петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    12444 прочитания

    Еврокомисар Габриел: Очакваме недостиг на 500 хил. ИТ специалисти в ЕС до 2020

    Имаме шанса да покажем, че малките държави членки могат да имат по-успешни председателства – българският комисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел пред Economy.bg
    27 ноември 2017, 13:22 a+ a- a

    „Компаниите трябва да информират своите потребители кои данни събират и защо, а потребителите могат да решат дали са съгласни, или не. Очаквам строго прилагане, включително когато става дума за международни компании“, подчерта пред Economy.bg еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел по отношение на онлайн профилирането на потребителите. Самата тя признава, че комуникира основно чрез Фейсбук и Туитър, като съчетава традиционния с електронния начин за пазаруване или банкиране.
    В началото на декември ще бъде дадено началото на програма за обмен, в която студентите от всички специалности ще могат да получат практически опит в областта на цифровите технологии, като стажуват в друга държава, обяви българският еврокомисар. Пилотният проект "Цифрова възможност" ще предостави шанс на 5-6 хиляди студенти и завършили, в рамките на 4-5 месеца да придобият опит в области като киберсигурността, големите данни, квантовите изчисления и т.н.
    Комисар Габриел посочи, че IT индустрията у нас се развива с бързи темпове като тя даде за пример 60-те процента растеж на "облачните" услуги в България.
    Докладът на ЕК за България Габриел определи като "особено положителен" и "обективен".
    По отношение на това дали безвъзмездното финансиране за България ще продължи и след 2020, тя посочи, че „несъмнено ще има промени в параметрите“.

    Вижте подробности в интервюто на Economy.bg с еврокомисар Мария Габриел.

    Г-жо Габриел, списание Politico наскоро Ви постави сред жените, които формират и задават дневния ред в Брюксел, в категория „технологични титани“. Как оценявате работата си като еврокомисар по цифровизацията и защо е важно да има повече дамско присъствие в политическите дебати за бъдещето на Европа?
    Оценката за работата ми могат да я дадат гражданите. За мен е радостно, че само за 4 месеца успяхме да придвижим въпроси, обхванати от стратегията за цифровия единен пазар, по които имаше нужда да ускорим ритъма. Представената през 2015 стратегия включва 43 предложения, 24 от които законодателни, но до лятото само 6 бяха финализирани с преговори. Преди броени дни постигнахме споразумение относно необоснованото блокиране по географски принцип. На терена на дебатите са пакетът за киберсигурност, кодът за електронните съобщения, директивата за авторските права, свободното движение на данни, директивата за аудиовизуалните медийни услуги и още много други предложения, чиято цел е една – постигането на функциониращ цифров единен пазар, който може да допринесе за европейската икономика с 415 милиарда евро годишно и за разгръщането на повече възможности за гражданите.

    Като еврокомисар по цифровата икономика и цифровото общество за какво най-често ползвате интернет? На кои социални медии разчитате, търсите ли информация в мрежата и ако да, кои търсачки ползвате, пазарувате и банкирате ли онлайн?
    Интернет днес е необходимост. Използвам го в работата си, за комуникация или информиране. Комуникирам основно чрез Фейсбук и Туитър, но следя и развитието на по-скоро появилите се социални медии. Съчетавам традиционния с електронния начин за пазаруване или банкиране, всеки от които си има своите предимства в конкретния момент. За мен е важно да задействаме потенциала на Европа, на нейните иноватори, и да наваксаме изоставането в областта на технологиите и иновациите. Целта ни е екосистема, която да позволи на нашите европейски шампиони да израснат и да върнем Европа сред световните технологични лидери.

    Каква лична технологична хигиена спазвате? По-скоро като технооптимист или като технофоб се определяте?
    За да ни служат истински цифровите технологии, е необходимо самите ние да създадем предпоставки за това, като бъдем по-отговорни при използването на устройствата си. Ще Ви дам един пример. Преди броени дни организирах презентация от експерти по сигурността в Европейската комисия, които представиха пред екипа ми ключовите стъпки как да защитим своите свързани устройства от злонамереност и как да опазим неприкосновеността на личния си живот, докато сърфираме. Тези стъпки спазвам и аз. Важно е да бъдем бдителни за подозрителни податели на имейли – фишингът вече е реален проблем. Изборът на парола също е ключов момент – комбинация от четири нули не е опция. Резервно копие на важна информация, изключване на Wi-Fi, местоположение и Bluetooth винаги, когато не ги използваме, са също съществена част от защитните мерки.
    Оптимист съм, че при правилно използване, в цифровото ни бъдеще технологиите ще играят ролята, за която всъщност са предназначени – да улесняват ежедневието на гражданите, предприятията да имат достъп до повече пазари чрез онлайн търговията, публичните органи да се възползват напълно от цифровата революция.

