понеделник, 22 април 2019  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1794 прочитания

    Как изглежда България от Париж?

    Никола Апостолов - консултант по дигитални бизнес технологии във Франция, пред Economy.bg
    01 април 2019, 09:46 a+ a- a

    Никола Апостолов e роден през 1991. Израства в София, където учи в 35-то СОУ и Френския лицей "Виктор Юго" със специалност "Икономика". Завършва бакалавърска степен по икономика в Амстердамския университет. Работи като стажант в Постоянното представителство на България към Европейските институции в Брюксел и в централата на ЮНЕСКО в Париж. След това е приет със стипендия за магистратура по Международен мениджмънт в ESADE Business School в Барселона и HEC Paris. По време на следването е част от консултантски проект за технологичната компания ABB, а след това като стажант по стратегически организационни проекти за международната строителна компания Unibail-Rodamco-Westfield, базирана в Париж. От началото на 2017 Никола е консултант по дигитални бизнес технологии и иновации в Париж и работи по стратегически и трансформационни проекти за големи международни компании. Той е и член на Управителния съвет на "Милениум Клуб България".

    Economy.bg се свърза с Никола Апостолов, за да коментира бизнес средата у нас, готова ли е България за дигиталната трансформация, ще стане ли Франция на Макрон новият европейски лидер след оттеглянето на Меркел.

    Никола, живеете и работите във Франция. Как изглежда България, погледната от Париж?
    България е сравнително непозната страна във Франция и за нас рядко се говори тук. Смятам, че имаме много работа от имиджова гледна точка не защото французите имат лошо виждане за нас, а по-скоро защото те просто нямат никакво. Затова е важно България да инвестира в изграждане на позитивен имидж чрез сериозни комуникационни кампании. Позитивният имидж е изключително важен за туризма, но също така и за бизнеса и дипломацията. Това е един вид "мека сила“, от която малка страна като нашата може да се възползва.

    Как изглежда бизнес средата у нас? Къде има потенциал за подобрение?
    България е атрактивна дестинация за бизнес и инвестиции благодарение на фактори като ниските корпоративни данъци, ниската цена на труда и владеенето на чужди езици. В региона обаче има и други страни с тези предимства и ние трябва да се стремим значително да подобрим бизнес средата, за да бъдем още по-привлекателни. Работата на администрацията и институциите, както и абсолютното върховенство на закона са основни сфери, върху които трябва да се съсредоточим. Инвеститорите са отблъснати от тромавата и неефективна администрация и неефективната съдебна система. Така в крайна сметка предимствата от ниските разходи за човешки ресурс и данъци се губят заради административната тежест и институционалната несигурност.
    Друга сфера, която смятам, че е от ключово значение, е образованието, което все още се базира на една остаряла парадигма. Виждаме доста усилия за реформа в тази област, но това трябва да е основен приоритет на всяко правителство, тъй като дефицитът на кадри е един от основните проблеми на много работодатели.

    Готова ли е България за дигиталната трансформация? Какво може да ни спъне и на какво да заложим, за да отговорим адекватно на промените?
    Днес все по-често се говори за "дигитална революция“, която променя драстично всички сектори на икономиката и обществения живот. За да бъдем добре позиционирани за тази радикална трансформация, ние имаме нужда от няколко неща: добра интернет инфраструктура, човешки капитал, високо ниво на дигитална култура сред населението, интеграция на дигиталните технологии в икономиката, цифровизация на публичните услуги и развойна дейност.
    България има много предимства и те са най-вече в първите две направления. Нивото на дигитална култура и навлизане на цифровите технологии все още е под това в Западна Европа. Например под 10% от българите ползват онлайн банкиране, докато във Франция над 60% от хората ползват тази услуга, а вече има много банки, които са 100% онлайн без нито една физическа агенция. По отношение на обществените услуги смятам, че там държавата трябва да положи най-големи усилия в изграждането на електронна администрация и електронно правителство. Ползите от това за бизнеса и гражданите ще бъдат огромни, тъй като така ще се съкратят много излишни административни процеси, ще се намалят злоупотребите и корупцията и ще се отворят много възможности за иновации.

    Ще стане ли Франция на Макрон новият европейски лидер след оттеглянето на Меркел?
    Със сигурност периодът, в който Ангела Меркел беше най-влиятелният лидер в Европа, отмина и нейното влияние, както и това на Германия донякъде отслабва. Във вътрешнополитически план това се дължи най-вече на разклатеното доверие към партията на Меркел и коалиционните й партньори, както и на навлизането на нови партии в политическото пространство.
    Във външнополитически план френският президент зае много по-енергична и силна позиция на европейския терен в сравнение с предшественика си Франсоа Оланд. Проблемът на Макрон е, че той се нуждае от подкрепа, за да може да реализира визията си за ЕС, най-вече от страна на Германия, а засега Меркел и нейната наследничка Анегрет Крамп-Каренбауер предлагат доста резервирана подкрепа.
    При всички случи обаче изглежда, че френско-германският локомотив ще продължи да бъде основната сила в европейската политика, особено с оглед на нестабилната политическа ситуация в Италия и Испания, както и структурните различия между основните популистки движения на континента, което прави създаването на алтернативна "ос" трудно реализуемо.

