По-тревожни ли сме във време на Covid-19 и как се справяме със стреса?

Модерният начин на живот, паралелно с всички технологични чудеса, които го правят по-удобен и вдъхновяващ, поставя и все по-завишени изисквания в професионален и личен план. Настоящата година прибави допълнителни предизвикателства към хората от цял свят, които обаче се различават в детайлите според специфичната икономическа, културна и епидемиологична обстановка в страната. Huawei инициира социологическо проучване в 12 държави, сред които и България, как нивото на стрес и тревожност са се променили през последните месеци, кои са основните източници на стрес и как хората се справят с него.  

Нови предизвикателства

Все по-често за стреса се говори като за една от чумите на 21 век, една от основните болести на модерното общество, за която не е намерено работещо решение. Постоянен живот на пълна скорост, натиск от страна на обкръжението – дори от страна на семейството и приятелите, високи амбиции – това са само част от отключващите и натрупващи се фактори на стреса. Последните месеци се асоциират и с нарастваща несигурност в много аспекти от живота, неясно бъдеще, които ни кара да се чувстваме дори по-стресирани и нещастни от обикновено. 

Защо са нещастни българите?

Щастието е въпрос на субективна преценка, но на конкретен въпрос „Какво ви кара да се чувствате нещастни“, 42% от българите посочват финансовото си състояние. Следващите най-много посочвани причини за нещастие у нас са цялостното качество на живот и качеството на съня (24%), следвани със съвсем малка разлика от трудности в балансирането на личния и служебния живот. 

Интересно е, че например в Полша водещият отговор е физическата форма (29%), докато в България той фигурира, но в много по-малка степен от горепосочените (17%). Интересно е и друго – текущото финансово състояние като основна причина да се чувстваме нещастни е посочено от над 40% от анкетираните само в две държави – България (42%) и Гърция (45%). 

На въпрос, много по-директно ориентиран към стреса – „Кое ви стресира най-много“, 49% от българите отново посочват финансовите проблеми. Разликата е, че при така поставен въпрос, търсещ най-силния стрес-фактор, финансовите проблеми са топ отговор в порядъка на около 50% във всички държави, включително Финландия, а в Гърция е посочен с най-висок дял от 60%. 

Следващите по честота отговори в България са цялостното чувство за несигурност, лични проблеми със здравето и такива на роднините. В повечето изследвани държави картината е подобна, макар и личните здравословни проблеми и тези на роднините да са посочвани по-рядко.  

Колко точно сме стресирани и как се променя това? 

Към датата на провеждане на проучването – в края на август, 67% от българите се определят като силно или умерено стресирани. Въпреки че е доста повече от половината анкетирани и един от най-високите сред 12 държави, това не е най-високият процент в изследването – като по-стресирани от нас се определят държави като Турция, Полша и Литва, а Сърбия дори минава 80%. В „зелената“ зона – под 50%, попадат Унгария и Финландия. 

Обезпокоителен детайл е, че 13% у нас се определят като много силно стресирани. Този негативен показател е още по-подчертан в Сърбия – 20%, и особено в Гърция с цели 32%.  

Как се е променило нивото на стрес през последните месеци?

Във всички държави се наблюдава чувствително повишаване на стреса през последните месеци. В България повишаване споделят 57% от анкетираните, докато при 7% то се е понижило. 

Какво се обърка? 

Логичният въпрос е какво, според самите хора, се е влошило през последните месеци, което е повлияло на нивото на стрес и цялостното им светоусещане. Ето какво споделят те, като сред отговорите отново се открояват финансовата ситуация, цялостното им качество на живот, качеството на съня и физическата им форма. 

Кои са симптомите на стреса? 

Стресът се характеризира със съвкупност от много симптоми, не всички от които изникват в съзнанието на хората, дори реално да ги проявяват. В България най-често посочваният, от 45% от анкетираните, симптом е цялостното изтощение, загуба на енергия и чувство за повишена умора. Впечатляващо висок е процентът – 39%, на тези, които споделят за проблеми със съня си, както и на тези, които идентифицират нездравословна тревожност – 33%. Други 30% споделят за цялостен спад на интерес и удоволствие от нещата, които правят, което може да е симптом и на депресивни състояния. 

Има ли изход? Ето как се справят българите със стреса:

Въпреки доста голямото разнообразие, прави впечатление, че преобладаващо хората се ориентират към пасивни начини – слушане на музика, социален контакт с най-близките, гледане на филми и други. Разходката като начин за разтоварване на напрежението се практикува от почти всички, но редовно я правят по-малко от половината анкетирани. А редовното ходене на фитнес и бягането са посочени едва от 10, респективно 8% от анкетираните. Съответно 29% и 37% практикуват фитнес или бягане „понякога“. 

Промяната е в нашите ръце 

Промяната винаги започва отвътре и първото – и най-трудно нещо, което можем да направим, е да променим начина си на мислене и вътрешната си нагласа. Паралелно с всички предизвикателства, които поставя настоящата година, е и това да се обърнем повече към себе си. Приоритетите се пренареждат, но нещо, което е полезно всички да осъзнаем, е че трябва да се грижим за своето тяло, мисли и емоции. Нуждите на всеки от нас са различни, реакциите ни на стреса също, затова и тук да опознаем себе си по-добре е първата крачка към това да променим и живота си към по-добро.