събота, 20 април 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    9120 прочитания

    Посланикът на Япония: България има голям шанс да привлече японски компании, които се местят към Източна Европа

    Посолството има информация за японски фирми, които имат намерение да стъпят в България – Н. Пр. Масато Ватанабе пред Economy.bg
    04 февруари 2019, 13:59 a+ a- a

    Масато Ватанабе е посланик на Япония в България от септември 2017. Преди това е бил посланик в Бангладеш и генерален консул в Сан Франциско. През 2011 става вицепрезидент на Японската агенция за международно сътрудничество JICA. Работи за японското министерството на външните работи от 1980.

    На какво се дължи активизирането на българо-японските отношения през последната година, как българският бизнес може да се възползва от споразумението за свободна търговия между ЕС и Япония, можем ли да очакваме нови японски инвестиции у нас и как ще отбележим тройната годишнина в двустранните отношения – Economy.bg попита Н. Пр. Масато Ватанабе, посланик на Япония у нас.

    "Изминалата 2018 беше историческа година за японо-българските отношения. 2019 според мен е още по-важна, защото се отбелязват три годишнини в развитието на нашите отношения".

    Ваше превъзходителство, в България сте повече от година. Как се развиха българо-японските отношения през този период?
    Най-напред искам да кажа, че съм много доволен, че живея и работя тук, в София. Заобиколен съм от много приятели в България. Изминалата 2018 беше историческа година за японо-българските отношения. Тя започна с посещението на японския премиер Шиндзо Абе. Това беше първата визита въобще на японски премиер в България. Тя беше осъществена през януари, точно след като страната ви пое тежката отговорност по председателството на Съвета на ЕС. Беше последвана от посещение на вицепремиера Томислав Дончев в Япония през февруари. Годината приключи с визита в страната ни на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева през ноември. Междувременно през юни в София се проведе много интересен и важен бизнес форум, в който участваха около 40 японски и свързани с Япония компании. Така че 2018 беше много успешна за двустранните ни отношения. 2019 според мен е още по-важна, защото се отбелязват три годишнини в развитието на нашите отношения – 110 години от първите двустранни контакти през 1909, 80 години от установяване на дипломатически отношения през 1939 и 60 години от възстановяването им през 1959. Ще направим всичко възможно за просперитета на двустранните ни отношения.

    Споменахте визитите миналата година. Каква е причината за активизирането на двустранните връзки точно в този момент?
    В исторически план Япония и България винаги са поддържали добри отношения на база приятелство и взаимно уважение. Споделяме общи ценности като върховенство на закона, спазване на човешките права и демокрация. Имаме много сходни позиции и почти еднакъв подход по важни въпроси от дневния ред на международната сцена. Успешното провеждане и изключителното представяне на България като председател на Съвета на ЕС миналата година създаде повече възможности за сътрудничество между Япония и България. Вярвам, че интеграцията на Западните Балкани в ЕС е и ще бъде един от важните въпроси, по които двете страни могат да си сътрудничат.

    Защо този въпрос е важен за Япония?
    Първо, това е един от основните приоритети за България. Що се отнася до Япония, то страната ни беше активен партньор при миротворческия и възстановителен процес в бивша Югославия. Все още сме активен партньор. Вярваме, че можем да работим и да си сътрудничим по доста въпроси заедно в бъдеще.

    Как българският бизнес може да се възползва от споразумението за свободна търговия между ЕС и Япония?

    Има ли други сфери, в които двете страни могат да си сътрудничат? Какъв е потенциалът в икономическия сектор например?
    Прогресът по отношение на споразумението за икономическо партньорство между Япония и ЕС, което трябва да влезе в сила през февруари, ще бъде много добър пример за това как Япония и България могат да си сътрудничат в бизнес сектора.

    Как българският бизнес може да се възползва от споразумението за свободна търговия между ЕС и Япония?
    Съгласно това споразумение, както ЕС, така и Япония трябва да освободят от мита над 90% от вноса.Това ще даде силен стимул на бизнеса и от двете страни, вкл. фирми от България, така че те да осъществяват по-засилена търговска и предприемаческа дейност.

    Колко познат е българският бизнес в Япония?
    България е добре позната особено по отношение на хранително-вкусовата й индустрия – българското кисело мляко е много известно в Япония. Освен това през последните една-две години различни японски компании стъпиха в България. Sumitomo Corporation – голям японски търговски концерн, засили присъствието си в автомобилната индустрия в страната; японската Zen Noh foods инвестира тук и заедно с български партньори започна производство на замразено суши в Пловдив. Японският разработчик на видео игри SEGA стъпи в България и отвори софтуерен център в София.

    "Има голям брой японски компании в Европа, които са демонстрирали интерес по преместване на производствените им бази към Източна Европа. Вярвам, че България има голям шанс да привлече още японски компании тази година или в близко бъдеще".

    Това ли са най-големите японски инвеститори в България?
    Нямам точните данни за инвестициите във всеки бизнес сектор. Но виждате, че в аутомотив сектора компании, като Yazaki и Sumitomo Electric/Sumitomo Wiring System, дават общо работа на близо 12 хил. души в цяла България. Това са много известни японски компании. Вярвам, че те са добре познати и тук.

    Можем ли да очакваме нови японски инвестиции тази година?
    От началото на годината досега няма японски компании, които да са обявили плановете или решенията си да инвестират в България. Това посолство обаче има информация за някои японски фирми, които имат намерение да стъпят в страната. Но за съжаление, не мога да ги разкрия в момента.
    Има голям брой японски компании в Европа, които са демонстрирали интерес по преместване на производствените им бази към Източна Европа. Вярвам, че България има голям шанс да привлече още японски компании тази година или в близко бъдеще.

    Каква е причината за това пренасочване?
    Те търсят по-изгодни бизнес условия.

    Как ще бъде отбелязана тройната годишнина в развитието на японо-българските отношения?

    Споменахте тройната годишнина. Какви събития планирате по този повод?
    Проведе се семинар, организиран съвместно с Министерството на енергетиката на България и Японското министерство на икономиката, търговията и индустрията и други институции по отношение на чистите технологии. Очакваме и други интересни събития като: семинар на японски експерт по изкуствен интелект през февруари, през есента японският театър НО ще изнесе представления в Пловдив и в София. Ще има и други културни и бизнес събития. Разбира се, има очаквания за още визити на високопоставени гости.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 ден
    JPMorgan: Не разчитайте на увеличаване на биткойна след разполовяването
    Банката прогнозира спад в стойността на най-голямата криптовалута в света
    преди 1 ден
    СЗО даде ново име на Covid и други респираторни вируси
    Международната агенция актуализира терминологията, която препоръчва за описание на респираторни инфекции
    преди 2 дни
    В София започна Serp Conf. 2024 International
    Вторият ден на конференцията, 19 април, е с акцент върху електронната търговия
    преди 2 дни
    Марк Рюте: Ще съдействаме и пред Австрия за пълноправното ви членство
    Неприемливо е да не сте членове на Шенген и по сухопътни граници, заяви министър-председателят на Нидерландия
    преди 2 дни
    BILLA България стартира своята лятна програма за ученици от цялата страна
    Всички желаещи могат да кандидатстват онлайн в новия кариерен сайт на компанията
    18 април 2024, 08:29
    Китайската икономика с по-висок от очакваното ръст
    Подпомогната от промишленото производство