    Дигиталните следи, които оставяме в онлайн пространството, се използват все повече както от бизнеса, така и в политиката. Как може да се ограничи онлайн профилирането на потребителите?
    Новият регламент за защита на личните данни, който ще влезе в сила през май 2018, и регламентът за неприкосновеността на личния живот онлайн, по който в момента преговаряме, съдържат всички необходими разпоредби, за да се чувстват гражданите защитени в интернет пространството. Компаниите трябва да информират своите потребители кои данни събират и защо, а потребителите могат да решат дали са съгласни, или не. Това е особено важно в отношенията ни с доставчиците на интернет услуги и телекомуникационните компании, защото те виждат голяма част от нашия цифров живот, който тече през техните мрежи. Така че правилата са налице. Сега е важно да се уверим, че всички знаем за тях и че те се прилагат правилно от компетентните органи на държавите членки. Очаквам строго прилагане, включително когато става дума за международни компании, точно както прави ЕС в областта на правилата за конкуренция. Това е от съществено значение за изграждането на доверието, от което се нуждае цифровият единен пазар.

    Как Европа се бори с дезинформацията?
    Борбата с фалшивите новини и дезинформацията е въпрос, който стои високо в дневния ми ред като еврокомисар. Искам да се проведе открита и широка дискусия за фалшивите новини, за да вземем мерки във връзка с това явление и да преодолеем предизвикателствата, които стоят пред нас. С тази цел важна крачка напред направихме със стартирането на обществена консултация относно фалшивите новини и онлайн дезинформацията и създаването на експертна група на високо равнище по темата. Всеки заинтересован може да даде мнение и/или предложение как да се справим с това предизвикателство, като попълни обществената консултация – срокът е до средата на февруари. По отношение на групата на високо равнище, експерти могат да кандидатстват за нейни членове до средата на декември, а през януари ще бъде нейното първо заседание. В резултат на работата си, групата ще представи доклад относно обхвата на явлението фалшиви новини, определянето на ролите и отговорностите на съответните заинтересовани страни, зачитането на международното измерение, формулирането на препоръки. Имаме ясен график, който да следваме, и очаквам през пролетта на 2018 да можем да публикуваме съобщението относно фалшивите новини и онлайн дезинформацията въз основа на резултатите от консултацията и работата на експертната група.

    80% от компаниите в Европа споделят, че са били жертва на кибератаки през 2016. ЕК предложи създаването на европейска агенция за киберсигурност. Каква ще е целта й и как тя ще допринесе за по-добра защита на бизнеса и на обществото от киберпрестъпления?
    Агенцията всъщност не е нова. С амбициозния пакет от мерки за подобряване на киберсигурността предложихме укрепване на ролята на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност ENISA, която да бъде с постоянен мандат, разширени функции и осигурена с достатъчен финансов и човешки ресурс. Знаем колко е важно да разполагаме с подготвени специалисти по киберсигурност и затова предлагаме агенцията да бъде с 50% повече персонал и важни нови мисии. Тя ще координира и мрежата от центрове за реагиране при инциденти в кибернетичното пространство в държавите членки. Същевременно ще работи в сътрудничество с други органи в целия ЕС. Агенцията също така ще помогне за въвеждането и прилагането на общоевропейска нормативна уредба за сертифициране, която Европейската комисия предложихме, с цел гарантиране на съответствие на продуктите и услугите с изискванията за киберсигурност. Сътрудничество и обмен на информация на всички нива, координирано от ENISA, е в основата да постигнем целите за по-добра политика за киберсигурност за гражданите и бизнеса.

    Към 2020 90% от професиите ще изискват базови дигитални умения. Какво прави ЕК, за да насърчи дигиталната грамотност на хората?
    Подобряването на цифровите умения на европейците е един от моите приоритети като комисар по въпросите на цифровата икономика и общество. Държавите членки имат водеща роля по този въпрос, който е от техните компетенции, но в Европейската комисия даваме своя принос в подкрепа на усилията им чрез редица програми. Вярвам в конкретни проекти и затова на 7 декември в Брюксел ще обявя началото на програма за обмен, в която студентите от всички специалности ще могат да получат практически опит в областта на цифровите технологии, като стажуват в друга държава. Този пилотен проект, който наричаме "Цифрова възможност", ще предостави шанс на 5-6 хиляди студенти и завършили, независимо от тяхната специалност, да се докоснат по много практически начин до света на технологиите в рамките на 4-5 месеца и придобият опит в области като киберсигурността, големите данни, квантовите изчисления и т.н. Европейската коалиция за цифрови умения и работни места, по аналог на която страните членки могат да създават национални коалиции, е друга инициатива с много голяма добавена стойност. Само за по-малко от година са обучени 7 милиона европейци чрез различни действия и аз съм горда, че България е една от държавите членки със създадена и добре функционираща национална коалиция за цифрови умения. Освен това в Европейската комисия предоставяме средства на страните от ЕС да обучават учители, защото това е една от най-големите пречки за преподаване на цифрови умения. Помагаме също чрез различни програми на по-възрастните да придобиват цифрови умения, за да участват пълноценно в обществения живот и на пазара на труда. Всички тези конкретни действия са с цел да предоставим възможност на гражданите за придобиване на цифрови умения и преквалификация, които да им помогнат за по-добра реализация, тъй като и сега липсват 300 000 IT специалисти с очакване броят им да нарасне до 500 000 през 2020.

