неделя, 19 август 2018  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    4137 прочитания

    Посланикът на Германия: Посещението на Меркел беше голям жест на подкрепа към България

    Немският бизнес е доста доволен от работата си тук – Н. Пр. Херберт Салбер, посланик на Германия у нас, пред Economy.bg
    01 февруари 2018, 16:03 a+ a- a

    Кога България ще може да влезе в Шенген, в момента не може да се каже. Това коментира пред Economy.bg Н. Пр. Херберт Салбер, посланик на Германия у нас. По отношение на евентуалното ни присъединяване към еврозоната той цитира канцлера Меркел, според която въпросът е в отговорността на Европейската централна банка.
    По думите на посланика немският бизнес е доста доволен от работата си в България. „Има проблеми и дефицити по отношение на правната сигурност и инвестиционните условия. Това обаче не е нещо характерно само за България, наблюдава се в много страни по света. Така че не е нещо извън нормалното“. Най-голям потенциал за увеличаване на немските инвестиции той вижда в ИТ сектора, в търговията и в логистиката.

    Какво е значението на визитата на Меркел у нас, кога България ще стане част от Шенген и еврозоната, доволен ли е германският бизнес от средата в страната ни и ще има ли нови немски инвестиции тази година – по тези и други актуални въпроси разговаряхме с Н. Пр. Херберт Салбер.

    Какво е значението на визитата на Меркел у нас?

    Ваше Превъзходителство, федералният канцлер Меркел беше неотдавна на кратко посещение в България. Какъв сигнал беше визитата й у нас?
    Смятам, че тази визита беше един голям жест на подкрепа за България и българското председателство на Съвета на ЕС. Канцлерът и българският й колега използваха тази възможност, за да обсъдят всички теми, които са от значение в началото на председателството на Съвета на ЕС, и за да уеднаквят позиции. Според мен това е една добра възможност да се подсигури взаимна подкрепа и да се засили доверието.

    Как България може да допринесе за подобряването на отношенията между Брюксел и Анкара?
    Смятам, че и по тази тема България може да има важна посредническа роля. Чисто географски страната е разположена между ЕС и Турция. Знаем, че българското правителство полага сериозни усилия да изпълни тази посредническа роля и да допринесе за подобряването на отношенията между Турция и ЕС. Затова българският премиер направи конкретно предложение, а именно през март да се проведе среща между ръководителите на ЕС, от една страна, и Турция, от друга. Канцлерът каза, че подкрепя тази идея. Смятам, че в началото на българското председателство на Съвета на ЕС не би могло да има по-добро встъпление по тази тема.

    Трудно е да се назове конкретен месец или година за присъединяването на България към Шенген, посочи посланик Салбер.

    Друг важен въпрос по време на визитата беше присъединяването на България към Шенген. Федералният канцлер Меркел се обяви за поетапно въвеждане на Шенген. Кога е реалистично да очакваме това да се случи?
    Трудно е да се назове конкретен месец или година в този контекст. По тази тема канцлерът подчерта, че шенгенската система е била изложена на сериозен тест. Тя посочи, че с Шенген са се отворили вътрешните граници на ЕС, но по отношение на сигурността и опазването на външните граници не са положени достатъчно усилия.

    От страна на България ли?
    Не, не. От страна на ЕС като цяло. Това не е упрек към България, а констатация, че две сфери на една политика се реализират по различен начин. Смятам, че усилията за подобряване на шенгенската система ще бъдат продължени. През изминалата седмица в София се проведе Съвет на вътрешните министри на страните от ЕС, където също имаше обсъждания по темата, че тези усилия за подобряване на Шенгенската система трябва да бъдат продължени. Считам, че по тази тема в ЕС има консенсус. И работата по нея трябва да започне. Това ще се случи през следващите месеци под българското председателство на ЕС. Затова България ще има много решаваща роля като посредник или модератор. Мисля, че всички са изпълнени с увереност, че ще се стигне до резултати. Това ще даде по-ясна картина кога тази поетапна процедура, за която говори канцлерът, ще може да се случи.

    Т.е. присъединяването ни към Шенген зависи от тези резултати?
    От значение ще е как тези обсъждания ще продължат. В София канцлерът каза много ясно, че въпросът с присъединяването към Шенген отново ще бъде на дневен ред. Кога ще стане това, в момента не може да се каже.

