събота, 05 декември 2020   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    11247 прочитания

    Бъдещето на аутсорсинга е хибриден бизнес модел

    Да очакваме ли нови инвестиции на HP у нас, трябва ли да има квоти за жените на ръководни постове и какво пречи на дамите в технологиите, вижте какво сподели пред Economy.bg Саша Безуханова, директор „Публична администрация” в HP за развиващите се пазари
    09 май 2013, 10:11 a+ a- a

    От началото на 2012 Саша Безуханова e директор направление „Публична администрация” в HP за развиващите се пазари. Преди това в продължение на три години тя е директор направление „Публична администрация” в HP за Централна и Източна Европа. В продължение на повече от 10 години Саша Безуханова е генерален директор на HP за България.
    Преди да се присъедини към HP, Саша Безуханова заема директорски длъжности в S&T България и австрийската фирма Hellimed.
    Саша Безуханова е основател и член на борда на Европейския център за жените и технологиите към Европейския съюз. Тя е основател и председател на Български център на жените в технологиите (BCWT).
    Безуханова е почетен консул на Великото херцогство Люксембург в България.
    Саша Безуханова има магистърска степен „Инженер по електронна техника” от Техническия университет в София. Има квалификация по мениджмънт от INSEAD.
    Разговаряхме с г-жа Безуханова в рамките на инициатива на Българския център на жените в технологиите за отбелязване на Международния ден на момичетата в ИКТ.

    Какво пречи на жените да се реализират в ИКТ сектора?

    Г-жо Безуханова, защо има толкова малко жени в технологиите? Какво пречи на дамите?
    Не са малко жените в технологиите. Близо 30-35% от абсолвентите на технологичните специалности са жени, но по-съществено е колко от тях избират кариера на ИТ професионалисти. Факт е, че много често жените по-скоро избират преподавателска работа, свързана с ИТ технологиите или административни задачи, които разбира се също имат голямо значение. Ние не ги виждаме обаче така често в активни роли като хардуерни или софтуерни експерти, ангажирани в роботика, машиностроене. Някак си все още предразсъдъкът, че инженерната професия е мъжка територия и че по-скоро храбрите жени са там, този предразсъдък не е преодолян. Всъщност Българският център на жените в технологиите работи за това повече жени да знаят за възможностите, които инженерните професии и тези в областта на ИКТ дават, да избират тези професии, защото ИТ вече не е индустрия сама за себе си. ИТ е фундаментът, който позволява на всички професии да бъдат модерни и да се развиват според стандартите на света.

    За или против квотите за дамите на ръководни постове?

    Трябва ли да има квоти за жени на ръководни постове, както предлага ЕК? Това ли е начинът?
    Аз лично еволюирах много през последните три години в моето разбиране за това трябва ли или не трябва да има квоти. Първоначалната ми нагласа беше, че талантливите жени и мъже намират път за своята реализация в живота според таланта и амбицията си. Това със сигурност е вярно. Истината обаче е, че именно заради предразсъдъците, заради даденостите и статукво, което е факт не само в България, а и по света, заради нагласата за това за какво са пригодни и родени мъжете и какви са задачите на жените, този процес на израстването, на разпознаването на жените като пълноправни участници в управленските модели се оказва много бавен.

    И аз лично днес мисля, че квотният принцип има катализираща роля за по-бърза промяна на нагласите и създаване на среда за справедливо представителство на жените и мъжете в ръководни функции. Защото фактът, че ще има територия жените да участват на управленско ниво, ще окуражи жените да се готвят да поемат управленски роли. Това ще създаде промяна в нагласите на мъжете на ръководни позиции да разпознават, да търсят жени с потенциал. Също със сигурност, аз го знам от моя личен опит, ще осигури управленски микроклимат и пълноценност на управлението, който може да се случи само когато различните гледни точки участват в структурирането на стратегията на компании и оперативно й управление. Аз лично мисля, че трябва да има квоти. Гледам на тях като на една временна мярка, за да се преходи от днешната нагласа към едно следващо разбиране за справедливото пространство на жените и мъжете в индустриално и управленско отношение.

