Вижте кои лица попадат в определението за търговец на едро
В действащата нормативна уредба няма единно понятие за „търговия на едро” и това стана повод много от компаниите да не бъдат сигурни дали конкретни разпоредби от Закона за мерките срещу изпирането на пари се отнасят до тях. Държавна агенция „Национална сигурност” публикува разяснения в секцията си за въпроси и отговори.
Безспорно, посочването на „търговия на едро” като част от предмета на дейност на търговеца го причислява към задължените по чл. 4, т. 19 от ЗМИП субекти, посочват от ДАНС. По отношение на случаите, в които „търговия на едро” не фигурира в предмета на дейност на дадено лице, преценката дали лицето се явява задължен субект по чл. 4, т. 19 от ЗМИП следва да се прави по други признаци, които следва да са кумулативно налични. Първият признак е наличието на качеството „търговец” по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, на лицето, което осъществява тази дейност. Вторият признак е целта на дейността на този търговец: покупко-продажба на стоки или услуги, при която купувачът цели препродажба на търгуваната стока или услуга. Тоест, страна по осъществяваната от търговеца на едро дейност е друг търговец, а не крайните потребители.
Във връзка с горното, следва да се има предвид и изключението, посочено в § 5 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП, според което, ако едно лице има вписан в предмета си на дейност една или повече от дейностите по чл. 4 от ЗМИП, може да докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно, отбелязват от ДАНС.