Пламен Цеков, ScaleFocus: Очаквам консолидация в ИТ сектора у нас

Пламен Цеков, изпълнителен директор на ScaleFocus
Снимка: Росен Вергилов

През 2015 ScaleFocus изгради екип от 250 служители, което представлява ръст от над 60% спрямо 2014. Компанията за разработване на софтуер по поръчка и IT аутсорсинг отвори офис в Мюнхен, като планира в следващите три години инвестиции от 1 млн. евро. Освен в Германия, ScaleFocus има офис и в Лондон, Великобритания, както и два офиса в България – в София и в Пловдив. Компанията има над 100 клиенти от цял свят в сектори като телекомуникации, ИТ, застраховане, финанси и логистика.

Ще се разраства ли още ScaleFocus и какво е бъдещето на сектора, Economy.bg разговаря с Пламен Цеков, съосновател и изпълнителен директор на компанията. Той е и член на Борда на Българската аутсорсинг асоциация.

Г-н Цеков, преди дни бяхте отличени с наградата на Германската икономика. За какви постижения ви беше връчена тя?
За проактивни инвестиции в разширяването на бизнес отношенията между България и Германия и за нашето проактивно участие на германския пазар като българска компания.

Каква е равносметката от стартирането на компанията през 2012 досега?
ScaleFocus е на пазара почти четири години. Успяхме да изградим много силен колектив. Компанията се разрасна до 250 души. Имаме 4 офиса – два в България, един в Лондон и един в Германия. Смятам, че успяхме да направим нещо наистина успешно за българската сцена. Имаме силен екип от много добри специалисти и над 100 клиенти на пет континента.

Разраствате се и в чужбина. Имате офиси в Лондон и в Мюнхен. Как успяхте да пробиете там?
Началото винаги е трудно. Изисква се много упоритост, а също и да изпратиш там правилните хора от България. Мисля, че тепърва ни предстоят предизвикателства и това е най-интересната част.

Кои считате, че ще бъдат най-големите предизвикателства на тези пазари?
Все повече да се налагаме и всеки ден да се доказваме спрямо глобалната конкуренция, че сме качествен и реномиран доставчик от класа на софтуерни решения и услуги.

Кой от двата пазара – британският или германският, е по-труден?
Няма лесни пазари. Всеки има своите предизвикателства.

Имате ли планове за откриване на нови офиси в България или в чужбина?
Да, в момента обсъждаме стратегически какви да бъдат следващите ни стъпки. Планираме да открием търговски офис в Северна Америка. Обмисляме също и откриването на още едно звено за разработка на Балканите. Разглеждаме варианти в България и в съседните страни.

Планирате ли също сливания или придобивания?
Сливанията или придобиванията никога не са изключени като част от плана за растеж. По принцип планираме органичен растеж, но също така се оглеждаме и за неорганичен растеж.

Имате ли планове за откриване на нови офиси в Германия?
В Германия вече имаме офис. Планът в момента е той да стане по-голям и бизнесът ни там да се разрасне.
Офисите в Германия и Великобритания са предимно търговски офиси и там се осъществява управлението на проекти, като по-голямата част от дейността все още се извършва в България. В средносрочен план все по-често в другите страни ще имаме повече консултанти. За момента тяхната цел е предимно консултантска.

Казахте, че имате 250 служители. Планирате ли да разкриете нови работни места?
Определено. През 2015 компанията растеше близо с 10 души на месец. През 2016 смятаме да продължим с подобни темпове. Нашата врата винаги ще е отворена за млади и талантливи специалисти, които търсят развитие.

Колко планирате да бъдете към края на 2016?
Би трябвало да сме около 320 -350 души. Тази година целта не е толкова върху броя на хората, а по-скоро върху качеството на специалистите. За нашия пазар е трудно да се каже дали целта е реалистична. Затова ние включваме и варианти, при които отваряме офиси и извън нашия пазар. Много колеги смятат, че той е изчерпан, но не е така. Има доста талантливи хора и много зависи от подхода на всяка една компания.

