вторник, 23 април 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    7413 прочитания

    Евродепутатът Граф Ламбсдорф: Обърнете внимание на изтичането на продуктивна работна сила

    Заплашват ли българските имигранти Германия - Александър Граф Ламбсдорф, евродепутат и зам.-председател на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, пред Economy.bg
    10 март 2014, 16:22 a+ a- a

    Александър Граф Ламбсдорф е депутат в Европейския парламент от 2004. Той е заместник-председател на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, както и водач на листата на Германската свободна демократическа партия (СДП) за изборите за Европарламент 2014. Преди да стане евродепутат, Ламбсдорф е работил в Министерството на външните работи на Германия и в посолството на Германия в САЩ.

    Разговаряхме с Граф Ламбсдорф в рамките на дискусията „Модели на миграция в ЕС: Изтичане на мозъци или „миграция по бедност”? Предизвикателства пред България и Германия”, организирана от Фондация за свободата „Фридрих Науман”.

    За българските мигранти в Германия

    Г-н Лабсдорф, има ли в Германия „мигранти по бедност” от България?
    Имаме различни форми на миграция от България. Някои имигранти са добре интегрирани, работят и допринасят за германската икономика. Има и други, които не са квалифицирани, не работят и които са проблем за нашите градове заради разходите за образование и здравеопазване.

    Има ли доказателства за злоупотреби със социални помощи от страна на българи в Германия?
    Има ръст на молбите, но няма доказателства за широка злоупотреба. Трябва да признаем, че българите и румънците внасят повече в немския бюджет, отколкото получават като помощи. Дали някои хора злоупотребяват, не мога да кажа, но няма да се изненадам, защото това се случва навсякъде.Случвало се и германци да злоупотребяват със системата.

    Германия печели ли от българските имигранти?
    Да, над 90% от имигрантите от България имат работа в Германия, плащат данъци и осигуровки. Така че до голяма степен Германия печели от миграцията.

    За проблема "production drain" в България

    По време на дискусията обърнахте внимание на явлението „production drain”. Как този проблем би могъл да бъде разрешен?
    Под „production drain” (изтичане на продуктивна работна сила) аз имам предвид млади българи, напускащи страната в търсене на по-добре платена работа, отколкото те биха могли да намерят тук в България. Считам, че политиците в България трябва да подготвят национална стратегия за икономическото бъдеще на младото поколение. Във всеки град в Германия може да се видят млади, квалифицирани българи, работещи и печелещи добре. Сигурен съм, че много от тях биха се радвали да се върнат и да работят отново в България, но не виждат икономическа мотивация за това.Смятам, че това е национално предизвикателство за България.

    Готова ли беше България да се присъедини към ЕС и готова ли е за Шенген?

    В много интервюта сте заявявали, че България и Румъния са се присъединили към ЕС, преди да бъдат готови. Все още ли смятате така и как това засяга Германия?
    Смятам, че през 2007 наистина беше твърде рано. Защото конкурентният натиск от ЕС и емиграцията от Румъния и България показват, че страните може би не са били готови в този момент да се присъединят към ЕС. Сега имаме система, чрез която ЕС се опитва да помогне на България и Румъния да догонят останалите и да намалят разликите между икономиките си и средните нива за Европа. Това обаче е процес, който ще отнеме време. Смятам, че политическите системи в двете страни са много неустойчиви и нестабилни. Така че все още има много работа за вършене. Но наистина считам, че България има нужда от национална стратегия за процеса на догонване, която да се фокусира основно върху икономиката.

    Готова ли е България за Шенген?
    Честно да Ви кажа, не знам. Смятам, че технически изискванията са изпълнени. Има обаче значителни проблеми с корупцията в България. Преди да позволим достъп до нашите компютърни системи и възможността граждани на трети страни да влизат в ЕС през държава с подобни проблеми, ще има още обсъждания. Не съм експерт по този въпрос, но мога да разбера тези, които са скептично настроени относно готовността на страната.

    За миналото и бъдещето на Европарламента

    Вие вече 10 години сте депутат в Европейския парламент. Коя е най-голямата промяна за този период?
    Смятам, че това беше влизането в сила на Лисабонския договор, който даде на Европейския парламент много повече правомощия. Например нито едно международно споразумение не може да бъде сключено, без преди това Европейският парламент да го е одобрил. На изборите сега за Европейски парламент ще може да се определи и следващият председател на Европейската комисия. Втората промяна бих казал, че беше разширяването на ЕС и интеграцията на страните от Централна и Източна Европа към европейското семейство след Студената война.

    Как според Вас трябва да изглежда следващият Европарламент?
    Искам да бъде добър парламент, което означава да има много либерали в него. Искам да има проевропейски център в него. Не искам да има представители на крайни и радикални партии или поне да бъдат възможно най-малко. Считам, че хората трябва да гласуват за демократични, а не за расистки или националистически партии.

    Позицията на евродепутата за ситуацията в Украйна

    Вие сте член на Комисията по външни работи в Европейския парламент. Каква е позицията Ви за ситуацията в Украйна?
    Смятам, че това, което направи Русия, е неприемливо. Въпреки това считам, че винаги е проблем да се опитваме да изграждаме стабилност и сигурност в Източна Европа, заемайки позиция срещу Русия. Това никога няма да проработи. Русия трябва да участва в обсъждането на бъдещето на Източна Европа, така че руските интереси да са гарантирани, Украйна да може да избере свободно какво да прави, а резултатът за ЕС от всичко това да е добър. Считам, че веднъж след като кризата поотихне, трябва да се седнем заедно – Киев, Москва и Брюксел, и да обсъдим бъдещето на Източна Европа.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 17 часа
    С 1 софийска заплата може да си купите 1 кв.м. жилищна площ в столицата
    Търсенето ще остане голямо, а ръстовете в цените ще бъдат малко над очакваните нива от 5-10%, сочи анализ на Bulgarian Properties
    преди 18 часа
    Lidl открива аутлет магазин за нехранителни стоки
    Селекцията от продукти се различава от останалите обекти
    преди 19 часа
    преди 19 часа
    Tesla намали допълнително цените в САЩ и Китай
    В Азия цената е намалена с около $2000
    преди 20 часа
    НС отложи на първо четене пълната либерализация на пазара на ток
    Либерализацията на пазара на ток за бита се отлага с година
    преди 22 часа
    Ocado Technology създава ново звено в България
    Дивизия за мониторинг и техническа поддръжка на автоматизираните и роботизирани складове на компанията се създава в софйския й офис