Доц. Мангъров: Трябва широкомащабен скрининг на населението

Доц. Атанас Мангъров, началник на Първо Детско отделение към СБАЛИПБ „Проф.Ив. Киров“ ЕАД – София, доцент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, МУ София, и част от Медицинския експертен съвет за борба с коронавирус (МЕС), обясни за разликите между т.нар. бързи тестове и CPR метода за доказване на коронавирус инфекция. 

По време на първия брифинг на МЕС той обясни, че болният от коронавирус отделя вируса в околната среда 4-5 дни преди да прояви клиничните симптоми и 20-30 дни след края им. В този период болният може да бъде „хванат“ с всякакви тестове.

Част от контактните лица на пациент с установен Covid-19 са тези, които са го заразили. При тях PCR тестът е отрицателен и така статистически те излизат здрави. За да се установи, че са били болни трябва да се направи серологично изследване – имунохроматографски метод. Ако в резултата има имуноглобулини Г антитела, пациентът е карал отдавна коронавируса, ако има антитела М е карал скоро тази инфекция. „Ако това не се направи, този човек го вкарваме в графата отрицателен, затова в значителна част от контактните на установените болни не се установява нищо“, обясни доц. Мангъров.

Втората група контактни лица са тези, които вече установеният пациент е заразил. Ако той ги е заразил сравнително скоро, защото е отделял вируса поне 4-5 дни преди да се проявят симптомите, тези болни няма да отделят вируса в околната среда, „тези няма да ги хванем с нито един от тестовете“, уточни доц. Мангъров. Тази втора група контактни хора, ако се изследват само с методи, с които се открива отделяне на вируса в околната среда, също ще останат неоткрити.

Важността на имунохроматогафските тестове е това, че установяват кога някой е прекарал заболяването и чрез тях се установява имунния статус на населението спрямо коронавирусната инфекция. За това обаче е необходим широк скрининг на населението.

Доц. Мангъров даде пример със стани, като Южна Корея, където са направени 190 000 теста, и Германия, където се правят по 20 000 теста всеки ден. Подобно широкомащабно изследване няма как да стане у нас с „тези бавни референтни тестове, които ние в момента използваме“. Всъщност в момента у нас се използват тестове за потвърждаване на установена инфекция, уточни той.

„Всъщност независимо от мнението на кризисния щаб, ние трябва да положим усилия мнението им да бъде променено, и тези тестове да започнат да бъдат ползвани на широка нога, защото без тях се лишаваме от много важно диагностично средство. Без тях няма как да направим проучване, което да ни помогне да разберем къде се намираме (бел.ред.: спрямо заболяването)“, обясни още доц. Мангъров.