В алтернативния бюджет на ИПИ дефицит няма

За 13-та поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи своя алтернативен бюджет. Той залага на ниски данъци, стабилни публични финанси, реформи, растеж на икономиката и повече избор за гражданите. За 2016 документът поставя две основни цели: елиминиране на хроничните дефицити в бюджета и реформа в сектор „Правосъдие и вътрешен ред“, включваща промени в структурата и работата на съдебната система и рационализация в бюджетите на силовите ведомства.

Източник: ИПИ

Общият бюджетен дефицит за периода 2013-2015 се очертава да е около 7,4 млрд. лв. За сравнение, в периода 2009-2012, който обхваща голямата рецесия и последвалото възстановяване, общият бюджетен дефицит беше 5,3 млрд. лв. Въпреки ръста на икономиката и новите работни места, България потъна в спиралата на дефицитите и новите дългове в публичните финанси, отчитат от ИПИ.

Според икономистите дефицитното харчене и трупането на нови дългове е на път да се превърне в зависимост.

Алтернативният бюджет на ИПИ задава фискална рамка, която практически елиминира бюджетния дефицит през 2016. За пръв път се поставя фокус върху бюджета на съдебната власт, като се стъпва върху анализите на натовареността в системата. Предлагат се и промени в бюджета на МВР, които да направят реформата в сектора възможна.

В допълнение се премахват някои данъци, оптимизират се административните харчове и се ограничават субсидиите от бюджета. Ключови промени се разписват също така в здравното и пенсионно осигуряване, които сериозно се различават от провежданата политика в момента и предвиждат моментално разбиване на монопола на здравната каса, увеличаване в средносрочен план на ролята на втория пенсионен стълб и отменяне на възможността за отказ от лични спестявания в полза на държавната солидарна система.

Алтернативен бюджет 2016 предвижда някои данъчни промени: премахване на данък „дивидент” (сега 5%), данък „лихва” (сега 8%) и други неефективни данъци (например данъка върху наследствата); намаляване на данъка върху ЕТ до 10% (сега 15%); ограничаване на данъчните преференции и по-конкретно облекченията за земеделци, ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма; спазване на стария акцизен календар, който гарантира стабилни приходи и спокойствие на пазара до 2018; финансова децентрализация - прехвърляне на 1/5 от приходите от подоходния данък към общините. Общият ефект от предложните данъчни промени е неутрален.

Документът предлага още свиване на текущите харчове и по-активно управление на публичната собственост – оптимизиране на текущите разходи с 10% спрямо планираното; ограничаване на субсидиите от бюджета, в т.ч. националните плащания в земеделието; приватизация на закъсали държавни компании (БДЖ, „Български пощи”), преглед на управлението на държавната собственост и отключване на „мъртвия“ публичен капитал. Общият ефект от предложните промени е близо 1,4 млрд. лв., като тук не се включват приходите от приватизация.

Икономистите предлагат и промени в сектор „Правосъдие и вътрешен ред“. Тяхното отражение върху бюджет 2016 би било неутрално, но видят по-висока ефективност в средносрочен план. Предложенията включват:
- промени в бюджета на МВР - разписване на дългосрочна реформа, която предвижда ограничаване на привилегиите и оптимизация на персонала с цел повече инвестиции и по-добри условия на труд.
- съдебна реформа - нова съдебна карта и оптимизация на структурите на база анализ на натовареността без да се ограничава достъпът до правосъдие; премахване на незаетите щатни бройки и закриване на нисконатоварени съдилища; рационализация и прозрачност на бюджетния процес в съдебната система. Предложените промени са неутрални спрямо бюджета на съдебната власт за 2016, но водят до повече ефективност в средносрочен план.

Алтернативен бюджет 2016 предвижда и осигурителна реформа - отказ от планираното покачване на осигурителните вноски за пенсия и постепенно засилване ролята на личните спестявания; отпадане на възможността за отказ от спестявания и прехвърлянето им към солидарната система; разбиване на монопола на здравната каса и насочване на част от здравноосигурителната вноска към частен здравен фонд (например 2%); отказ от административното увеличение на минималните осигурителни прагове и тяхното премахване в средносрочен план.