четвъртък, 24 януари 2019  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3299 прочитания

    Все повече немски инвеститори се насочват към Северна България

    Очакваме нов рекорд от 8 млрд. евро в търговията с Германия – д-р Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара, пред Economy.bg
    11 януари 2019, 11:31 a+ a- a

    Пореден рекорд при търговията, изпреварващ износ и оживление при немските инвестиции. Така накратко може да се обобщи 2018 за българо-германските икономически отношения.

    Каква ще е 2019 и ще успеем ли да привлечем нови немски инвеститори в България, попитахме д-р Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара.

    "Очакваме нов рекорд от 8 млрд. евро в търговията с Германия и българският износ да изпревари вноса от Германия".

    Г-н Василев, каква е равносметката за българо-германските икономически отношения за изминалата година? Ще има ли отново рекорд?
    Равносметката от изтеклата 2018 е положителна. Все още не разполагаме с окончателните данни, но смятам, че имахме една добра година в областта на двустранните икономически отношения между Германия и България както в сферата на търговията, така и в сферата на инвестициите. Германия продължава да бъде №1 търговски партньор. Това се наложи като тенденция през последните години. Надявам се, че окончателните данни ще покажат, че се минава границата от 8 млрд. евро за 2018 и ще поставим нов рекорд. Другото, което се е случвало два пъти досега – през 2013 и 2017, българският износ да изпреварва вноса от Германия, т.е. Германия ще има отрицателно търговско салдо с България. Това показват данните до октомври.

    "Забелязва се тенденция географски интересът на немските инвеститори да се пренасочва към Северна България".

    Каква е ситуацията с инвестициите? Доста немски компании обявиха планове за изграждане на заводи миналата година.
    По отношение на инвестициите имаме заложени доста нови проекти, които ще се случат. За първото полугодие Германия беше инвестирала около 130 млн. евро – колкото бяха инвестициите за цялата 2017. Така че има ръст.
    Хубавото е, че немски фирми, които са вече на пазара, са обявили своите инвестиционни намерения да разширят производствата си. Визирам Witte Automotive в Русе и „Каолин“, които са наши членове и които сме отличавали с Наградата на Немската икономика. Има и други, които тепърва стъпват и ще реализират инвестициите си като фирма Leoni в Плевен, Voss Automotive в Ловеч. Забелязва се тенденция географски интересът да се пренасочва към Северна България.

    Това на какво се дължи? На пренасищане в София и в региона на Пловдив ли?
    Да, вероятно и на това. Основният проблем, който установихме и миналата година в рамките на нашата анкета за бизнес климата, е недостигът на работна ръка. Явно това се усеща от немските компании и вероятно смятат, че в регионите, където безработицата е по-висока, шансовете им са по-големи. Запазва се и тенденцията в сферата на автомобилостроенето. Голяма част от тези инвестиции са на доставчици на компоненти за автомобилната промишленост.

    "Ако VW влезе в България, това би било голям пробив".

    Чакат ли се нови инвестиции и от кои сектори?
    Надявам се, че и други ще дойдат. Имаме разговори, текат проекти. Ако се случат, ще бъде добре. В пресата излезе и намерението на VW. Интерес е заявен за България и Турция. Но аз не съм срещнал някъде окончателно решение, така че, ако този концерн влезе в България, това би било голям пробив.

    Те търсили ли са ви за консултации?
    Не, ние сме имали контакти, но конкретно по този случай не сме работили още.

    Кои фактори биха натежали в наша полза и кои биха били срещу нас?
    Ние имаме голямо конкурентно предимство спрямо останали държави, в случая ако се сравняваме с Турция, че сме член на ЕС. Освен това местоположението, работната ръка, данъчната система.

    Работната ръка като фактор плюс или минус я отчитаме?
    Отчитаме я като плюс и минус, защото не сме страна само с евтина работна ръка, имаме и квалифицирани кадри.

    Какви са основните пречки пред немските инвеститори у нас?

    Има ли пренасочване на интереса на немски компании от Азия към Европа и как ние можем да се възползваме от това?
    За това доста се говори. Не е тайна и интересът на Китай да навлезе по-мощно във формата „16+1“. Ние бяхме домакин на една от срещите миналата година. Така е, защото и там цената на труда поскъпна, промениха се условията, които се предлагат. И ако връщайки се към Европа, немските компании търсят подходящо място, България би била едно от тях. В конкуренция сме и с други страни.

