петък, 16 ноември 2018  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    18231 прочитания

    Испански дипломат: Не сте екзотични, колкото Конго, но сте по-екзотични, отколкото си мислите

    Енрике Криадо, зам.-посланик на Испания у нас, за приключенията си в Конго и паралелите с България
    27 януари 2017, 16:50 a+ a- a

    „Много конгоанци ти казват на майтап: „Защо да наемаш адвокат, като можеш да си купиш съдия?"
    ...................................................................................

    „Налице е истински порочен кръг от корупция и икономическа изостаналост, от който не е лесно да се излезе…..Много традиционно западни, но все по-често и източни фирми влязоха в играта с купуването на политици и държавни служители за сдобиване с минни концесии на цена много под пазарната. Печели фирмата, печели корумпираният и губи конгоанският гражданин“.
    Из книгата „Неща, които не се побират в куфар”

    През 2009 младият испански дипломат Енрике Криадо е изпратен за три години в посолството на Испания в Демократична република Конго. „Конго е най-африканската страна в Африка…. Конго има способността да ти смразява кръвта от страх и да изпълва мисълта ти с мечти. Никога не съм изпитвал такъв страх, нито смятам, че някога ще се смея толкова”.
    Криадо описва преживяванията си в африканската страна в книгата „Неща, които не се побират в куфар”, (изд. „Колибри“).
    След като прекарва три години в Конго и още три години в Австралия, от август 2015 Криадо живее и работи в България като заместник-посланик на Испания у нас.
    За приликите между България и Конго, за сблъсъка с толкова различна култура като конгоанската и за уроците от преживяното – Енрике Криадо пред Economy.bg.

    "В Конго всичко – и хубавото, и лошото – е по много. Хубавите новини са страхотни, лошите – ужасни".

    Енрике, каква беше първата ти асоциация, когато чу заминаваш за Конго? И сега, няколко години след престоя ти там, ако трябва да определиш страната с една дума, коя дума би използвал?
    Първият образ, който ми изникна, е вероятно същият, който и на вас би ви хрумнал, ако разберете, че отивате в Конго. Това е един микс от екзотични картини, джунгла, огромна река. Плюс образът от литературата: „сърцето на мрака“. Прибавете и нещата, които знаем от новините, като война, бежанци и т.н.
    Сега, след като вече съм бил там, ако трябва да определя Конго с една дума, то веднага бих казал наситеност или страст. Там всичко – и хубавото, и лошото - е по много. Хубавите новини са страхотни, лошите – ужасни. Там няма рутина.

    Защо избра точно Конго? Авантюрист ли си по природа?
    Предполагам, че до някаква степен съм авантюрист. Но всъщност така работи дипломатическата система. Трябва да изберем страната, в която ще работим, но според старшинството ни. Когато нямаш опит, можеш да избираш между Конго, Ирак, Афганистан.

    Не се ли страхуваше да заминеш за Конго? В книгата си споменаваш, че испанското посолството в страната е било обстрелвано през 2007.
    Бях наясно, че ще е трудно, защото сигурността там е проблем. Разбира се, като дипломат разполагаш с определени ресурси, които другите пътешественици нямат. Така осъзнах: аз съм тук, имам достъп до всяко място, имам малко повече опит по отношение на сигурността. Дадох си сметка, че имам материал, който е ценен и който трябва да споделя.

    "Ти си и човекът, даващ или отказващ шенгенски визи в страна, в която абсолютно всеки иска такава виза. Така определено си печелиш доста врагове".

    Това в началото на дипломатическата ти кариера ли беше? Какво е да започнеш кариерата си като дипломат точно в Конго? Как се променя мирогледът ти?
    Преди да замина за Конго, имах кратък престой в посолствата на Испания в Куба и Лондон. Но след това се сблъсках с реалността: първото ми назначение в чужбина за период от три години в Конго. Лондон беше като разядка, след което дойде реалността. Престоят там променя възгледите ти по много начини. Ти си млад професионалист, но имаш много отговорности. Защото политическата ситуация там е много напрегната. Освен това имаш и консулски отговорности. Малкото испанци, които пътуват дотам, имат проблеми и звънят в посолството. Ти си и човекът, даващ или отказващ шенгенски визи в страна, в която абсолютно всеки иска такава виза. Така определено си печелиш доста врагове.

    Какви уроци научи по време на престоя си в Конго?
    Винаги трябва да преценяваш дали някой наистина ти е приятел или просто има интерес от теб. Трябва да се предпазваш малко. Но е много хубаво да срещаш хора от различни среди, които споделят същите интереси и които ти помагат да анализираш понякога ситуацията. По някакъв начини ти си в ръцете им, защото не разбираш част от реалността там.

    На какво друго се научава човек в страна като Конго? Може би повече гъвкавост по отношение на правилата?
    В началото спазвах стриктно правилата по отношение на сигурността, но в един момент ставаш малко по-авантюристично настроен, обикаляш тук и там, и когато виждаш, че нищо не се случва, ставаш малко по-уверен. Така излизаш от зоната си на комфорт, но изведнъж се случва нещо лошо и ти отстъпваш назад. Тригодишният ми престой в страната беше микс от това да излизам и да се връщам към зоната ми на комфорт и да се опитвам да бъда малко по-голям авантюрист в сравнение с повечето чужденци там.