    Подкрепя ли Германия присъединяването на България към еврозоната?
    Страните от ЕС, както и ръководителите на ЕС винаги са подчертавали, че България трябва да бъде включена в еврозоната – Германия подкрепя този процес при всички случаи. Канцлерът обаче отбелязва, че към момента ръководната роля при по-нататъшното развитие по отношение на въпроса кога България ще се присъедини към еврозоната, е в отговорността на Европейската централна банка. Случаят очевидно е такъв. Властите в България са в диалог с Европейската централна банка. В рамките на този диалог ще стане ясно кога ще последват нови стъпки.

    Какви други очаквания залага Германия по отношение на българското председателство на ЕС?
    Очакванията са, че по представените от България досиета или приоритети – някои от тях вече назовахме, като напр. реформата на Шенгенската система, дигитализацията и др., ще бъде постигнат прогрес. Смятам, че когато България разгърне това председателство в една честна посредническа роля и постигне резултати, то тогава нашите очаквания ще бъдат изпълнени. В това отношение сме повече от оптимисти.

    "Отново сме на прага на нова глава от дебата за бъдещето на ЕС. Как ще приключи тази дискусия, не знам".

    Как виждате бъдещето на ЕС?
    Това е труден въпрос. Откакто работя във Външното министерство на Германия – вече няколко десетилетия, този въпрос винаги е на дневен ред. Спомням си подобни дебати за бъдещето на ЕС отпреди 10 или 20 години, тогава това пак беше голяма тема. Според мен ЕС винаги е бил един проект, който трябва да продължава да се развива, така че да се представят нови перспективи – задълбочаване на интеграцията, но и разширяване. Смятам, че отново сме на прага на нова глава от този дебат. Как ще приключи тази дискусия, не знам. Има много противопоставящи се течения в ЕС. От отделни публични изказвания на представители на правителства знаем, че някои искат повече, а други се обявяват за по-малко интеграция. Това вероятно ще изкристализира през следващите месеци и години. Какво ще се случи, в момента е трудно са каже.

    Германия обаче се счита за един от моторите на европейската интеграция.
    Германия винаги е била един от поддръжниците на по-нататъшната интеграция. Така и ще остане. Това сигурно ще е част от споразумението при съставянето на новото правителство в Германия.

    Германия отново ще бъде управлявана от „голяма коалиция”. Можем ли да очакваме промени във външната политика на страната и по-конкретно в германо-българските отношения?
    Едно може да се каже със сигурност. Външната политика на Германия ще остане последователна и надеждна. Няма да има големи отклонения. Това е една добра традиция. Това важи и за отношенията с България. Те са интензивни, добри, положителни. Определено има области, в които може да се постигне по-голям напредък. Но като цяло съм доволен, че от перспективата на посланика на Германия мога да направя равносметката, че отношенията са добри и изпълнени с доверие. Посещението на канцлерът тук преди дни беше израз на този факт. Ще продължим да работим, така че тази тенденция да продължи.

    "Има проблеми и дефицити по отношение на правната сигурност и инвестиционните условия. Това обаче не е нещо характерно само за България, наблюдава се в много страни по света".

    Как оценявате развитието на българо-германските икономически отношения?
    Тук също има доста добри новини. Двустранната търговия в последната година отчита ръст, който рядко сме виждали досега. Това означава, че има оживен търговски обмен. Много немски фирми присъстват на пазара тук. Германо-българската търговска камара е най-голямата в страната. Оживление се наблюдава и в други посоки. През последната година България е изнесла повече към Германия, отколкото обратно. Това е много положително. Преди дни в Берлин приключи и най-голямото аграрно изложение в света. Като страна партньор на форума България беше много добре представена. Смятам, че това също ще окаже положително въздействие, така че евентуално през следващите години търговският излишък на България с Германия ще е още по-голям.

    Пред какви предизвикателства са изправени немските компании у нас?
    Много предприятия тук работят доста добре и развиват успешен бизнес. Разбира се, има проблеми и дефицити по отношение на правната сигурност и инвестиционните условия. Това обаче не е нещо характерно само за България, наблюдава се в много страни по света. Така че не е нещо извън нормалното. Фирмите се опитват и пред тях има много възможности да решат проблемите си в България, ако имат такива. Като цяло впечатлението ми е, че немският бизнес е доста доволен от работата си тук. Смятаме, че така и ще продължи.

