SoftServe: Планираме да наемем 1000 души до 2018 в България

Алан Харлан е главен изпълнителен директор на украинската софтуерна компания SoftServe. През последните 30 години е ръководил различни технологични компании. Работил е за софтуерни разработчици и за технологични аутсорсинг компании. Харлан е ръководил екипи в Северна Америка, Южна Америка, Азиатско-тихоокеанския регион, Западна и Източна Европа. Заемал е различни мениджърски длъжности, включително изпълнителен директор, главен технически директор, вицепрезидент по продажби и главен финансов директор.
В средата на март тази година SoftServe обяви, че ще открие софтуерен развоен център в България. Компанията има над 3 хил. служители. Тя е една от най-големите софтуерни компании в Централна и Източна Европа. Централите й са в Лвов, Украйна и във Флорида, САЩ. Има офиси и в други украински и американски градове, във Великобритания, Германия и Русия.

Свързахме се с г-н Харлан по Skype, за да ни разкаже повече за плановете на SoftServe в България.

Г-н Харлан, защо избрахте България за вашия софтуерен развоен център?
SoftServe се разширява глобално и ние считаме, че Източна Европа е най-горещият пазар в света за разработка на софтуер в момента. Идентифицирахме градове, които отговорят на определени образователни изисквания, на изисквания, свързани с населението, и които са съпоставими като разходи на тези в Украйна. На база на тези критерии ние се спряхме на София и Букурещ, между които избрахме българската столица.

София отговаря на всичките ви изисквания, така ли?
Отговаря на повечето ни изисквания. SoftServe е аутсорсинг компания, много подобна на Luxoft и Epam. Обслужваме клиенти в Северна Америка, Европа и някои страни от ОНД. За нас е важно да имаме възможност да растем много бързо. Ето защо търсихме локация, която да осигури нужните ни кадри, за да способстват този растеж. Това беше основният фактор. Другата причина беше разходите за аутсорсинг да са съпоставими с тези в другите разглеждани от нас страни. Данъчната среда в България не е така благоприятна, както в Румъния и Украйна, но нивата на нетно заплащане са почти еднакви. Така освен малко по-високите данъци, останалите разходи са съпоставими.

Каква е стойността на инвестицията?
Нека да представя инвестицията така: ние инвестираме „на зелено”. Обикновено изграждаме всичко от нулата. В момента в компанията имаме грубо около 3200 служители. Ако погледнете 5-годишния ни план за развитие, през следващите пет години до 2018 ще се нуждаем от 1000 нови служители в София. Целта ни ще е през следващите 12 месеца да наемем поне 200 служители. Така по 200 на година ще достигнем 1000.
Като разходи това плюс наемането на офис ще ни струва милиони долари. Значителна инвестиция е да наемеш толкова много хора за такъв период.

Смятате ли, че е реалистична целта да наемете 200 души през следващите 12 месеца?
Наши партньори в България ни казаха, че за година по-скоро можем да наемем между 100 и 125 души. Аз считам, че това е малко. Смятам, че ще можем да намерим 200 български разработчици за период от 12 месеца. Може би е малко агресивно, но SoftServe има собствена ИТ академия. Можем да вземем хора, завършили или завършващи висше образование, и да ги обучим в разработване на софтуер. Това според мен ще ни помогне да привлечем, да наемем и да увеличим броя на служителите ни.

От служители с какви умения и квалификации ще имате нужда?
Имаме три основни категории – старши, средни и младши служители. В зависимост от това за какъв тип позиции кандидатстват, те трябва да имат съответен опит.
Това, което търсим основно, са умения, свързани с цикъла на разработване на софтуер, като познания по .NET, Java, PHP. Ще търсим и хора с умения по разработване на потребителски интерфейс, разработване на приложения, независимо дали уеб или мобилни, с аналитични умения (Predictive and Prescriptive Analytics). Голямо значение отдаваме също на уменията за управление на екипи и на умения за бизнес анализ.
Работата на SoftServe е фокусирана върху пет вертикални сектора. Част от тях са: търговия на дребно, здравеопазване и нещо, което ние наричаме корпоративни технологии, където клиенти са ни компании като IBM. Така че имаме нужда от бизнес анализатори с опит в тези сектори и които могат да ни помогнат да намерим решения за клиентите ни.

На какъв етап е подборът на специалисти?
Започнахме подбора на персонал преди около шест седмици, така че сме още в началото на този процес. Договорихме вече първите пет клиенти, които приеха да бъдат обслужвани в София. Очаквам до края на май офисът ни да е готов и да се заемем по-сериозно с подбора.

