България планира да предостави 5G честоти до средата на 2020

„До средата на 2020 ще стартира процедура по предоставяне на честотен ресурс, с който мобилните оператори да могат да започнат изграждането на мобилните мрежи от пето поколение“. Това заяви председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров, по време на форума „5G: интелигентна трансформация и растеж“. КРС беше организатор и домакин на първия по рода си форум на всички заинтересовани страни в процеса на внедряването мрежите от пето поколение в страната, в който участваха министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, народни представители, представители на трите телеком оператора - А1, Теленор, Виваком, Международната асоциация на мобилните оператори (GSMA) и експерти.

„Внедряването на мрежите от пето поколение ще е резултат от държавната политика и прилагането на координиран подход между всички заинтересовани страни,“ каза Димитров.

„Скоростта за разгръщането на 5G в България е част от европейския контекст“, подчерта по време на дискусията министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков. „Ясно е, че целенасочените инвестиции не могат да бъдат други освен пазарно-ориентирани, и за да може да се стимулира потреблението, ще трябва да се мисли за мерки като намаляване на първоначалните и годишните такси, които се събират за използването на спектъра“, каза Росен Желязков. Той добави, че в най-скоро време Министерският съвет ще направи промяна в тарифата на тези такси.

В момента режимът на изграждане на мобилна станция е приравнен към изискванията за водно-електрическа централа, посочи министърът. Според него, тези процедури трябва да бъдат облекчени, но при спазване на санитарно-хигиенните изисквания. „Ще намалим административната тежест, но ще засилим здравния контрол, обясни той.

Министърът добави, че мерките по отношение на оптимизиране на тарифата на спектъра и намаляването на административната тежест, при запазването на всички съображения, които гарантират безопасността и здравето, трябва да бъдат комплексно разглеждани и да работят в система.

Представителите на трите телеком оператора очертаха основните проблеми пред сектора, свързани с въвеждането на 5G технологиите като нуждата от освобождаване на допълнителен спектър, нова тарифа за лицензионни такси за ползване на този спектър и промяна на съществуващите строителни регулации.

„Освобождаването на необходимия спектър възможно най-скоро, при правилните условия и начин, както и на правилните цени ще има огромен ефект върху разгръщането на 5G,“ каза Ласло Тот, ръководител „Публична политика“ за Европа на Международна асоциация на мобилните оператори (GSMA). „Важно за дългосрочните инвестиции в 5G e да се създаде стабилна среда и предсказуемост от гледна точка на държавни политики и регулации“, допълни Тот.

5G ще увеличи спектъра от услуги в много сектори на икономиката - енергетика, автомобилен и железопътен транспорт, банково дело и здравеопазване, както и системи за промишлен контрол, според Иван Димитров.

“През публичния сектор най-добре ще се почувства стартът на 5G и влиянието на технологията върху социално-икономическото развитие, “каза проф. д.и.н. Стати Статев, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Изследване на Института за политика и икономика към УНСС, представено на форума показва, че до 2028 въвеждането на 5G технологиите ще доведе до ръст на българската икономика и принос от близо 12 млрд. долара във всички възможни отрасли на стопанството, включително здравеопазването и земеделието, при приложение на изкуствен интелект и роботика, използващи 5G. Приносът към БВП на интернет на нещата в контекста на използване на 5G ще достигне до 15,2 млрд. долара, а нарастването на електронната търговия може да добави други 2 млрд. долара.

Здравните аспекти от въвеждането на 5G технологии са обект на изследване на екип от водещи специалисти в областта на вътрешните болести, онкологията, кардиологията и неврологията, ръководен от проф. д-р Коста Костов, национален експерт по белодробни болести, национален консултант на НЗОК, учен, преподаватели общественик. По време на дискусията бяха обсъдени резултати от различни научни изследвания относно здравните на мобилните технологии.

"Изискванията към праговите нива на електромагнитните излъчвания от антените за мобилните мрежи в България са поне 45 пъти по-строги, а в някои честотни честотни спектри, дори до 100 пъти по-стриктни, в сравнение с изискванията, възприети в повечето страни от ЕС", заяви проф. Костов. При спазване на изискванията за праговите нива, до момента липсват сериозни основания, базирани на наличните научни данни, да приемем съществуването на обоснован риск за здравето.

„До този момент няма сигурна и надеждно научно потвърдена връзка между електромагнитните полета и възникването на тумори“, каза още доц. Чилингирова, специалист по медицинска онкология и член на екипа, проучил данните от научните изследвания до момента. Според нея не е сигурно доказано, че използването на мобилен телефон води до по-голям риск от рак на мозъка и все още няма налични данни от научни изследвания с новата 5G технология, които доказват, че 5G крие по-голям риск от сегашните технологии.

Представителите на държавата, регулатора и телеком операторите потвърдиха намеренията си да работят заедно по всички здравни аспекти, свързани с въвеждането на 5G мрежите в България.