ИТ индустрията в България достига предел

Ангел Маджаров – Operations Manager на Talent Hunter

Talent Hunter е консултантска компания за подбор и селекция, специализирана в идентифицирането и привличането на експерти и мениджъри за ИТ и телеком индустрията. За последните 5 години присъствие на българския пазар Talent Hunter има водещи позиции в избора и селекцията на професионалисти във високотехнологичната сфера и успява да спечели доверието на редица софтуерни и телеком компании, както и на компании от различни индустрии, нуждаещи се от ИТ и телеком професионалисти.
Срещнахме се с Ангел Маджаров – Operations Manager на Talent Hunter, за да ни разкаже какви са тенденциите в най-конкурентната за кадри индустрия и как ще се развие пазарът на труда през следващите години. 

Г-н Маджаров, как бихте описали пазара на труда в ИТ сегмента? За  много хора, които не са част от този бизнес, е странно, че в момента има компании, които срещат проблем с наемането на хора.
Нашият сегмент е доста по-специфичен от останалите. ИТ индустрията се развива с много бързи темпове и става все по-всеобхватна, в ежедневието животът ни става все по-зависим от технологиите. Това рефлектира и върху ИТ пазара на труда навсякъде по света. Българската ИТ индустрия не е изключение.  В последните години тя се развива в свой ритъм, но налаган от търсенето, което идва от Западна Европа и САЩ. Хората биха могли да работят отвсякъде за този бизнес, който не е толкова обусловен  от мястото, на което живееш, за разлика от много други индустрии, които са свързани с търговия, маркетинг, финанси. Този сектор е отворен и това поражда многото количество бизнеси, които са факт в България. ИТ индустрията у нас се развива и вече достига до един определен предел.  Този предел не е краят, но може да се каже, че е насищане и навлизане в период на зрялост на пазара.

Ние достигнали ли сме този предел?
Определено. След като има липса на хора, които са основният ресурс на всяка една индустрия и най-вече в ИТ сектора, защото интелектът няма как да бъде заменен.

Въпреки това плановете на компаниите са за разрастване.
ИТ бизнесът е доходоносен  и компаниите се стремят да се развиват. Това, което очаквам, е през тази и следващата година да има до известна степен пренареждане на пазара.

Как виждате това пренареждане?
От една страна, ще влязат нови играчи, а от друга, съществуващите компании ще продължат да се разрастват като отдели и звена. Поради липсата на хора на пазара компаниите са принудени да привличат професионалисти от други компании.

Като ги привличат с повече пари?
Предизвикателството в работата според нас е основният мотиватор за ИТ професионалистите. Много се говори за пари, условия, пакети, но в крайна сметка това са по-скоро хигиенни фактори, които, разбира се, професионалистите се сравняват помежду си - всеки иска да е на ниво и да е добре платен. Но основното са проектът и самата работа, която е в дъното на айсберга на мотивацията на тези хора, за което се говори малко.

Кои компании ще бъдат най-засегнати?
Всъщност всички компании биха могли да бъдат засегнати, защото изборът на хората е много индивидуален, а те са силните на деня и решават кое е интересно и кое да оставят зад гърба си в професионален план. Поради факта, че тук повечето хора се занимават със софтуерно програмиране или отдалечена поддръжка, голяма част от международните компании имат много плоски структури в България. Важно е организациите да помислят за варианти за вътрешно развитие на хората както за йерархични роли, така и за възможността хората да започнат да предават знанията си в екипа или да се развиват в други направления. Също така много ИТ компании имат т.нар. „тихи офиси“ – голямо отворено пространство, където хората трябва да мълчат, за да не си пречат, докато работят. Добре е да има и места, където хората могат да говорят за работата си, да дискутират работни идеи и да се социализират. Зрелостта на инустрията води до това, че ИТ хората все повече ще поемат задачи, които предполагат мислене и обсъждане, а не да стоят само пред компютъра и да работят по рутинни задачи.

Вие казахте, че индустрията е достигнала предел и че кандидатите са силните на деня. Очаквате ли скоро да станем свидетели на компании, които напускат България поради липсата на достатъчно хора?
Все още мисля, че пазарът е в пероид на експанзия. В България присъстват големи софтуерни брандове, съответно задачите, по които се работи, са доста интересни. В близките три години обаче е възможно да има такива случаи на излизащи компании, но по-скоро от сферата на ИТ аутсорсинга. И такива, чиято дейност не позволява на хората да видят крайния ефект от труда си. В тези компании работата не е толкова привлекателна за ИТ специалистите. Определено има риск за част от компаниите тук, но за новонавлизащите това са по-скоро позитиви. Всъщност все още браншът има накъде да върви и да се разивва.