    Сред присъстващите у нас немски компании има ли такива, които разширяват инвестициите си?
    Споменах вече „Каолин“ и Witte. Aurubis също имат много амбициозна програма през следващите години да инвестират в проекти за опазване на околната среда и за обучение на кадри. Фирма Bader също се очаква тази година да стартира в Русе. Хубав пример е и Festo. Те непрекъснато се развиват и продължават да инвестират.

    Какво привлича немските доставчици на автомобилни компоненти към България?
    Квалифицирана работна ръка, но ние сме на последно място в ЕС по цена на труда. Това все пак за един инвеститор е интересно.

    Очертахме силните страни, но кои са основните предизвикателства пред немските инвеститори у нас? Всяка година правите анкета.
    Остава нерешен въпросът с правната реформа, върховенството на закона, което всяка година се повтаря, но въпросът не е приключил. Там винаги сме подложени на критика от Европейската комисия. Неефективната държавна администрация е проблем пред бизнеса. Може да се направи още доста, вкл. и в посока за електронното правителство. Има още какво да се подобри в образованието и здравеопазването. Тези сфери засягат всички – както нас като българи, така и чуждите инвеститори.

    Готови ли са фирмите у нас за Индустрия 4.0?

    Имахте инициатива за привличане на българските студенти в Германия. Как се развива тя?
    През 2017 и 2018 правихме кариерни форуми в Берлин. Първата година интересът беше много по-голям, втората спадна. Отиваме с немски компании, които търсят служители. Може би има пренасищане и няма толкова голям интерес. Миналата година бяхме и във Франкфурт, там имаше интерес. Сега ще опитаме в други региони. Вероятно към Бавария, отново в Северен Рейн-Вестфалия.
    Това е едната посока. Другата, за да остават кадрите в България, е системата за дуално професионално обучение. Занимаваме се и с този въпрос. Работим с някои немски фирми, които внедряват този модел. Има две нива: на средно професионално образование, където част от времето се прекарва в училище и друга – във фирмите, и на университетско ниво, където студентите придобиват освен теоретични и практически познания. Тук сме в тясна връзка с кмета на Щутгарт. Ще бъде създадено сдружение по тези въпроси, в което ние активно ще участваме и ще подпомагаме процеса.

    Готови ли са фирмите в България за Индустрия 4.0 – тема, които вие поставяхте през изминалата година?
    Индустрия 4.0 е голяма тема и в Германия. Опитахме се да заострим вниманието и тук. Българският бизнес следи процесите. Миналата година със Siemens проведохме анкета, най-вече сред малки и средни предприятия за нивото на тяхната дигитализация. Интересни бяха резултатите, намериха се слаби страни, видя се колко стратегически се мисли по въпроса и т.н. В България този въпрос е доста актуален и много фирми работят по него. Имаме чудесни ИТ специалисти и добри възможности за развитие.
    Още една тема, с която стартирахме миналата година, беше за стартъпите. Проведохме конкурс и измежду 9 стартъпа отличихме 4, които изпратихме в Германия. Те участваха в Startup 2018 Germany и за наша голяма радост фирмата, която спечели тук първо място, се класира на челно място и в Германия. Там получават повече възможности за финансиране и контакти. Тази линия ще я продължим. И през тази година стартъпите са ни във фокуса.

    За поредна година връчвате Наградата на Германската икономика. Какви постижения ще бъдат отличени?
    Тази година категориите са три: голямо предприятие, малко или средно предприятие, и социална ангажираност. Имаме по около 10-13 кандидати за всяка категория. За първи път ще даваме и грамоти за второ и трето място. Приемът, на който ще бъдат раздадени наградите, ще бъде на 24-ти януари. Ще има отличия и грамоти с други организации, с които добре работим и си сътрудничим.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 18 часа
    преди 18 часа
    Американска компания откри завод в Димитровград
    Varroc Lighting System ще открие над 150 работни места
    преди 18 часа
    преди 18 часа
    Китайски проект ще конкурира Силициевата долина
    Технологичният район ще бъде изграден в южната част на страната