Какво се променя в данъчната политика по време на извънредното положение?

Милен Райков, съдружник в Адвокатско съдружие Ernst&Young, и Лора Терзиева, старши адвокат, Адвокатско съдружие Ernst&Young, разясниха за читателите на Economy.bg какво се променя и какво не по отношение на данъчната политика при въведеното извънредно положение.

България последва примера на други държави и въвеждането на мерки, които да действат по време на обявеното извънредно положение, се случи и у нас.

В сферата на данъците обаче, докато много държави по света предвидиха отлагане или възможности за разсрочване на плащанията на всички или повечето задължения, постоянни данъчни облекчения и дори намалени данъчни ставки, в България ефектът от въведените мерки като че ли не е толкова голям, коментират от Ernst&Young. 

Окончателно приетите промени предвиждат малко на брой облекчения, някои от които се прилагат само за стеснен кръг от лица. От друга страна, формулираните по общ начин текстове за спиране и удължаване на срокове повдигат множество въпроси и несигурност. 

Кои данъци могат да бъдат декларирани и платени от бизнеса по-късно?
Въведените мерки имат ефект основно върху задълженията на бизнеса във връзка с корпоративното облагане. Вместо до 31 март, компаниите могат да подадат годишните си корпоративни декларации и да платят дължимия корпоративен данък и данък върху разходите до 30 юни 2020 г. По отношение на авансовите вноски, които предизвикаха дебати между гласуванията на закона, окончателният текст предвиди те да се правят, както и досега на база на прогнозирана печалба. За съжаление, мерките бяха приети едва седмица преди крайния срок за годишното приключване, предвид което значителна част от бизнеса вече беше предприел необходимото, за да спази обичайния срок до 31 март. 

От друга страна, никакви удължавания и облекчения не бяха предвидени по отношение на месечните задължения за деклариране и внасяне на ДДС. Същото важи и за данък при източника. 

Това означава, че трябва да бъдем много внимателни кога и какво плащаме и декларираме. Възможно е да се случи така, че ако сме декларирали данък, но разчитаме на отложено плащане, дължим лихва за това заради системата на единната сметка. Затова трябва да бъдем много внимателни по отношение на новите правила. 

За разлика от други европейски държави, у нас за срока на извънредното положение не се въведе общо правило за отсрочване на плащането на всички публични задължения или за отмяна на последиците при забавяне в плащанията. Добре е да се има предвид, че при закъсняло плащане на ДДС например и за времето на извънредното положение ще се дължат лихви за забавяне. Въпреки това, както и до сега лицата имат право да поискат разсрочване или отсрочване на свои публични задължения. 

Има ли данъчни облекчения за физическите лица?
Предвиди се удължаване на срока до 30 юни 2020 г. и за подаване на годишните данъчни декларации от физическите лица. Изненадващо обаче, това облекчение обхваща само еднолични търговци и други физически лица, извършващи търговска дейност. В резултат на това лицата, упражняващи свободни професии, и работещите на граждански договори, които са едни от най-засегнатите от временното затваряне на редица търговски обекти и ограничения в придвижването, ще трябва да подадат декларации и да платят данък до 30 април 2020 г. 

Отложен беше и срокът за ранно внасяне срещу ползване на 5% отстъпка от данъка за недвижими имоти и превозни средства до 30 юни 2020 г. 

Спират ли да текат всички срокове по данъчни производства?
Донякъде заради дадените още в първите дни на извънредното положение указания от Висшия съдебен съвет беше ясно, че сроковете по образуваните пред административните съдилища и Върховния административен съд данъчни дела спират да текат за времето на извънредното положение. Все пак трябва да се внимава, защото след отпадане на спирането ще се възобнови не пълният срок, а само остатъкът от него. 

За разлика от законопроекта, който въвеждаше без съмнение спиране на сроковете и по всички административни производства, окончателният текст на закона в тази връзка дава широко поле за интерпретации и предпоставки за изпуснати срокове. Най-важно е тук да се има предвид, че сроковете по данъчни проверки и ревизии не спират да текат. Това означава, че лицата трябва да отговарят на получени искания за документи и информация в определените за това срокове. Все пак в това отношение са налице „редовни“ възможности за удължаване на тези срокове. 

Затова е препоръчително адресите за кореспонденция с НАП да се следят ежедневно. Докато съдилищата преустановяват връчването на съобщения, такива продължават да се изпращат от данъчната администрация. 

Ако сроковете, в които бизнесът следва да отговори на искания на данъчната администрация не спират да текат, дискусионен е въпросът продължават ли се сроковете за произнасяне на административните органи. Неяснотата идва от текста, според който сроковете, които изтичат в периода на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения, се удължават. Затова е препоръчително да следим сроковете за произнасяне от администрацията по подадени от нас жалби, искания за възстановяване на надплатени данъци или искания за прилагане на облекчения по спогодби за избягване на двойно данъчно облагане. Трябва да се има предвид, че различни последици могат да възникнат от липсата на произнасяне в срока и зависят от това дали в този случай е налице мълчалив отказ или мълчаливо потвърждаване. 

Какво се случва с глобите? 
Не се предвижда спиране на сроковете за налагане на глоби и имуществени санкции. От една страна, органите няма да разполагат с по-дълъг срок за установяване на нарушението и за издаване на наказателно постановление. От друга обаче, не се предвижда спиране и на без това кратките срокове за обжалване на наложени глоби и санкции. Така, ако получите наказателно постановление по време на извънредното положение, въпреки че достъпът до съда е ограничен, трябва да подадете жалба срещу него в обичайния за това срок. 

Спира ли давността?
По отношение на давностните срокове на пръв поглед изглежда, че те спират във всички случаи. И тук обаче трябва да се има предвид, че спирането има различни проявления. Спирането по отношение на давностните срокове за погасяване на публични задължения ще трябва да се има предвид например при образувани в бъдеще ревизионни производства. От друга страна, в случаите, в които имаме надвнесени данъци и осигуровки, на практика ще имаме по-дълъг срок да поискаме тяхното възстановяване от държавата. 

Повишено внимание
С оглед на приетите мерки в сферата на данъчното облагане, най-важното е всеки срок за деклариране и плащане на публични задължения да се следи и преизчислява индивидуално. В отношенията с данъчната администрация не трябва да забравяме, че извънредното положение не променя много, а малка грешка в преизчисляването на сроковете може да ни струва доста, отбелязват от адвокатското съдружие.