вторник, 10 декември 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1427 прочитания

    Българският принос в мисия до Марс

    За българския уред, който мери радиацията на Червената планета – проф. Цветан Дачев пред Economy.bg
    18 ноември 2019, 15:47 a+ a- a

    Български уред кръжи около Марс и измерва радиацията по пътя към Червената планета и в орбита около нея. Информацията от нашата апаратура е жизненоважна за успеха на бъдеща пилотирана мисия до Марс. С помощта на данните от „Люлин МО” ще може да се планира колко дълга да бъде бъдещата мисия на космонавтите, които ще стъпят за първи път на Червената планета. Според проф. Цветан Дачев, член на екипа, разработил уреда, първите хора ще могат да изкарат безопасно на Марс по-малко от година. В момента българският уред е разположен на борда на Международната космическа станция и на спътник, който се движи около орбитата на Червената планета. „Люлин МО” изпраща информация всеки ден.

    Колко близо или далеч сме от пилотирана мисия до Марс, какъв ще е българският принос, какви са основните предизвикателства, кои ще са първите хора на Червената планета и как би изглеждал животът ни там – тези въпроси отправихме към проф. Цветан Дачев от Института за космически изследвания и технологии на БАН, който чества 50-годишнината от създаването си.

    Българската следа в мисия до Марс

    Проф. Дачев, какъв е българският принос за покоряването на Марс?
    В настоящия момент един наш прибор се намира в кръгова орбита около Марс на 400 км. Работи непрекъснато. Става дума за изследване на космическата радиация в околоземното пространство, около планетата Марс и около Луната. Това е един прибор, който се казва „Люлин-МО“, изстрелян през 2016 при една съвместна мисия на Европейската космическа агенция и Роскосмос. Тя достигна Марс и ние получаваме данни от този прибор всеки ден, обработваме ги и ги анализираме. Така че първата стъпка в българската следа е направена.

    Какво сочат вашите анализи?
    Сочат, че галактическото космическо лъчение бавно нараства заради намаляващата слънчева активност. Самият прибор се намира по-далеч от Слънцето, което също е причина за по-висока доза радиация. Тази доза не е ужасяваща за състоянието на космонавтите или хората, които биха се намирали там в краткосрочен план, до няколко месеца, да речем. За всякакви мисии от повече от година и такива за три години, както би била една действителна пилотирана мисия до Марс, вече дозата космическа радиация, която се натрупва, става значима и се приближава до пределно допустимите норми. Това е основната задача на нашите прибори – да се измери и оцени рискът за бъдещите космонавти, които биха полетели в такава мисия.

    Кои са спънките да стъпим на Марс?

    Освен радиацията кои са останалите предизвикателства за една пилотирана мисия до Марс?
    Радиацията може да бъде опасна в дългосрочен план. Става дума за т.нар. „късен рак“.
    Най-опасна обаче е психологическата съвместимост на екипажа. Представете си една затворена капсула с 6 души вътре, които имат различни нагласи, и един от тях заболее, като има опасност да зарази останалите. Те не могат да си тръгнат. Намират се на 1 млн. км от Земята и не може да дойде никаква помощ оттам. Подобна ситуация е значително по-взривоопасна, отколкото бавно натрупващата се доза радиация.
    На Международната космическа станция в момента има постоянно около 6 астронавти, но там има 2 космически кораба тип „Союз“, които веднага могат да приберат по трима във всеки от тях. В рамките на до 10-20 мин. те могат да напуснат станцията и да се върнат на Земята. Докато, намирайки се на Марс – далеч от Земята, практически няма никаква помощ.

    Колко близо или далеч сме от пилотирана мисия на Марс?
    Според най-добрите американски предположения такава мисия може да се осъществи след 2033.

    Защо искаме да стъпим на Марс?
    (във видеото са използвани снимки и видео кадри на NASA)

    Какво стои зад интереса ни да стъпим на Марс? Търсенето на ресурси? Пренаселеността на Земята?
    Пренаселеността на Земята не съществува като проблем. Смятам, че в бъдеще тя ще се саморегулира.
    Онази перспектива за бягство от Земята, за да се спаси човечеството, за мен също е неизпълнима. Защото за да отидеш на Марс, първо трябва да има какво да дишаш и да ядеш. Това няма как да бъде постигнато там.
    Водещият фактор според мен ще бъде науката и възможността да се направят малко по-подробни изследвания от това, което правят роботите в момента.

    Какво би означавало за нас като човечество, ако успеем да пратим хора на Марс?
    Същото като, когато стъпихме на Луната: малка крачка за мен и огромен скок за човечеството.
    Не смятам, че е започнала гонка за това кой първи ще стъпи на Марс. Програмата ще бъде изключително скъпа – около 500 млрд. долара. Американци, руснаци и китайци биха се опитали да споделят тази огромна сума. Така че по-скоро можем да очакваме съвместна интернационална мисия, отколкото опити на отделни страни.

    Какъв ще е животът ни на Марс?
    (във видеото са използвани снимки и видео кадри на NASA и SpaceX)

    Как би изглеждал животът ни на Марс?
    Тежък. Няма да е като тези филмчета, където се разхождат по повърхността на Марс с един малък скафандър на гърба. Температурите там са ужасни, няма въздух. Със скафандъра космонавтът би трябвало да се самоосигури и той вероятно ще тежи около 100 кг. Така че ходенето по Марс няма да е разходка и удоволствие, както го представят по филмчетата.

    Кои биха били първите хора на Марс – астронавти, богаташи, предприемачи...?
    Би трябвало да са астронавти – подготвени хора, готови да преживеят всички проблеми, които споменахме. Космосът не е място за развлечение. Това е опасна среда. Аз съм твърдо против провежданата в момента рекламна кампания от няколко компании, вкл. и от Илън Мъск, които едва ли не агитират бъдещите брачни двойки да направят медения си месец в Космоса. Първата седмица в безтегловност за космонавтите е ужасна. Така че не се поддавайте и не си харчете парите, за да се запишете в някое от пътешествията на Илън Мъск.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 16 часа
    Украинската SkyUp ще лети до Бургас
    Новата дестинация ще е активна за летния сезон от юни до септември
    преди 17 часа
    Великобритания ще обучава обществото да се бори с тероризма
    Местната полиция пусна курс за реакция по време на терористични атаки
    преди 18 часа
    Китай нареди на държавната си управа да премахне чуждестранния хардуер и софтуер
    Забраната ще се отрази негативно на компании като HP, Dell и Microsoft
    преди 20 часа
    Финландия с най-младия министър-председател в света
    Сана Марин е на 34 и застава начело на коалиция изцяло водена от жени
    преди 21 часа
    Sanofi купува Synthorx
    Сделката е на стойност $2.5 милиарда
    преди 22 часа
    Върховен прокурор ще може да разследва главния прокурор
    Той ще е завеждащ инспектората на прокуратурата, предвижда нов законопроект