вторник, 19 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    5089 прочитания

    Качеството на ИТ специалистите у нас привлича световни компании

    Ако заплатите в ИТ сектора продължат да растат, ще започнем да губим конкурентност, Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ, пред Economy.bg
    06 декември 2019, 15:16 a+ a- a

    Софтуерната индустрия у нас ще продължи да привлича големи световни компании, прогнозира пред Economy.bg Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). По думите му това, което привлича утвърдени имена към България, е качеството на ИТ специалистите. Той предупреди, че ако възнагражденията в сектора продължат да растат, каквито са прогнозите, „в даден момент можем да започнем да губим конкурентност спрямо други райони“. Затова според него се опитваме да се фокусираме върху качеството, тъй като с количеството кадри и цената на труда не можем да се конкурираме с азиатските страни. Димитров е на мнение, че софтуерната индустрия у нас трябва да бъде издигната на друго ниво, защото „без нея никоя друга не би могла да върви напред“. Затова трябва да има конкретен държавен орган, който да приоритизира развитието й. „Може да е отделно министерство“, подчерта Димитров. По-важното по думите му обаче е този орган действително да работи.

    За потенциала, предизвикателствата и бъдещето на софтуерната индустрия у нас Economy.bg разговаря с Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ.

    Кои компании от ИТ сектора стъпиха у нас през 2019 и кои планират да стъпят през 2020?

    Доброслав, колко са софтуерните компании, които са стъпили у нас през тази година и колко се очаква да стъпят през 2020?
    Нямаме конкретен брой. Доста са. Можем да споменем по-емблематичните като напр. Световната банка, която реши да отвори свой ИТ център в Европа. Досега тя имаше само два – във Вашингтон, САЩ и в Индия. Третият и единствен в Европа ще бъде в България. Страната ни се пребори с цяла Източна Европа за този център. Друг пример са SEGA, които разработват игри. Те откриха огромен офис в България.
    Не е толкова важен броят, а имената, които привличаме. Това е доказателство за качеството на работата на колегите в индустрията. Повечето големи имена, които са тук, разширяват своите офиси.

    За следващата година имате ли вече информация за компании, които планират да стъпят, или такива, които ще разширяват присъствието си у нас?
    Нямаме, тъй като те обикновено ги обявяват, след като вече са стъпили. Ще има още доста емблематични имена, които ще продължат да идват в България. Ние предлагаме не количество като брой хора, а качество, и това привлича световни имена, които да разработват своите основни продукти.

    Какъв е профилът на софтуерните компании у нас?

    Какъв е преобладаващият дял на софтуерни компании в България? По-малки или по-големи? Повече чужди или местни?
    Преобладават по-малките. Имената, които имат по няколкостотин или дори над 1000 служители, се броят на пръсти. В софтуерния сектор това е нормално, тъй като и един малък екип може да направи световен продукт. Повечето са местни, разбира се. Големите офиси обикновено са на чужди компании.

    Какво привлича големите световни компании към България?
    Качеството. Истината е, че всички центрове на големи имена тук не са в обслужващата част или по-елементарните задачи, а много често разработват основни техни продукти. Софтуерът на много от съвременните коли е писан тук.

    Има ли тенденция на пренасочване от други региони към България?
    Ние не можем да се конкурираме като брой хора с Индия или Китай например. Нашето конкурентно предимство е, че сме в Европа. Друг фактор, макар и не решаващ, е цената. Не можем да се борим нито с Виетнам, нито с другите азиатски тигри.

    Освен липсата на работна ръка кои са другите предизвикателства пред индустрията? Напоследък доста се говори за предстояща икономическа криза.
    Икономическата криза по-скоро би ни забавила. Дори по време на кризата през 2008/09 индустрията отново отчете растеж, само че с по-малък темп.

    Все пак притеснени ли сте от евентуална криза?
    Не бих ползвал думата притеснени. Това е просто нещо, което следим. Не познавам компания, която да се готви, като бюджетира следващата година с идеята, че може да има криза. Нашият бизнес е такъв, че няма да бъде повлиян в такава степен.

    Как софтуерната индустрия ще се пребори в конкуренцията за ИТ кадри с другите сектори, които се дигитализират?

    Казахте, че все повече сектори се дигитализират и че ще имат нужда от ИТ кадри. Как ще се преборите с конкуренцията на останалите сектори?
    Финансовият аспект вече не е начин да се пребориш. Нито условията за работа. Едва ли има фирма в България, която да не представя прекрасни работни условия на своите служители в ИТ сектора. Това, с което можем да сме атрактивни, е дейността на компаниите, тъй като едни теми са по-интересни от други. Например ако правиш игри, вероятно си по-привлекателен от тези, които разработват банков софтуер.
    Важно е и да се дава шанс на хора без опит да влизат в компаниите, така че те да бъдат изградени като кадри там. Всяка фирма, която има устойчива програма за привличане на стажанти и младши специалисти независимо от каква сфера, има огромно конкурентно предимство пред тези, които просто разчитат да успеят да намерят отнякъде готови обучени хора. Това според мен е единственият начин за ръст във всеки един сектор.

