частно потребление, в комбинация с прогнозирания растеж на разходите за труд на единица продукция, ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените, водейки до формирането на устойчиво висока инфлация при групата на услугите в размер на около 4,0%. Освен това заложените в прогнозата повишавания на регулираните цени и на някои косвени данъци допълнително ще увеличат ценовия натиск в икономиката.

• През 2025 г. и 2026 г. растежът на реалния БВП е прогнозирано да се ускори съответно до 2,7% и 3,4%, като ускорението през 2025 г. ще се дължи главно на очакваното засилване на инвестиционната активност предвид допусканията за изпълнението на проекти, финансирани със средства от ЕС, включително и по Националния план за възстановяване и устойчивост, а това през 2026 г. – на прогнозираното ускоряване на растежа на износа на стоки.

• Прогнозата за инфлацията е ревизирана в посока по-нисък растеж на потребителските цени за всички години от прогнозния хоризонт, което се дължи главно на актуализираните външни допускания за по-ниски цени на петрола, храните и промишлените стоки на международните пазари.

• Прогнозата за растежа на реалния БВП на България е ревизирана в посока малко по-висок темп на нарастване през 2024 г. вследствие на по-висок растеж на частното потребление, както и на положителен принос на запасите спрямо отрицателен принос в предишната прогноза. Същевременно прогнозата за растежа на БВП за 2025 г. е понижена вследствие на прогнозирано по-слабо нарастване на правителственото потребление и на износа на стоки, докато прогнозата за растежа на икономическата активност през 2026 г. е повишена поради очакванията за по-висок растеж на износа на стоки.