Прилагането на Наредба Н-18 ще причини съществени вреди, посочват жалбоподателите
43 браншови организации и търговски дружества внесоха във Върховния административен съд (ВАС) жалба срещу Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С жалбата се оспорват разпоредбите на три наредби за изменение и допълнение (НИД) на Наредба Н-18, публикувани в броевете на Държавен вестник, както следва: ДВ. бр.80 от 28.09.2018, ДВ. бр.10 от 01.02.2019, ДВ. бр. 26 от 29.03.2019, съобщиха от Българска стопанска камара (БСК).
В жалбата се посочва, че разпоредбите на НИД на Наредба Н-18 противоречат и грубо нарушават основни права и интереси на адресатите си, а и на граждани, които не са адресати на наредбата, и чиито права и интереси са признати, гарантирани и защитавани от българската Конституция и законодателство; първичното и вторично право на Европейския съюз, международното право и международните актове, по които България е страна, практиката на Съда на Европейския съюз и на българските съдилища.
НИД на Наредба Н-18 изобилства от разпоредби, с които авторът надвишава делегираните си от закона (ЗНА и ЗДДС) правомощия и урежда отношения, които не могат да бъдат регулирани с наредба, посочва се още в мотивите към жалбата. Многобройни са и случаите, при които разпоредбите на НИД на Наредба Н-18 излизат и от обхвата на регулиране, определен с чл. 118 от ЗДДС, изтъкват жалбоподателите.
Сред нарушенията, подробно аргументирани в жалбата, са:
Допускане на дискриминация в нарушение на ДФЕС и практиката на СЕС, както и Хартата на основните права на ЕС;
Увреждане на вътрешния пазар на ЕС с прилагането на ограничителни мерки;
Нарушение на конституционни принципи за законност и съдебен контрол при налагане на административни санкции;
НИД на Наредба Н-18 не са съобразени с целта на закона, а именно чл. 118 от ЗДДС и излизат извън очертаните законови цели и предмет на регулация, а именно регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти, за които има задължение за издаване на фискален бон;
Нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 за защита на личните данни чрез допускане на достъп чрез одиторски профил и без гаранциите за защита правата на данъкоплатеца, предвидени в ДОПК;
Увреждане на законните права и интереси на лица, които не са адресати на Наредба Н-18, напр. физически лица, служители на търговците, чиито лични данни се разкриват на неограничен кръг от лица;
Нарушаване на принципите на законност и съразмерност, съгласно Административно-процесуалния кодекс;
Нарушение на процедурите по налагане и изпълнение на административни наказания и принудителни мерки, предвидени в Закона за административните нарушения и наказания („ЗАНН“);
Предвиждане на нови административни санкции и мерки в нарушения на Конституцията, Закона за нормативите актове и ЗАНН;
Нарушение на процедурите за извършване на контролни действия, предвидени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
Нарушаване на Закона за авторското право и сродните права по отношение разкриването на информация за бази данни и софтуер, както и на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост;
Нарушение на Споразумението за техническите пречки пред търговията на Световната търговска организация;
Вменяване на задължения, които са и невъзможни за изпълнение, а и в някои хипотези принуждават адресатите на задълженията (производители и разпространители на софтуер) да нарушават нормативна уредба от по-висок ранг и др.
При приемане на обжалваните разпоредби не е спазено изискването за включване към съдържанието на мотивите анализ на въздействието и разходите по отношение на адресатите на Наредба Н-18 - търговци, общопрактикуващи лекари, електронни магазини, туристически агенции и др. Извършено е единствено необосновано и формално твърдение, че измененията и допълненията на Наредба Н-18 няма да засегнат държавния бюджет, посочва се още в жалбата. В същото време, с Наредбата се установяват технически изисквания за СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти), които ще доведат до високи разходи за целия бизнес и всички браншове, респ. - посредством измененията ще бъде оказано финансово въздействие върху изключително широк кръг субекти. Използваните от търговците ERP/ SAP и други системи за управление на всички бизнес процеси в техните предприятия ще бъдат забранени за ползване, въпреки големите инвестиции, направени за използването им, твърди се също в документа.
Жалбоподателите изтъкват пред ВАС, че прилагането на Наредба Н-18 ще причини съществени вреди, свързвани с разгласяване и злоупотреби с лични данни, търговска тайна, бази данни и други обекти на авторски права, ноу-хау, и др.; ще налага задължения на търговците под страх от имуществена санкция и ПАМ запечатване или заличаване (в случай на СУПТО), да извършват действия, с които нарушават други закони – Регламент 2016/679, Закона за защита на личните данни, Закона за авторското право и сродните права („ЗАПСП“), Данъчно-осигурителен процесуален кодекс („ДОПК“), Административнопроцесуален кодекс („АПК“), Закона за административните нарушения и наказания („ЗАНН“), Закона за защита на конкуренцията, и мн. др.; ще причини преустановяване на търговската дейност на множество търговци, особено в случаите на електронни магазини; ще предизвика емиграция на бизнес, търговци и електронни магазини към чужди юрисдикции, като освен допълнителни разходи за електронните магазини, ще намалеят и приходите за фиска; ще причини налагането на прекомерни имуществени санкции и принудителни мерки (запечатване на търговски обект за срок до 30 дни), за които се допуска предварително изпълнение и които могат да причинят неплатежоспособност на всеки един търговец, особено при сезонните бизнеси;
Наредбата ще създаде и поддържа състояние на противозаконност и незаконосъобразност в обществото, като ще налага задължения за търговците, а и гражданите да съобразяват поведението си с разпоредби, които противоречат на европейското, българското и международното право, убедени са жалбоподателите.