Споменахте вашата ИТ академия. Кога се очаква тя да заработи?
Вероятно през третото тримесечие на годината. Ще предлагаме езиково обучение по английски или немски, обучение по .NET, Java. Въпрос на време е да се адаптират необходимите материали за обучение за българския пазар.

Планирате ли да си сътрудничите и с местни университети?
Определено. Двама от собствениците на компанията имат докторска степен по приложна математика от Политехническия университет в Лвов, Украйна. Така че SoftServe е компания, която отдава голямо значение на академичното образование.
До голям степен за подбора на персонал ще разчитаме и на сътрудничеството с местни университети – независимо дали ще наемаме студенти директно от университета, или ще им предложим първо обучение в ИТ академията, за да могат да отговорят на по-специфични наши изисквания. Това ще зависи от квалификацията им.

През последната година много аутсорсинг компании разшириха присъствието си или стъпиха за първи път на българския пазар. Какви са според Вас предимствата и недостатъците от концентрацията на повече компании на малък пазар като нашия?
България има население от почти 8 млн. души. Населението на София е близо 2 млн., макар и официалните данни да сочат 1.25 млн. Смятам, че населението на българската столица е достатъчно голямо, за да можем да намерим хора, които да подкрепят планирания от нас растеж. Въпреки че сега на пазара в България стъпва Luxoft, които казват, че искат да наемат 400 души. Хубаво е, че и други компании стъпват на пазара. Това означава, че те потвърждават нашите заключения за този пазар. Полезно е и за България.

Как виждате потенциала на България като аутсорсинг дестинация?
София определено отговоря на всички изисквания за аутсорсинг дестинация. И компании като HP, които вече от доста години оперират на пазара в България, са добър пример. Когато дойдох за първи път в България, имах среща с министъра на икономиката, който ми каза, че Интернет в страната е много бърз и има достатъчно свободни офиси, които могат да бъдат наети, в което ние сами се убедихме.

Как виждате бъдещето на аутсорсинга?
Когато говоря за аутсорсинг, аз имам предвид ITO или изнасяне на IT операции, като към това спадат програмно осигуряване (back-end), изграждането и поддържането на центрове за данни и др. Друг вид аутсорсинг е BPO, или изнасяне на бизнес процесите, като тук може да се включени счетоводство, кол центрове и др. Освен това има и аутсорсинг на разработване на софтуерни продукти. Това правим ние за технологични компании.
Но ако се замислите за същността на бизнеса, всичко днес е свързано със софтуер. Вземете например „Интернет на нещата”, всичко ще стане свързано с Интернет, а за да се случи това, е нужен софтуер.
Ако трябва да обобщя, очаквам бурно развитие на сектора за разработване на софтуер. А за това са нужни разработчици, което ще тласне цялостното развитието на аутсорсинга.
Ако вземем предвид какво се случва в Западна Европа, считам, че регионът изостава с 5 или 6 години от тенденциите в аутсорсинга. Има прогнози, че до 2018 Европа и по-конкретно Западна Европа ще има нужда от 900 хил. ИКТ професионалисти за развитието на технологичната индустрия там. Недостигът на специалисти ще накара страните от региона да аутсорсват различни функции. Това е прекрасна възможност за Източна Европа. България, Румъния, Словакия, Полша, Чехословакия и Украйна могат да се възползват от това развитие. Очаквам да станем свидетели на голяма вълна на аутсорсинг към региона от Западна Европа, както и от Северна Америка. Считам, че Източна Европа е предпочитаната аутсорсинг дестинация за Западна Европа и Северна Америка. Така че очаквам през следващите три до пет години да станем свидетели на двуцифрен растеж на аутсорсинга в Източна Европа.

Напоследък обаче се очертава и тенденция на ришоринг (reshoring) във Великобритания и САЩ. Как това ще се отрази на аутсорсинга?
Първият пример, който дадох, показва, че софтуерът е основна движеща сила в целия свят. Но липсват достатъчно дипломирали се инженери в Северна Америка или Западна Европа. Да, има известна тенденция на reshoring. Но тези региони винаги ще имат нужда от аутсорсинг, защото те просто нямат достатъчен брой специалисти. Те ще имат нужда от достъп до таланти. Особено за софтуерните компании ще е много трудно да намерят необходимите професионалисти. На местно ниво тези региони могат да осигурят до 20% от служителите, но другите 80% трябва да ги търсят в чужбина.