Казахте, че очаквате на пазара да влязат нови компании. Какви?
Към страната ни има много сериозен интерес от страна на европейски и американски компании. Интересът е по-скоро отражение на добрата репутация, която българският ИТ  бранш има в Западна Европа и САЩ, която определено е извоювана от прифесоналистите в бранша, а не толкова по линия на държавна политика по промотиране на България в тази посока. Заради усилията на хората в бранша, които определено доказват, че в България се правят много качествени софтуерни продукти и изобщо ИТ системи, се поражда голямото им търсене в международен аспект.

Какви са вашите очаквания. Тези компании ще разкрият колко нови работни места?
Трудно е да се каже колко нови компании ще успеят да влязат, защото подобно решение е свързано със сериозни проучвания. Ние се стремим да подпомагаме компаниите в този процес, за да имат реални очаквания. Нереалистични очаквания по-скоро биха имали негативен ефект, защото понякога влизането на нова голяма компания в България е свързано със съкращаването на хора и екипи в други локации. Затова плавното преминаване към операции в България е от ключово значение. Всичко останало е рисково за техните собствени продукти и системи, което може да рефлектира върху пазарните им качества и върху тях като компания.

Колко са заетите в бранша? Има ли данни?
Няма точна статистика, но според нашите данни общата бройка на хората в индустрията варира между 50 и 60 хиляди. В това число включваме телекомите, вътрешните отдели на банки, производствени компании и други, а не само чисто ИТ компании.

Какъв е потенциалът на индустрията? Колко специалисти би могъл да поеме пазарът?
С точна бройка не бих се ангажирал, но 10 000 човека моментално биха могли да намерят работни места на нашия пазар. Предполагам, че и повече.

Каква е средната възраст в индустрията?
Индустрията много наподобява спортната. Продуктивната възраст според ИТ компаниите, а не според нас, е докъм 50 години. След това хората имат проблем да намерят работа въпреки голямото търсене. Опасенията на  компаниите са най-вече, че не са достатъчно наясно с новите технологии, че не са толкова адаптивни и че по-трудно ще навлязат в новите неща. Тази група специалисти в момента е малко забравена, но не трябва да се пренебрегва.  Някои компании използват тази възможност, но други все още не. В момента повечето са фокусирани върху младите хора без опит, но ние трябва да мислим как да използваме всички възможни ресурси. При положение, че имаме глад за програмисти, е много по-валидно да преквалифицираме хора, които са се занимавали с база данни, системна администрация или са имали друг досег с ИТ, отколкото да се започват курсове с 300 бармани и сервитьори, от които да се окаже по случайност, че двама могат да се справят.

Според вашите наблюдения специалисти с какви умения са най-търсени?
Пазарът се променя доста динамично и спрямо компаниите, които са активни в намемането. Но смело можем да кажем, че България определено се превръща в обектно ориентирана държава, поне в софтуерния бранш. От тази гледна точка много търсени са хората с Java, С++, .Net, php и останалите обектно ориентираните технологии, както и разбира се, програмиране на база данни, видовете операционни системи, които са характерни за мобилните устройства – iOS, Adroid, Windows Mobile.

Много се говори за високите заплати в бранша. Какви са стартовите възнаграждения в сектора и до къде стигат?
Факт е, че възнагражденията в сектора са добри. Дори млади специалисти в програмирането получават колкото зрели търговски представители в други бизнеси. Много бърз е финансовият старт за тези специалисти. Но човек наистина трябва да отдели много от времето си да учи, да навлезе в нещата, защото това е тежка материя. Изисква доста мислене, интелект и  специфични познания. Освен това са постоянно излизат нови технологии и хората трябва да четат, защото не могат да спрат на едно място.

Кои са плюсовете на българските ИТ специалисти? Мит ли е, че имат качества и талант, или по-скоро притегателната сила е, че техният труд все още е по-евтин в сравнение с други западни държави?
Това, че трудът все още е по-евтин е безпорен факт и е немалка част от притегателната сила към България. Пазарът обаче регулира нивата на заплатите през годините и те ще продължат да вървят нагоре заради конкуренцията. Но българските ИТ специалисти наистина са добри. Продуктите, които се правят от хората в България, излизат на световните пазари. Тук не говорим за единични случаи, а за цели продукти, които се произвеждат изцяло в България. Така че определено трябва да имаме самочувствие, че в ИТ индустрията нещата вървят добре. Разбира се, зависи и колко усилия полагаме поради факта, че няма хора, не можем да си позволим да се отпуснем. Хората трябва да продължават да полагат усилия да се усъвършенстват, а не да лежим на стари лаври. Ако нещата продължават да се случват така, както и в момента, ИТ индустрията в България ще има ръст поне близките 10 години.