    Какво си струва ние като чужденци да знаем за Конго?
    Конго е с територия, която е 21 пъти колкото България. През страната преминава и втората най-пълноводна река в света след Амазонка – река Конго. Две трети от страната са джунгла. В Конго се говорят 80 различни езици. Културното богатство е огромно. Историята на страната е много трагична, но и много интересна. Колониализацията там е била ужасяваща. След колониализацията идва още по-ужасяващият диктаторски режим на Жозеф Мобуту, прекръстил се на Мобуту Сесе Секо Нкуку Нгбенду ва За Банга, който е бил много екстравагантен. В родното си село в джунглата построява достатъчно голямо летище, за да може самолетът му да каца там. Организира финалът по бокс тежка категория между Мохамед Али и Джордж Форман да се играе в столицата Киншаса, просто за да може да го гледа, докато хората му тънат в бедност. Тези персонажи са по-големи от живота.
    Днес не можеш да разбереш Африка без Конго, защото тя е най-африканската страна на Африка. Целият континент танцува на конгоанска музика. Наистина Конго е сърцето на Африка.

    За трагикомичните ситуации в Конго

    Ще споделиш ли някои забавни моменти? Какво те изненада най-много в страната?
    В края на първия ми прием в посолството по повод националния празник на Испания видях много възрастна прегърбена испанка. Помислих си, че жената има нужда от помощ и я попитах дали иска да я закарам донякъде. Тя отговори, че ще си тръгне, когато махнат черната кола, която блокира излизането на нейната. Черната кола беше моята. Така се запознах с тази испанска монахиня, която живееше в Конго отпреди независимостта. Беше се заела да проучва присъди в прашните архиви на затворите, за да им напомня, че даден затворник вече е излежал присъдата си и трябва да бъде освободен. Без нейна помощ много от тези хора щяха да продължат да лежат по затворите дали заради изгубени документи, или липса на контрол. Трагикомично е, но е факт.
    Друга подобна случка: испански лекар беше отвлечен в джунглата от племето ениеле. След като разбрали, че той е лекар, започнали да му водят пациент и той се превърнал в лекаря на племето. Осигурили му и преводач - от лингала (местният език) на френски. Хората, които лекувал в колибата, където го държали, оставяли еквивалента на половин долар за преводача и половин долар за лекаря. Докторът отказал с довода, че е пленник и не е редно на взима пари. Тогава преводачът му казал, че „един бял (мунделе) лекар трябва да взима най-малко по три долара на консултация“. Отново тази трагикомична страна на живота там. В крайна сметка лекарят беше освободен.

    Вероятно все още следиш какво се случва в Конго. Има ли надежда ситуацията в страната да се подобри? В момента Конго отново е в политическа криза.
    Конго е родено с политическа криза. Обявяват независимост на 3-ти юни 1960 и седмица по-късно те вече са във война. ООН пристига и близо 60 години по-късно ООН още не си е тръгнало. Политическата криза в момента е заради това, че вторият и по конституция последен мандат на президента Кабила вече приключи и трябва да има избори за нов президент, на които той не може да се кандидатира. Но избори все още не са организирани и той все още е на власт. Стигна се до споразумение изборите да бъдат проведени в близко бъдеще и той да не участва в тях. Но ще видим какво ще се случи. Така че политическата ситуация не е много стабилна. Но аз съм оптимист, защото населението на Конго е много младо. Мнозинството от конгоанците са под 18-годишни и те са бъдещето на страната. Малка доза оптимизъм насред песимизма.

    "На повърхността всичко тук изглежда като в Испания. Но ако поразровиш малко, излизат по-различни неща".

    Виждаш ли прилики между Конго и България?
    В края на краищата всички сме хора. Да, природата е различна, политическата и икономическата ситуация е различна, но хората са си хора навсякъде. И понякога те реагират по един и също начин. Не мога да кажа, че страните си приличат, но мога да разпозная черта в даден човек, която ми напомня на друг.

    С какви очаквания и емоции беше пълен куфарът ти, когато пристигна в България?
    Вече бях три години в Африка, три години в най-отдалечената страна в света – Австралия. Така че донякъде да дойда в България за мен беше като да си дойда у дома. България е в Европа. Има директни полети до Мадрид и все едно съм си у дома. И все пак, уж съм у дома съм, но има и нотки на екзотика. Пребиваването в България ми позволява да разбера малко за Балканите. Мисля, че Чърчил беше казал, че „Балканите произвеждат повече история, отколкото те могат да понесат“. За човек като мен, който обича история, България и Балканите са много интересни. Подобно на Испания с присъствие през вековете на много народи – гърци, римляни, араби, евреи, и в България донякъде е така, и всеки е оставил по нещо ценно. Този микс за мен е много привлекателен.

    Ще напишеш ли книга за България?
    Да.

    Работиш ли вече върху нея?
    Да, в процес на писане съм, но аз съм от тези писатели, които пишат много бавно. Пътешественическата литература, която е част от нехудожествената, или поне както аз я разбирам, трябва да има две части – сериозната, академична част с проучвания на историята, политическата и икономическата ситуация, културата, гастрономията; другата е личната част – преживяванията ти по време на пътуванията, разговорите с приятели и т.н. Аз все още съм на етапа на опознаване и изучаване на България. В даден момент ще подредя бележките си и ще се опитам да намеря интересен баланс, така че някой, който не познава България, да прочете моите лични преживявания и да разбере повече.

    Екзотични ли сме, колкото Конго?
    Не, не сте, но сте по-екзотични, отколкото си мислите. На повърхността нещата тук изглеждат подобни на Испания, откъдето идвам. Но ако поразровиш малко, излизат повече неща. Това ми е интересно.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 3 часа
    Над 28 милиона касови бележки са регистрирани в Лотарията на НАП
    Остават 20 дни до тегленето на голямата награда от 50 000 лева
    преди 4 часа
    преди 4 часа
    Как технологиите промениха аутсорсинга и какво означава това за специалистите в сектора?
    Вижте какви са наблюденията на технологичната компания „Тек Експъртс“
    преди 6 часа