Мерките за фискална подкрепа ще предотвратят рязко нарастване на безработицата у нас

Досега България остана в периферията на пандемията от коронавирус. Броят на регистрираните случаи и този на починалите от корона вирус изчислени на един милион жители продължи да следва същата благоприятна траектория както в останалите страни от Централна и Източна Европа(ЦИЕ). Тъй като България беше сред по-слабо засегнатите страни, ограничителните мерки, приложени в икономиката бяха по-меки в сравнение с тези, разгърнати в по-голямата част от Западна Европа. Това е добра новина, тъй като щетите, които мерките нанесоха на икономиката, вероятно ще се окажат по-малки, прогнозира икономическият екип на УниКредит Булбанк в последния тримесечен анализ за икономиката на ЦИЕ.

Икономистите на банката ревизираха в положителна посока прогнозата си за растежа на реалния БВП на страната за тази година до минус7,2% от минус 7,8% преди три месеца. Основните причини за това са две. Първо, процесът на премахване на част от ограничителните мерки започна по-рано от очакваното преди три месеца. И второ, прогнозата за растеж на еврозоната, където се намират голяма част от външнотърговските партньори на страната, също претърпя ревизия в положителна посока. 

Скоростта и траекторията на възстановяването остават много неясни. Все пак основният сценарий на банката е за V-образно възстановяване, което трябва да започне през втората половина на годината, в случай че бъде избегната втора вълна на пандемията. 

Публичните инвестиции ще играят важна роля в процеса на възстановяване. От голямо значение е, че сега банките са в много по-силна позиция отколкото десетилетие по-рано и потокът от кредити към реалната икономика ще продължи, пише още в тримесечния анализ. 

Инвестициите в жилищно строителство вероятно също ще започнат да набират скорост отново, тъй като значителен спад в цените на жилищата не се очаква. Като причина в анализа се посочва, че днес цените на жилищата изглеждат близо до стойностите, които доходите на домакинствата сочат, както и това, че не бяха натрупани някакви значителни дисбаланси в годините на икономическа експанзия, предшестващи рецесията, предизвиканата от пандемията от коронавирус.

След сравнително бавно първоначално разгръщане на мерките, властите засилиха фискалната подкрепа за домакинствата и фирмите от реалната икономика. Схемата за подкрепа на заетостта бе удължена до септември и най-вероятно ще остане да действа поне до края на годината, като в същото време обхватът ѝ бе разширен, за да включи всички сектори на икономиката. Въведени бяха и допълнителни мерки за подкрепа на най-тежко засегнатите сектори. С всички нови мерки, общата директна фискална подкрепа е предвидено да достигне до около 3% от БВП през 2020.

Ако бъдат приложени изцяло и без голямо забавяне, мерките за фискална подкрепа ще предотвратят рязко нарастване на безработицата. Те вероятно ще спасят около 240 хиляди работни места (5,4% от работоспособното население) редуцирайки по този начин средногодишната загуба на работни места до малко над 110 хиляди през 2020 година. Това би било значително подобрение в сравнение със случилото се по време на рецесията през 2009 година, когато бяха загубени над 400 хил. работни места (8,4% от работоспособното население) и безработицата достигна връх от 13,8% цели четири години след началото на рецесията - през първото тримесечие на 2013 година.

Все пак, вероятно това ще се окаже недостатъчно, за да предотврати сериозен спад в доходите на домакинствата. Проблемът е, че докато схемата за подкрепа на заетостта ще ограничи големи загуби на работни места, бенефициентите по нея ще могат да получат само малка част от дохода си от периода преди пандемията. Това, което допълнително влошава нещата, е, че сред най-засегнатите сектори са някои от тези с най-голям дял на сивата икономика. 

Вече е ясно, че пандемията ще продължи по-дълго отколкото смятахме, когато фискалните мерки бяха първоначално разгърнати преди няколко месеца. Това предполага, че може да се наложи да бъдат удължени и да действат и през 2021, тъй като някои сектори (като например масовия туризъм и други, свързани с международни пътувания) ще останат под натиск за по-дълъг период от време. 

Мащабът на рецесията пред която сме изправени е такъв, че ще има перманентни загуби на доход, тъй като някои фирми ще фалират, а редица работници и служители ще загубят работните си места. Следователно дизайнът на мерките ще бъде много важен. Те трябва да бъдат насочени към жизнеспособните фирми, които рецесията, предизвикана от пандемията, заплашва, и да осигурят подкрепа за тях, а не да се поддържат изкуствено тези, които така или иначе ще фалират, обясняват още икономистите на банката.

Правителството взе участие в увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка. Този ход беше до голяма степен очакван, тъй като привличането на капитал от частния сектор в условията на дълбока рецесия е трудно дори в страна като България, където банките продължават да са много печеливш бизнес. След като бъдат адресирани оставащите формалности, очакваме България да стане част от ВКМ II и банковия съюз в следващите месеци. 

Годините, които страната ще прекара във ВКМ II ще бъдат важни. Фокусът ще бъде върху подобряване надзора върху банките и подготовката на БНБ за участие в структурите, отговарящи за общата монетарна политика на страните от еврозоната. Преди всичко страната ще трябва да продължи с необходимите структурни мерки, за да се гарантира, че икономиката ще остане конкурентоспособна в условията на фиксиран курс и ще се възползва в максимална степен от това, че ще стане част от държавите, включени във вътрешното ядро на ЕС.