Очакваме нови инвеститори в аутсорсинг бизнеса в България

Аутсорсингът е индустрия, на която се залагат големи надежди в България. В нея са заети между 10 000 и 15 000 души. Според проучване на SeeNews  секторът у нас работи предимно с чуждестранни клиенти. Топ 3 на държавите, които аутсорсват у нас, са Великобритания, САЩ и Германия. 

Най-често  използват възможността да изнасят вътрешни процеси компании от финансовия сектор, телекомуникациите, разработката на софтуер и търговията на едро и дребно.

Да очакваме ли нови инвеститори в България, попитахме  Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции, по време на конференцията „Аутсорсинг 2011 – Посоки на развитие, ползи и рискове”, организирана от в. „Пари”.

Г-н Стефанов, да очакваме ли нови инвеститори в България в аутсорсинг сектора?
Да. Последните няколко месеца има повишен интерес от страна на потенциалните инвеститори. Ако през първите месеци на 2010 почти нямаше фирми, които да се интересуват от България, то през последните няколко месеца имаше 7-8 фирми, които проявиха интерес към сферата на аутсорсинга и офшоринга.

Представители на висшето им ръководство бяха в България, което означава, че активно проучват възможността за правене на бизнес у нас.

Кои са другите държави, между които избират тези компании?
Обикновено конкурентите са едни и същи. Предимно държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Преди инвеститорите обръщаха повече внимание на Северна Африка. На фона на събитията там някои от инвеститорите се изплашиха.  Въпреки това Северна Африка е регион, който доста години работеше, за да се развие като дестинация за аутсорсинг, и не трябва да го пренебрегваме. Някои от тези фирми, с които говорихме, имат също интерес и към Азия. За европейските фирми обаче ЦИЕ е по-интересна от Азия заради липсата на часова разлика, културни различия, езиковите знания. Мога да кажа, че фирмите, с които ние говорихме, се интересуват основно от държавите около нас. Може би Румъния ни е най-големият конкурент. Сърбия също беше спомената като място за потенциални инвестиции.

Можем ли да кажем кои са компаниите или поне от кои сектори са те?
Не бих искал да споменавам имена. Мога да кажа, че някои от тях искат да изнасят BPO операции като счетоводство, човешки ресурси, а други обмислят изнасянето на ITO операции,  които изискват инженерни умения.

От Европа ли са тези компании?
Две от компаниите, с които сме се срещали, са американски. Останалите са от Европа.
Вие как ги убеждавате да изберат нашата страна пред Румъния например?
В повечето случаи потенциалните инвеститори изготвят матрица, с която подреждат държавите по различни фактори и така отделят 5-6 от тях, с които впоследствие се свързват. Провеждат посещения на място, за да придобият впечатления от държавата. Фирмите, с които ние се видяхме, са на този етап.  Това,  по което си приличат държавите от региона, е стабилността. Почти всички държави от ЦИЕ са членки на ЕС или НАТО, някои от тях са в еврозоната, други имат валутен борд, така че икономическите и политическите фактори са подобни. Това, което отличава България, е, че има наистина много добра макроикономическа рамка и тя дава увереност на инвеститорите, че няма да се вдигат данъци например, което се случи в доста държави около нас. Не е добре да се изтъкват ниските заплати или ниските нива на наемите, но трябва да се има предвид, че това са основните разходи за фирмите, които се занимават с аутсорсинг. По тези два фактора България определено стои по-добре от останалите държави в региона.

Виждате ли заплаха България да загуби част от своята конкурентноспособност заради нарастващите разходи за заплати?
Всички държави около нас са преминали през пътя на повишаване на работните заплати и това, което се е получило като резултат, е, че се променя типът работа, която се аутсорсва. Да погледнем Полша, Чехия, Унгария. Те бяха държавите, които в началото и средата на 90-те първи започнаха да поемат инвестиции в аутсорсинг и офшоринг главно заради ниските цени за правене на бизнес. С времето техните заплати, наеми и всички останали цени се повишиха.

Това, което се случи, е, че фирмите прехвърлиха работата с по-ниска добавена стойност към други дестинации. В Будапеща например една от световните банки има много голям център за математическо моделиране. Това е  аутсорсинг на доста високо ниво. Мисля, че подобен ще бъде и процесът в България. Тук започнахме с дейности, които са с по-ниска добавена стойност и по-нископлатени. Бавно мигрираме към по-добре платени, но и с по-голяма добавена стойност.

България все пак е изключително малък пазар. Компаниите казват, да – има евтин ресурс, но твърде ограничен.
Аз вярвам в свободния пазар. След като фирмите отварят все повече и повече работни места, които са добре платени, предлагат интересна работа с висока добавена стойност, вярвам, че това би предизвикало интереса на хората. Например да се увеличи броят на студентите в конкретни специалности. ИТ е добър пример. Безработен ИТ специалист в България няма. Мисля, че и желаещите да учат в ИТ сферата се увеличава. Ролята на държавата е да помогне интересът да се материализира в повече специалности, които са важни за бизнеса. Също така донякъде да помогне на връзката между университетите и бизнеса - чрез стажове, събития и т.н., но голяма роля има самият бизнес и смятам, че това е нормално.

Огромен проблем може да се окаже емиграцията. Квалифицирани хора, които не успяват да си намерят добра работа у нас, търсят възможности в чужбина. Къде виждате ролята на държавата тук и как може да се противодейства на този процес?
Ако фирмите предлагат достатъчно високи заплати, то студентите ще стоят в България. Аз съм оптимист, защото самият аз живях доста години навън и виждам как много от хората, с които съм учил или съм работил там, се връщат в България. Някои от тях, за да правят собствен бизнес, други - за да работят. Също така съм много щастлив, че вече се организират различни събития в чужбина, които показват на студентите какви са възможностите за стаж и работа в България. Това е важно, а преди не се правеше. Това, което държавата може да направи, еняма запетая да помага информацията между фирмите и потенциалните работници да тече по-гладко. На нас например ни предстои да организираме събитие в рамките на проект по програма „Конкурентноспособност”, в градове, където има представители на българските общности. Целта е да им представим възможностите за работа в България, състоянието на пазара на труда и икономиката като цяло, което мисля, че е важно.

На аутсорсинг сектора се възлагат големи надежди. Вие оптимист ли сте?
Да, определено съм оптимист. От една страна, виждам, че доста компании се интересуват от аутсорсинг  тук.  Има и добри примери за компании, които разширяват дейността си. Според мен, все още хората, които работят в този сектор, не са чак толкова много и мисля, че има  голям потенциал за развитие. Особено извън София. Прекалено много фирми от BPO и IPO сектора са концентрират в София и това е логично, тъй като тук има най-много университети, пазарът на труда е най-голям, но си мисля, че трябва да се обърне внимание - и ние се опитваме да го правим с потенциалните инвеститори - на останалите градове в България. Или поне на окръжните центрове. Там има достатъчно подготвени хора и биха могли да поемат инвестиции в тази сфера.

Според вас, ако у нас стъпи голям инвеститор, който иска да наеме, да кажем, 500 души, би могъл да се справи?
За мен фактът, че само 10 000 - 15 000 човека работят в тази сфера, показва, че би трябвало да има доста голям потенциал за развитие.