четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    12354 прочитания

    Хората правят компаниите, а не обратното

    Съоснователите на „Телерик“ Бойко Яръмов и Светозар Георгиев пред Economy.bg
    14 май 2018, 08:57 a+ a- a

    Преди четири години една от най-успешните български софтуерни компании „Телерик“ беше придобита от американската Progress. Това беше една от най-големите сделки в българската корпоративна история за фирма, създадена и развита изцяло от българи. Сделката беше и една от най-големите в Централна и Източна Европа.

    Как се създава успешен бизнес в България, какъв е потенциалът на технологичния сектор у нас, какви умения ще се ценят във все по-автоматизиращия се свят и от каква възраст трябва да се учи програмиране – попитахме съоснователите на „Телерик“ Бойко Яръмов и Светозар Георгиев.

    Рецептата за успешен бизнес у нас

    Преди четири години сключихте една от най-големите сделки в региона. Как се създава успешна компания в България?
    Светозар Георгиев: Щеше ми се да има кратък и лесен отговор, но такъв няма. В различните ситуации са нужни различни компоненти, но някои са универсални. Това, на което ние наблегнахме по усет и интуиция, беше, от една страна, фокусът към средата на работа, към колегите и към създаването на атмосфера, лишена от политики и лоши практики. Това ни помогна да се справим при убийствено темпо, страхотна конкуренция и голяма като мащаб комплексност със значителни предизвикателства. От друга страна, беше фанатичният фокус върху клиентите. Идва клиент и дори и проблемът да не е в нашия продукт, ние се опитваме да му помогнем. Защото той идва при нас за решение, а не за да му дадем някакво парче софтуер. Той иска решение и ние се опитваме по всякакъв начин да помогнем. Защото, ако се справим добре, клиентите ни стават най-големите посланици и така изграждаме армия от маркетолози и отдел „Продажби“ по цял свят. Това са два ключови компонента. Поставиш ли фокус върху екипа и клиентите, би трябвало да постигнеш успех в по-малка или голяма степен.

    Уроците по пътя

    Какви житейски уроци научихте по пътя си досега?
    Бойко Яръмов: Стигнах до извода никога да не казвам „Никога“. През годините видяхме, че много неща, които ни изглеждаха нелогични, за които смятахме, че няма да ни се случат, всъщност ни се случваха и ние трябваше да реагираме адекватно винаги. Това го възприех малко по-широко като свой мироглед за това, че трябва да сме подготвени за всяка една ситуация.
    Другият изключително важен житейски урок за мен е потвърждението на факта, че хората правят компаниите и че фокусът трябва да бъде върху тях – дали това ще са хората от екипа ни, или клиентите, фокусът трябва да е върху тях. Хората правят компаниите, а не обратното.
    Светозар Георгиев: Урокът за мен е, че често пъти хора или компании са изправени пред на пръв поглед непреодолими предизвикателства. Изглеждат като една голяма планина, която си казваш, че няма начин да успеем, абсурд, не знаем, не можем, голямо е, страшно е. Но благодарение точно на екипа, че има на кого да се опреш, стискаш зъби, тръгваш, качваш първия хълм, втория и после качваш и планината. Много пъти сме имали точно такива ситуации, в които съм бил сигурен, че няма да можем да се справим, но си казваме, че ще опитаме и успяваме. Така че днес вярвам доста повече във възможностите на групата хора, на визията и амбицията, отколкото може би преди 10 години вярвах.

    "За мен комфортът, че ако допусна грешка, няма да бъда съден за нея, а колегите знаят, че съм дал всичко, на което към този момент съм бил способен, внесе едно страхотно спокойствие, което улесни работата ми".

