Увеличава се процентното съотношение на положителни резултати спрямо направени тестове

Повишеният брой новоустановени заразени с Covid-19 не са резултат от увеличения брой тестове, а от увеличеното процентно съотношение на положителните проби спрямо направените тестове. „В началото, когато правехме стотици тестове на ден, положителният процент беше 1-2, сега правим хиляди, но вече процентите в някои проби са 10“, обясни проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и член на Националния оперативен щаб, пред БНТ.

Според него, когато броят на новите случаи намаля, е трябвало да се стегнем като нация и да издържим 2 седмици без големи събирания на закрито. Ако това се е случило, сега щяхме да регистрираме само внесени от чужбина случаи, обясни той.

В началото на епидемията у нас решенията за ограничителни мерки са се взимали на държавно ниво, за да може местните власти да свикнат какво и как трябва да се предприема. Сега от около месец и половина вече се дават пълномощия именно на тях да преценят къде какво трябва да се направи, защото са най-добре запознати с обстановката на местно ниво, обясни още проф. Кантарджиев.

„Мерките се взимат тогава, когато знаеш кой е болен“, затова и се правят многото тестове, каза още той. В страната разпространението на новия коронавирус е огнищно, а в София, според анализа на столичната РЗИ е дифузно, обясни още проф. Кантарджиев.

В националната лаборатория вече са секвенирани първите щамове на коронаворус в нашата страна, резултатите са качени в световната генна банка и се анализират. От 35 секвенирани щама 33 са подобни на циркулиращите в Европа. Интересното е, че в някои от нашите щамове мутациите липсват и може би на това се дължи различния начин на разпространение на вируса у нас, коментира Кантарджиев. Той отбеляза, че от 35 2 са абсолютно идентични с оригиналния китайски щам от Ухан и коментира, че това е много интересно, тъй като всички завърнали се от Китай българи и китайци след отбелязването на Китайската нова година са били стриктно карантинирани.

Следващата седмица ще може да се каже кои точно мутации са доминиращи у нас, дали са свързани с промяна в поведението на вируса, каква е експресията на гените и как това се отразява в промяната на заболяването, каква е епидемичната връзка на пациентите и от кои държави е внесен вирусът у нас.

Предстои секвенирането на втора група щамове, уточни още директорът на НЦЗПБ, като подчерта, че този процес се извършва у нас, а не се изпращат проби в други държави. В националната референтна лаборатория се работи и по клетъчния имунитет при различни групи пациенти – преболедували заболяването с тежки симптоми, с леки симптоми или без никакви симптоми.