    За плюсовете и минусите на работата от дома

    Една от алтернативите за жените е работата от дома. Наскоро изпълнителният директор на Yahoo Мариса Майер забрани този модел на работа. Работещ ли е този модел според вас?
    Това не е алтернатива за жени само. Тя е алтернатива и за мъже и тя дава възможност за т.нар. гъвкаво работно време. Дава възможност на хората да осигуряват баланс на своята работна и социална или семейна ангажираност. Със сигурност това е един удобен механизъм за жени, които имат малки деца или имат домашни ангажименти или пък мъже, които поемат ролята на водещ родител в отглеждането на децата, да не излизат от кариерата, да комбинират домашните и професионалните задължения.
    Аз лично вярвам, че това е добра рамка. Къде обаче е обратната страна. Първо, този модел на работа не позволява да се създаде онзи микроклимат, който се случва само когато хората живеят заедно. Той ограничава възможността хората да обменят и добавят опит, да изграждат доверителни професионални връзки. Вторият негативен аспект е, че всъщност този биологичен ритъм на работа и почивка се губи, защото ти в крайна сметка си на линия 24 часа. И някак си човек трябва да има самодисциплина и зрялост по отношение на това кое е работното и неработното време, за да може да се възстановява и да е интелектуално продуктивен.
    Въпреки всичко аз лично мисля, че истината е по средата и че при ограничен и регламентиран режим гъвкавото работно време за някои от функциите, не за всички, е полезна мярка. Тя обслужва интереса и на корпорациите за оптимизация на разходите и ресурсите, но трябва да се прилага за старши специалисти и да бъде лимитирана до дейности, които позволяват да бъдат извършвани отдалече, но и не за такива, качеството на които зависи от този креативен процес, за който споменах.

    Какво е бъдещето на аутсорсинга?

    Напоследък се наблюдава тенденция на reshoring. Вие как виждате бъдещото на аутсорсинга?
    Бъдещето на аутсорсинга е в може би ревизиране на дейностите, които подлежат на аутсорсинг. Аз лично мисля, че има определен тип дейности, които печелят от това да бъдат аутсорснати и те са свързани със създаване на развойни или експертни екипи, които обслужват интелектуално производство или обслужват дейност по развитието и изискват много висококвалифицирани експерти да бъдат на едно място, за да могат заедно да творят и да произвеждат. Смятам също, че някои от back-office функциите, които подлежат на процесиране, те също могат да бъдат пакетирани и да бъдат извършвани без значение от мястото, на което се случват. Но има определен тип дейности, свързани с клиентския контакт, ако говорим за търговска дейност, свързани с потребността за оптимизиране и локализиране на конкретни процеси във връзка с тяхната адекватност на национално или на регионално равнище, които трябва да бъдат върнати обратно в офисите, в които хората седят заедно, в които се познават не само по гласове от конферентни разговори, но и имат общи интереси и общ обмен. Тогава производителността на корпорациите и на компаниите би се повишила според мен.
    Тъй че според мен перспективите са в оперирането на база хибриден модел, в който се ревизира това, което носи механизми на ефективност и на подобряване на качеството и което може да бъде държано на централизирано равнище, но творческата дейност, която изисква обмен на хора според мен трябва да се случва по места.

    Наскоро HP откри нов клиентски център в България. Да очакваме ли нови инвестиции?
    Ние продължаваме развитието на България като един от хъбовете на HP за стратегически дейности в страната ни. Тук има няколко големи звена, които са експертни и обслужващи. Има няколко специализирани хъба, които обслужват европейските дейности на корпорацията, и също така голям експертен аутсорсинг екип. Всъщност това, което се случи наскоро, е някои от дейностите, свързани с обслужване на клиенти в Германия, също да бъдат възложени на центъра ни тук в България. Миналия месец обявихме тази стъпка и тя започва своята реализация.

    За жената вдъхновител

    Има ли жена, която Ви е вдъхновила и продължава да Ви вдъхновява?
    Със сигурност Карли Фиорина е една такава жена. Тя беше CEO на HP преди 7-8 години и изключителен визионер, много интересен и харизматичен човек. Може би малко известен е фактът, че тя има като образование теология и антропология. И всъщност от тази перспектива влиза в професията много млада и квалифицира себе си в един по-прагматичен аспект – технологичен и управленски. Тази дуалност на погледа й към света позволи на HP тогава да развие своята визия по отношение на технологии, които едва днес излизат формално на пазара. През 1997 тя представи концепцията за e-services. И аз си спомням тогава на европейското първенство по футбол във Франция всичките стадиони бяха свързани в единна мрежа, имаше онлайн магазини, имаше стрийминг на всички мачове в интернет. За времето си това изглеждаха елитарни технологии и решения. Днес са част от живота ни. Аз съм имала няколко лични срещи с нея. Тя даде благословия да стартира тази инвестиция в България. Тя беше, която представи на изпълнителния борд на HP България като перспективна държава. Въобще Карли е невероятна фигура и личност.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 18 часа
    Димитър Радев: Възможно е изостряне на икономическата криза у нас
    Възможен е ръст на необслужваните кредити, предупреждава гуверньорът
    преди 19 часа
    СЗО: Обстановката в Европа все още е „крехка“
    Covid-19 „не е изчезнал“ и „няма да изчезне“, предупредиха експерти от организацията
    преди 19 часа
    Първи товарен влак от Истанбул замина за Китай
    Той ще пресече два континента, две морета, 5 страни и ще стигне в Китай след 12 дни
    преди 19 часа
    Върна ли Covid-19 българите от чубжина?
    Колко и защо се върнаха, къде отидоха и ще останат ли - отговорите търси ново проучване
    преди 21 часа
    НАП признава тестовете за COVID-19 за разход на работодателите
    Не само PCR тестовете, но и бързи антиегнни тестове ще бъдат признавани за разход