    През последните години наблюдаваме спад на немските инвестиции у нас. Какви са причините за този тренд?
    В действителност числата сочат спад. В момента въобще не мога да кажа на какво се дължи това. Трябва да се внимава с прибързаните анализи. Спадът може да се дължи на това, че в предходните години са реализирани повече инвестиции от обикновено. Освен това трябва да се внимава и с произхода на инвестициите – какво конкретно стои зад тях. В днешният свят предприятията са толкова смесени и широко представени в международен план, че често е трудно да се отговори на един наглед лесен въпрос – откъде идва дадена инвестиция статистически. И не е много ясно кой стои зад нея. Ще повторя отново: интересът на немския бизнес към България е голям. Има оживени връзки. Нямаме повод да мислим, че нещо може да се промени в това отношение.

    Да очакваме ли нови немски инвестиции тази година и в кои сектори?

    Могат ли да се очакват нови немски инвестиции тази година?
    Смятам, че инвестиционната активност ще продължи. В момента не мога да кажа конкретно в кои сфери, но знам, че немските фирми имат планове да разширят дейността си в България.

    В кои сектори има потенциал за увеличаване на немските инвестиции у нас?
    В ИТ сектора определено, но също в търговията и логистиката.

    Бихте ли посъветвали една немска компания да инвестира в България днес?
    При всички случаи ще го направя. Естествено, немската фирма, както и фирмите от всяка страна трябва да проверяват какви са условията и възможностите за откриване на завод или офис на място. Но ако се подходи със съответното внимание и грижа, смятам, че резултатите ще са добри. За това свидетелства работата на немските и други чужди инвеститори тук.

    Значението на индустрията за компоненти на автомобили у нас нарасна през последните години. Можем ли да привлечем германски производител на автомобили, или да очакваме да стъпят нови доставчици на автомобилни части?
    Смятам, че индустрията на доставчиците на автокомпоненти е един много важен отрасъл. Има огромен потенциал в него. Ако въпросът Ви е дали ще бъде открито ново производство в България, това, разбира се, е решение на отделните фирми с оглед на това как ще се развие пазарът и какви са възможностите за бъдещо развитие. Затова ми е трудно да отговоря на този въпрос.

    "Смятам, че миграцията на български кадри към Германия, но и към други европейски страни, е феномен, който средносрочно ако не да се спре, може поне да се ограничи".

    Много немски компании у нас се оплакват от недостиг на квалифицирани кадри. Може ли дуалното обучение да реши този въпрос?
    Определено може да допринесе за подобряване на възможностите за подготовка и задържане на квалифицирани кадри тук. Смятам, че миграцията на кадри към Германия, но и към други европейски страни, е феномен, който средносрочно ако не да се спре, може поне да се ограничи. От разговорите ми научавам, че доста хора се чудят дали да не останат да работят в България, особено ако имат добра квалификация. Ако знаят чужди езици, то пред тях има много възможности. Икономиката на България расте и се откриват добри перспективи. Въпросът дали хората ще се върнат, е един много индивидуален въпрос. Те трябва да се уверят, че тук имат перспективи, имат възможности да печелят добре, така че да издържат себе си и семействата си. В това отношение според мен ще се отварят бавно, но стабилно пътища пред хората. Затова всички трябва да се надяваме, че положителното развитие от последните години ще продължи и тези възможности за добро бъдеще и в България ще се увеличат. В крайна сметка това ще е възможно, ако хората разберат, че тук има потенциал. И вярвам, че този потенциал е налице.

    В България сте от пет месеца. Какви са първите Ви впечатления от страната?
    Първите ми впечатления са добри. София е красив град, с много културни събития и много възможности. Страната е красива, има много какво да предложи. Хората също са много приветливи. Като цяло има всички предпоставки да се чувствам добре.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    17 август 2018, 15:25
    Ангелкова: Очакваме около 5% ръст на чуждите туристи
    През октомври ще бъдат представени винено-кулинарните дестинации
    17 август 2018, 15:13
    Шефката на Търговския регистър подаде оставка
    Министърът на правосъдието е приела оставката й
    17 август 2018, 14:36
    ЕК получи над 4,6 млн. отговора в допитване за лятното часово време
    Брюксел ще анализира и обяви резултатите след няколко седмици
    17 август 2018, 14:15
    Турция обяви пакет от мерки за подкрепа на икономиката
    Лиpaтa дocтигнa рекордно ниско ниво нa 13 aвгycт, пoтъвaйĸи само за 5 дни с 21% cпpямo долара