    Доста впечатляващо е, че вие като съоснователи на „Телерик“ продължавате да работите като екип сега и с новия проект. Как успяхте през годините да избегнете конкуренцията помежду си и да развиете партньорството си?
    Светозар Георгиев: Може би с времето се научихме да ценим силните качества на колегите, а не толкова да се фокусираме върху негативите, защото естествено всеки си има своите криви страни. Освен това сме доста различни и това е хубаво. Точно фокусът върху това да се свърши работа и да я осъществи този, който може най-добре, а не задължително да съм аз, за да си припиша после успеха на мен, е нещо, което може би сравнително бързо успяхме да напаснем помежду си. Защото в крайна сметка целта е общият успех и който може, скача веднага с готовност и го прави. Може би това, че сме различни като характери, като умения ни помага доста лесно и бързо да си разпределим отговорностите, защото те не съвпадат много. Така като цяло успяваме да свършим работа. Това е валидно и до днес.
    Бойко Яръмов:
    Изглежда, че е много странно колеги, които се познават от 1995, да продължават да работят. За мен много лесно и бързо, по органичен начин, разбрахме кой в каква област е силен. И доверието, което всеки един от нас гласува за домейна на другия, ни позволи дори и тогава, когато някой може да допусне някаква грешка, да не съдим, казвайки: „Аз можех да го направя по-добре“. Защото не, нямаше да го направя по-добре. Ние взимаме поука от грешките, за да може следващия път, който каквото прави, да не повтори грешката. Лично за мен комфортът, че ако допусна грешка, няма да бъда съден за нея, а колегите знаят, че аз съм дал всичко, на което към този момент съм бил способен, внесе едно страхотно спокойствие. Всъщност вярата, че винаги гледаме в бъдещето как работата ни да става все по-добра, адски много улеснява възможността да иновираш, да експериментираш, да си още една стъпка по-дързък.

    "100% съм убеден, че ще има още успехи в България и това е целта"

    Отбелязахте по-рано, че не смятате, че „Телерик“ е изолиран случай. Виждате потенциал за още такива компании у нас, които да излязат на глобалния пазар. Какво пречи да се реализира този потенциал сега?
    Светозар Георгиев: Нищо не пречи. Просто трябва малко време. Да не забравяме, че от основаването на „Телерик“ до момента, в който се вля в Progress, минаха 12 години. Нека да дадем още малко време на колегите. Силно съм впечатлен от нивото на професионализъм и от желанието за учене, което демонстрират хора, които дори често нямат съответното образование, например инженери, които по-късно стават основатели или водещи бизнес лидери на дадена компания. Със сигурност нивото на зрялост и на мислене е много по-високо, отколкото нашето ниво в началото. Убеден съм, че ще има успехи и това е целта: да има множество на брой повторяеми успехи, а не 2-3 случайности. И това ще стане, 100% съм сигурен.

    Съветът към абитуриентите

    Предстои сезонът на баловете. Какво бихте посъветвали младите хора, които тепърва се ориентират накъде да поемат?
    Светозар Георгиев: Бих ги посъветвал доста внимателно да проучат, да изберат и да решат какво искат да учат и как да го учат. За съжаление, в България битува нагласата, че всеки трябва да е висшист и да вземе диплома, и докато учи в университета изобщо няма идея защо е там и накрая не знае за какво му е тази диплома. Така често пъти тя по никакъв начин не му помага за кариерната реализация. Да, висшето образование е важно, но нека да се прецени реално какво човек иска да прави, какво може да прави и да има смислена кариера в рамките на България и Европа, т.е. в кои сектори имаме конкурентно предимство. След като направят такъв образован избор, важно е да прекарат времето в университета качествено – да учат, да градят връзки, а не да висят по кафетата. Защото това е загубено време. За съжаление, ще го осъзнаят години по-късно. Ако ще си прекарват времето така, по-добре изобщо да не ходят в университета. Или да почват директно да работят.
    Човек трябва да расте и да се изгражда като личност, и да се стреми да тренира в себе си качествата да чете бързо, да учи бързо, да се справя с предизвикателства, а не да изяде много на брой книги и учебници и да научи термини и дати. Няма смисъл, те са ти в джоба, те са в телефона ти. Трябва да научиш нещо друго. Всеки компютър и всеки робот в бъдеще ще знае цялата информация на света по-бързо и по-ефективно от всеки човек. Ако искаме да сме по-ефективни, трябва да наблегнем на друго.

    Какви умения са нужни за професиите на бъдещето?