    Автоматизацията освен предимства носи и много рискове, като заплашва да доведе до технологична безработица. Подготвя ли се общоевропейски отговор на това предизвикателство? Възможно решение ли е базовият доход?
    Исторически има противоречиви проучвания относно технологичната безработица, няма еднозначен отговор. Очевидното обаче е, че цифровата революция променя пазара на труда, преобразува едни работни места и води до разкриването на други, създава нови бизнес модели. Комисията има ограничени правомощия, но ние приемаме предизвикателството много сериозно. Основното решение се съдържа в подпомагането за придобиване на цифрови умения. Освен това има и други инструменти, на които искам да обърна специално внимание. Европейските фондове за стратегически инвестиции са на път да мобилизират над 240 млрд. евро инвестиции, от които да се възползват около 460 000 европейски малки и средни предприятия. Това е възможност за предприятията и за хората, заети в тях. Вече съм лансирала и две мои предложения, с които да подпомогнем гражданите и фирмите да се адаптират към новите цифрови реалности. Средства от Европейският социален фонд могат да бъдат използвани за подкрепа на гражданите за преквалификация и така да повишат възможностите си за наемане на работа или да останат конкурентоспособни в работата си. Водеща роля може да има и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Този инструмент, ако бъде адекватно реформиран, би могъл да има значима роля за предотвратяването на смущенията, свързани с технологичното развитие. Обхватът му може да се разшири от глобализацията до цифровизацията. По този начин би се предоставила възможност на държавите членки да кандидатстват за подкрепа, когато считат, че определен сектор от индустрията може да бъде засегнат от технологични промени или глобализацията в близко бъдеще, което да доведе до значителни съкращения на работни места.

    Саудитска Арабия стана първата страна в света, която даде гражданство на робот. Европейският парламент имаше планове да признае роботите за е-личности със съответни права и задължения. Какво прави ЕК в тази посока?
    Всъщност сега е важно да се уверим, че европейските компании, правителствата и гражданите могат да се възползват от бързото развитие на изкуствения интелект. Това е въпрос на растеж на производителността и международна конкурентоспособност за нашата икономика. За да ги получим, трябва да инвестираме повече и да го направим координирано в Европа. Можем да градим върху силни страни, напр. повечето промишлени роботи днес се произвеждат в Европа. Но няма много време, защото значението на изкуствения интелект е толкова очевидно, че целият свят е започнал да инвестира. Работим върху инициатива за изкуствения интелект за следващата пролет, която ще покаже пътя за индустриалните инвестиции. В същото време трябва да разгледаме въпросите за регулирането, където безопасността и отговорността са много важни, но трябва да внимаваме да не регулираме прекалено много, защото това може да възпрепятства цялото развитие. Не на последно място, уменията са от съществено значение - все повече и повече хора ще работят с интелигентни системи и заедно с машини. Всички тези елементи са част от работата на Европейската комисия относно европейски подход към изкуствения интелект. Тук искам да отбележа и друго, много важно нещо, за което трябва да говорим повече и да се гордеем. Публично-частното партньорство за роботика в Европа SPARC със 700 млн. евро инвестиции, отпуснати от Комисията, и 2,1 млрд. евро частни средства, е най-голямата цивилна изследователска програма в света за роботика. Освен това Комисията инвестира повече от 1 милиард евро в публично-частното партньорство "Фабрики на бъдещето", което ще позволи да се произвежда повече с по-малко. Между 2018 и 2020 ще инвестираме още 50 млн. евро, за да създадем европейска платформа за изкуствен интелект, отворена и достъпна за всички. Тази платформа ще даде възможност на всички потребители да получат помощ и поддръжка при внедряването на най-новите алгоритми в своите продукти.