Какъв е вашият подход за привличане на таланти?
Още при стартирането на компанията заложихме на следната карта: силните специалисти привличат други силни специалисти.

От какъв тип специалисти ще имате нужда?
Главно ИТ специалисти: програмисти, разработчици, инженери по осигуряване на качеството, бизнес анализатори, проектни ръководители, специалисти по продажби, маркетинг хора. Доста широка палитра.

Как се справяте с предизвикателството да намерите достатъчно квалифицирани специалисти у нас? Как т.нар. „сини карти” могат да решат този проблем?
„Синята карта” може да помогне в тактически план. Определено има смисъл от нея, но тя не е дългосрочно лекарство. Нужна е по-целенасочена работа с младото поколение, защото в България има талант. Въпросът е как той да бъде задържан, развит и да бъде отключен потенциалът му.

Откъде трябва да дойде инициатива за това?
Компаниите трябва да осъзнаят нуждата от това, но те не могат самостоятелно да бъдат фактор в решаването на този въпрос.

Как са решени тези проблеми на останалите пазари, на които присъствате?
Не мисля, че има универсално решение. Виждаме, че обществото не само у нас, но в Европа и навсякъде по света много бързо се променя. Подобни проблеми има навсякъде. Но има какво да се направи. Например по отношение на трудовото законодателство България все още е доста назад. Има доста бюрократични спънки и пречки. На Запад например работата от вкъщи е много популярна. Не на всякъде този метод е приложим. Но при ИТ компаниите няма значение дали човек е в офиса, или работи от вкъщи, стига работният процес да е организиран така че неговото физическо присъствие в офиса да не е необходимо.

Вие предлагате ли тази възможност?
Тръгнали сме по този път. В някои отдели и проекти това е практика. Това е нашата стратегическа цел. И така в един момент „синята карта” започва да губи смисъл. Няма значение къде са хора, а как работят.

Как оценявате потенциала на аутсорсинг индустрията у нас? Става ли тя неконкурентна? Скорошна класация показа, че губим атрактивност като аутсорсинг дестинация.
Преди около месец A. T. Kearney посочи, че България слиза три места надолу в класацията. Това е сигнал, че като се правят реформи в трудовото и данъчното законодателство, това винаги се забелязва отвън. Наистина не е добре, защото миналата година компании, аутсорсинг асоциация и някои държавни институции положиха много усилия България да изгрее още по-силно на аутсорсинг сцената. И България стана европейска аутсорсинг дестинация на годината и аутсорсинг дестинация във Великобритания. И няколко дребни неща може да дръпнат нещата надолу. По-лошото е, че конкуренцията не спи.

Кое ни пречи на нас?
Според A. T. Kearney това е регулярното увеличаване на данъчната и осигурителната тежест. България не отива назад, а по-скоро не отива напред с темповете на другите. Например Полша в момента ни изпреварва като аутсорсинг дестинация, въпреки че там разходите не са по-ниски, а и политическата нестабилност не е по-малка от тази в България. Румъния, макар и с високи данъци, също бързо успя да реформира системата, така че този структурен отрасъл да стане фокусен. Важно е не колко вървим напред, а да не изостанем, защото предимството ни е крехко.

Как виждате бъдещето на ИТ сектора у нас? В какви посоки ще продължи да се развива той?
Има голям бум в тази индустрия и се родиха много фирми, което е много хубаво. Това, което очаквам, е, че ще има консолидация в сектора. Много скоро малките фирми ще осъзнаят, че няма как лесно да продължат напред в условията на глобална конкуренция. Освен това се задава финансова и икономическа буря. Вече започваме да усещаме сигналите. Най-вероятно ще последва криза, подобна на ИТ кризата през 2001. Вероятно силните компании ще станат още по-силни, а слабите ще отслабнат още повече. Може би разумните ще се обединят, така че да излязат от тази буря по-силни.