    Какви умения и квалификации трябва да придобият младите хора, за да са успешни във все по-автоматизиращия се свят?
    Светозар Георгиев: На първо място гъвкавостта. Изключително важно е човек да се научи да е гъвкав, така че да може да се справя с нови ситуации, защото това ще е реалността. Това, което децата ни ще работят след време като професии, в момента не съществува. Ние не знаем на какво да ги научим в момента, защото то още не е дошло. Това, което е сигурно обаче, е, че те трябва да са адаптивни, да имат критично мислене. Друго важно са чисто човешките качества: емпатия, възможността да даваш и получаваш обратна връзка, да се справяш с критични ситуации. Този фундамент, ако го има, ако може човек правилно да приоритизира и да организира своите цели в живота, то той ще се справи, независимо каква професионална област избере.
    Бойко Яръмов: Имам един любим автор – сър Кен Робинсън, който често цитирам. Едно от нещата, които роботите или изкуствения интелект към момента не могат да заместят, е креативността, абстрактният поглед над дадена ситуация. Според мен едно от нещата, което трябва да се стимулира, е възможността хората да бъдат поставяни в среда, която целенасочено да поощрява креативността. Защото само тя може да доведе до иновация. Това за мен ще е отличителният компонент при сблъсъка човек-машина. Ако се позволи на младите да търсят това в себе си, това е нещо, което ще ги диференцира по отношение на професиите на бъдещето.

    Българската образователна система обаче не поощрява абстрактното мислене.
    Бойко Яръмов: Българската образователна система за мен е фундамент. Не може да очакваме от една тромава структура, каквато е държавното образование, да бъде толкова бързо адаптивна като средата, където после отиват младите. Няма как да стане това. Това, което би помогнало на учащите, е този фундамент да бъде много солиден. Той да стъпва върху конкретните принципи било математика или програмиране, които са неизменни, независимо от това по-късно в каква посока тръгнат хората. После те могат да помислят какво ново могат да надградят над този фундамент, дали ще са познания по компютри, отнесени например в компютърна томография в медицината, или нещо свързано със софтуерно програмиране, или с разработка на хардуерни компоненти. Това зависи от конкретните интереси на хората, но фундаментът остава завинаги. Затова смятам, че не трябва да отписваме и зануляваме значението на образованието, но то по-скоро да бъде фокусирано върху тази неизменна плоча, върху която се гради всичко.

    Децата и дигиталните устройства: за или против

    Според Вас от каква възраст трябва да се започне да се изучава програмиране?
    Светозар Георгиев: 1-ви клас.
    Бойко Яръмов: Вие знаете, че нашите най-млади учащи са децата от 1-ви клас. Целта е да разпалим любопитството на децата в този момент – какво е това компютър и на какво е способен той. Ще се изумите, когато съзнанието им не е обременено с някакви стереотипи, колко по-различни подходи и решения на даден проблем могат да намерят те.

    Много технологични лидери ограничават достъпа на децата си до мобилни устройства. Вие на какво мнение сте?
    Светозар Георгиев: Това е крайност. Не трябва да им позволяваме да го правят прекалено дълго време или с чисто забавна цел. Те могат да бъдат стимулирани, ако са съвсем малки, да се занимават с образователни игри или такива, които развиват у тях някакви умения. Когато са малко по-големи например от 1-ви до 3-ти клас, това се превръща в един изключително силен инструмент за черпене на знания. Като не знаеш нещо, да откриеш начин да го намериш, да намериш стратегия, за да стигнеш до някакво заключение, т.е. да ти бъде източник на информация и инструмент, а не поредният екран, пред който ти си седнал и консумираш. Това е вредно и физически и психически. Но да бъдем крайни при положение, че светът е все по-дигитален, е малко наивно. Няма как да стане. Те трябва да знаят как да се справят и как да използват технологиите, но по полезен начин.

    Вие на вашите деца позволявате ли да използват мобилни устройства?
    Светозар Георгиев: Позволяваме им, но слагаме времеви лимит и ги навигираме да правят смислени неща. Иначе, естествено, те са деца и искат забавление. Но ако искат да играят, по-добре да е с топка или с колело. Ако искат да използват дигитално устройство, по-добре да е за нещо смислено.

    Припомнете си и първа част от интервюто ни със съоснователите на „Телерик“ Бойко Яръмов и Светозар Георгиев тук!

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк
    преди 2 часа
    „България Еър“ променя терминалите за опериране в в Рим, Мадрид и Прага
    Те са предвидени за полети от шенгенското пространство и предоставят възможност за по-добри транспортни връзки и влизане в страните без паспортна проверка
    преди 3 часа
    Предлагат бърза ликвидация на неработещи фирми
    От 30 хил. до 50 хил. нови дружества се създават на година, като над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки
    преди 3 часа
    3 български авиокомпании ще летят до Китай
    Правителството определи авиопревозвачите за директните полети до Поднебесната империя
    преди 4 часа
    преди 4 часа
    ЕК с планове за европейска диплома
    Така ще се насърчи мобилността с учебна цел в рамките на ЕС