    Подчертахте, че се очаква около 10% ръст на заплатите. Това няма ли да откаже чужди компании да стъпят у нас?
    Ако това продължава, в даден момент можем да започнем да губим конкурентност спрямо други райони. Затова се опитваме да наблегнем на качеството, тъй като с количество не можем да се преборим.

    Работят ли чужденци в ИТ сектора у нас? Помага ли "синята карта"?

    Отбелязахте, че индустрията вече изпреварва Запада като стандарт на живот. Има ли вече чужди специалисти, които идват да работят тук?
    Има, но все още са малко. Наистина е много трудно, особено за тези извън Европейския съюз. Пречките са доста. По отношение на тези от страните от ЕС – случва се, но все още не е масова тенденция.

    Специалисти от кои страни извън ЕС основно идват да работят у нас?
    Основно са от страни, които са ни по-близки, където има българска диаспора – от Украйна, Русия. Хора, които разпознават България като място, където биха искали да живеят. Тук идва и борбата ни за сините карти, защото дори и специалистите да дойдат, има много затруднения за техните семейства.

    "Софтуерната индустрия вече се трансформира, като над 50% от компаниите развиват свой собствен продукт или услуга".

    Как виждате бъдещето на софтуерната индустрия у нас? Много експерти твърдят, че ако искаме да имаме бъдеще, трябва да вървим от аутсорсинг и услуги към продукти.
    Не бива да има делене на продукти и услуги, тъй като и продуктите реално са в графа услуги, защото всичко минава в този модел на работа – продукт като услуга.
    Проблемът с аутсорсинга е, че там се конкурираш като цена, но това е до време и то вече се изчерпа. Ние като цена започваме да губим сериозно позиции от страни в Азия, та дори и в Африка, които със сигурност могат да предложат по-ниски от нас заплати. Така че това не може да ни бъде дългосрочна цел. Индустрията трябва да се трансформира и това вече се случва. Над 50% от компаниите, които може и да са стартирали като аутсорсинг, постепенно започват да развиват свой собствен продукт или услуга. Това е единственият ни шанс да останем конкурентни.

    ИТ министерство? За нуждата от отделен държавен орган, който да приоритизира развитието на индустрията у нас

    Казахте, че все повече се назначават зам.- кметове по дигитализация. Какво още трябва да се случи на държавно ниво, за да бъде подкрепен този ръст на индустрията?
    Исках да не звучи самоцелно, че индустрията търси министерство или нещо подобно. Не е това целта. Идеята е да се разбере, че това не е една придружаваща индустрия, на която да бъде обърнато внимание, защото е голяма. Това е вярно, но по-скоро искаме да заявим, че без тази индустрия никой от другите сектори не може да върви напред. Трябва да има конкретен орган, а не просто да се работи на парче.

    Конкретен орган, но да не е министерство?
    Не, може и да е министерство. Не искам да влизам в конкретика, защото идеята е по-скоро да се види какво би било работещо, а не просто – ето, вече има и министерство. Ако се каже – ето има и министерство, но то не работи, то пак нищо не сме постигнали.

    В глобален план как виждате бъдещето на софтуерната индустрия?
    Няма да има сфера от живота ни, в която да няма софтуер. Чрез Интернет на нещата софтуер ще има до всичко, което се докоснем. И някой трябва да го пише целия този софтуер. Индустрията ни я очаква още и още развитие, като тя ще става все по-незаобиколим фактор във всичко.

    Какъв съвет бихте дали на младите хора днес – какви умения и квалификации да придобият, за да са успешни във все по-автоматизиращия се свят?
    Не мисля, че има човек, който да може да каже коя ще е професията на бъдещето. Важно ще е умението човек да учи, да бъде адаптивен и да бъде близък до технологиите. Всеки един аспект от живота ни ще бъде свързан с технологиите. Младите хора трябва да бъдат изключително добре запознати с тях и да са наясно, че най-вероятно ще сменят 4-5 професии през живота си, което изисква умението да учиш. Трябва да се избяга от образователната система на данни, които се изливат в главата на децата. Те не са им необходими, имат си телефон в джоба. Това, което трябва да се учи в училище, е да могат да анализират и да стигат до изводи. За съжаление тази част не е добре застъпена в образованието ни и това е нещо, което трябва да започне да се променя.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 33 минути
    Оптимистични данни от Китай в началото на годината
    Индустриалното производство и търговията с по-голям от очаквания ръст през януари и февруари
    преди 2 часа
    3 компании инвестират близо 18 млн. лв. в София и Омуртаг
    От юни 2023 г. Са издадени сертификати за инвестиции в размер на 510 млн. лв., които ще разкрият над 2000 нови работни места
    преди 19 часа
    Apple води преговори за вграждане на Gemini на Google в iPhone
    Компанията е водила преговори и с OpenAI
    преди 19 часа
    Китайски доставчик на части за Tesla ще строи завод у нас
    Плановете са да бъдат разкрити до 200 работни места край Пловдив
    преди 20 часа
    Президентътвръчи мандат за съставяне на правителство на Мария Габриел
    Тя бе посочена като кандидат за министър-председател от ПГ на ГЕРБ-СДС
    преди 21 часа