    Последни данни на Евростат показаха, че България е предпоследна в ЕС по напредък в дигитализацията. Как това може да се промени?
    В същия този доклад се посочва, че България е постигнала напредък в предоставянето на обществени услуги онлайн, през последните 4 години страната ни отчита най-голямо развитие по показателя свързаност, IT индустрията се развива с бързи темпове. Един от най-добрите примери за това са 60%-те процента растеж на "облачните" услуги в България, при средни 17% в световен мащаб. Само преди месец последното изследване на Евростат изнесе данни, според които българите са на първо място в Европейския съюз по онлайн пазаруване. Добре е да отчитаме и постиженията, които служат за стимул за по-отчетлив напредък по отношение на по-слабите показатели, като цифрови умения или пък цифровизацията на бизнеса. Съвместни усилия от всички заинтересовани – това е ключът. Законодателни мерки, активност на бизнеса, адаптиране на образователните програми към новите цифрови реалности е само част от отговора.

    Докладът на Евростат посочи също, че две трети от българите нямат основни цифрови умения. Как ще изглежда дигиталното бъдеще на България при това положение?
    Дигиталното бъдеще на България ще бъде такова, каквото днес започнем да го изграждаме. Цифровите умения са въглищата и стоманата на цифровия единен пазар. Връзката образование-бизнес е водеща за отговор на това предизвикателство. Европейският съюз предоставя възможности за цифрова грамотност чрез своите програми – нужно е да бъдат максимално добре използвани.

    Преди дни излезе докладът на ЕК за напредъка на България. Какъв е Вашият коментар?
    Обективен доклад, отчитащ постиженията в едни области и даващ насоки за засилване на напредъка в други области. Сравнението между последните доклади показва, че последният е особено положителен. Това не бива да ни успокоява, а с неотслабващи усилия да продължим по същия път.

    За първи път България ще председателства Съвета на ЕС догодина. Готова ли е страната ни за тази отговорност от перспективата на Брюксел?
    Имаме реален шанс да покажем, че малките държави членки могат да изведат дори по-успешни председателства. За мен е силно послание, че страната ни ще търси баланс между специфичните приоритети на страните членки и стратегическите приоритети на Европейския съюз за постигане на реални резултати в активен диалог с гражданите по европейските въпроси и в отговор на техните очаквания за повече сигурност, заетост, устойчив растеж и по-силно присъствие на Съюза на световната сцена. Специално във връзка с ресора ми, България поставя силен акцент на цифровия единен пазар и се радвам, че това се приема като приоритет, защото такъв пазар е източник на растеж и конкурентоспособност. Шестте месеца на българското председателство ще бъдат решаващи за ускоряването на ритъма по редица законодателни предложения и инициативи, свързани с цифровия единен пазар.

    В рамките на българското председателство започват преговорите по следващата многогодишна финансова рамка. Ще спре ли безвъзмездното финансиране за България след 2020? Финансирането ще бъде ли обвързано с по-доброто управление на ресурси?
    България ще има нелеката задача да бъде балансьор между интересите на държавите членки по отношение на формирането на многогодишната финансова рамка. Несъмнено ще има промени в параметрите. Важно е какво самите ние ще съумеем да отстояваме.

    Кога можем да очакваме намаляване на цените на роуминга за Западните Балкани?
    Това е приоритетен за мен въпрос. С екипа ми вече работим за пътна карта за намаляване на таксите за роуминг за съседите на Европа, каквито са страните от Западните Балкани. Няма да се случи от днес за утре. Помним, че за територията на Европейския съюз ни бяха нужни около 10 години, за да се поздравим с премахване на роуминг таксите. Важно е да положим основите на диалога, да начертаем пътната карта и да бъдем последователни в действията си. Така бихме отправили много силно послание към Западните Балкани за подкрепа на тяхната европейска интеграция. Друго мое предложение е държавите от региона да бъдат включени в европейската ни инициатива за безплатен интернет WIFI4EU, с което ще дадем още един знак за европейска перспектива на тези държави.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    38 млрд. долара достигат загубите от финансови измами през 2023
    БОРИКА стартира инициатива за превенция на финансови измами
    преди 2 часа
    Започва поетапно изключване на отоплението за град София
    Изключването на топлоподаването стартира на 31 март
    преди 2 часа
    Богданов: ЕК одобри проект за единен инвестиционен портал
    Целта е да се обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас
    преди 2 часа
    БНБ: Има риск от нарастване на необслужваните кредити
    Очаква се затягането на условията в еврозоната да се пренесе върху лихвените проценти в страната
    преди 3 часа
    TSMC планира да увеличи работната си сила до 100 000 души
    Най-големият производител на чипове наема с огромни темпове