    Манифестът на Макрон по-скоро за вътрешна употреба преди изборите ли беше или заявка за европейско лидерство?
    Смятам, че манифестът трябва да се разглежда като елемент от цялостната стратегия на Макрон и продължение на програмната му реч в Сорбоната през септември 2017. В този смисъл лидерството на Франция на европейската и международната сцена винаги е било отличителен знак на Макрон и едно от основните му послания.
    Поради кризата с "жълтите жилетки" Макрон изглеждаше уязвим у дома и за известно време се изолира от международната сцена. След лансирането на "Големия дебат" – серия от срещи и обсъждания с гражданите навсякъде в страната, рейтингът му се повиши, а силата на протестите намаля донякъде. Макрон усети, че моментът е дошъл отново да се фокусира върху европейските въпроси и ключовите европейски избори през май. В действителност изходът от изборите за Европейски парламент са ключови за стратегията на Макрон, тъй като те ще определят неговите потенциални съюзници и влиянието, с което той ще разполага. Така че манифестът беше донякъде и за вътрешна употреба, и послание към всички европейци, вярващи в европейската идея, които той се надява да мобилизира около визията за обединена Европа.
    В речта на Макрон имаше много интересни послания, които си заслужава да бъдат обсъдени. Говоря най-вече за неговите идеи в сферата на сигурността и опазването на границите, където той предлага договор за обща отбрана и сигурност. Мисля, че това е от ключово значение, за да може Европа да води независима политика и да бъде възприемана като основен геополитически субект на световната сцена.
    Такъв тип глобални проблеми не могат да бъдат решени на национално ниво и вярвам, че ние трябва да търсим решения на европейско ниво. Има и други предложения, които изискват повече конкретност, за да могат да бъдат точно разисквани, като например справедливото облагане на технологичните гиганти в Европа. И разбира се, минималната европейска работна заплата, която според обръщението на Макрон към европейските граждани ще бъде адаптирана "според нуждите" на държавите членки.

    Колко реализуеми са в действителност предложенията на Макрон? Чуха се доста критични гласове, вкл. и от Германия – традиционен съюзник на Франция.
    В действителност речта на Макрон не трябва да се възприема като конкретна ,,пътна карта‘‘ за трансформацията на ЕС, а по-скоро като стратегическа визия за бъдещето на Съюза. Много от целите, които той поставя, са далече от сегашната политическа реалност, но могат да служат за стратегическа рамка за развитието на ЕС в следващите 5, 10 или 20 години. ЕС има силна нужда да дефинира ясна дългосрочна политика, към която да се придържа, тъй като в последните 10 години Съюзът беше зает с потушаването на кризи – икономически, миграционни и политически. Тази цел е по-единна, справедлива и силна Европа. А за България бих добавил следните цели – да стане държава членка от ядрото, а не от периферията на Европа, със стандарт близък до средния за ЕС.

    Сигнал за какво е радикализацията на „жълтите жилетки“? Какво показват продължаващите протести?
    Ако си припомним, протестите започнаха заради предвидените увеличения в акциза на дизела. Те обаче бързо прераснаха в протест срещу прекомерната данъчна тежест и влошаващия се стандарт на живот. В крайна сметка смятам, че проблемът на „жълтите жилетки“ беше, че макар и много от посочените проблеми да са легитимни, движението не предлага конкретни решения, а множеството различни и взаимно изключващи се искания, които размиват основното послание. Правителството отговори на част от първоначалните искания – отмени вдигането на акциза на дизела, предприе стъпки за увеличаване на минималната работна заплата и лансира серия от дебати, така наречения "Голям дебат", чрез който гражданите могат да представят очакванията си от правителството.
    Тези действия на правителството донякъде помогнаха за намаляване на напрежението. В последните седмици протестите затихваха, а обществената подкрепа за тях намаляваше, като неотдавна за пръв път падна под 50%. Според мен ескалацията беше целенасочена, за да не се изгуби порива на движението. В отговор правителството беше принудено да приложи по-твърди мерки и забрани някои шествия. В крайна сметка, дори и протестите да затихнат, надявам се, че правителството ще се съобрази с гражданското недоволство и ще го приведе в конкретни политики. „Жълтите жилетки“ са като жълт картон за управляващите.

    В каква Европа ще се събудим след 26 май?
    В днешно време е трудно да се ангажираме с точни прогнози. Това, което изглежда доста вероятно, е, че доминацията на ЕНП и ПЕС в Европейския парламент и другите институции ще бъде сериозно разклатена от навлизането на нови формации, много от тях популистки. Има сериозна възможност антиевропейските формации да добият по-голямо влияние.
    Възможно е да наблюдаваме съставянето на широка коалиция, тъй като ЕНП и ПЕС може и да не получат мнозинство. Силно се надявам, че тази нова енергия ще има позитивни резултати за демокрацията. Например, смятам, че сега е удобен момент за прекратяване на процеса за номинация на президент на Комисията, така нареченият spitzenkandidat процес, който е твърде непрозрачен и допринася за политизирането на европейските институции. Считам, че европейските институции трябва преди всичко да защитават принципите на демокрацията навсякъде в ЕС и да се борят за интересите на гражданите, а не да следват партийна политика. Във всички случаи се надявам, че след тези избори ще бъде даден тласък на реформи, които да изградят по-силен, по-обединен, по-демократичен и по-проспериращ ЕС.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 3 часа
    Colliers: Може да се очаква недостиг на студентски жилища
    Инвеститорският апетит в ЦИЕ към сегмента се увеличава, показва доклад на компанията
    преди 5 часа
    преди 9 часа
    МВнР в контакт с 18 българи в Шри Ланка
    Загиналите при атентатите са над 290, а над 500 са ранените
    преди 9 часа
    България спечели делото срещу фонда на Оман за КТБ
    Държавният фонд претендираше за обезщетение в размер на 80 милиона евро