България ще получи 11,44 млрд. евро от еврофондовете до 2027

В следващите 7 години се очаква България да разполага с 11,44 млрд. евро европейско и национално финансиране по своите програми и то без да се калкулират средствата за земеделие и развитие на селските региони. Това обяви евродепутатът Андрей Новаков, който е съдокладчик по преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС.

По думите му България ще има 9 програми в периода 2021 – 2027, като ще има нова програма „Образование“, отделно от програмата за наука. Двете заедно се очаква да получат близо 2 млрд. евро. Програмата „Развитие на регионите“ ще разполага общо с над 1,8 млрд. евро, програмата за конкурентоспособност на предприятията – 1,55 млрд. евро, околна среда – над 1,8 млрд. евро, транспортна свързаност – почти 1,9 млрд. евро, развитие на човешките ресурси – над 1,9 млрд. евро, за храни – 220 млн. евро, техническа помощ – малко над 100 млн. евро, за морско дело и рибарство – 106 млн. евро.

Предвижда се отделно да функционират 12 програми за трансгранично и междурегионално сътрудничество. Пет са трансграничните програми със съседните на България държави, една е за Черноморския басейн, останалите са междурегионални, вкл. с регион Средиземно море.

Европейското съфинансиране за най-бедните региони ще е 85%, макар първоначалното предложение на Европейската комисия да бе едва 70%. Югозападният регион ще разполага със 70%, а не с предложените от Комисията 60%.

Според Новаков по-високите нива облекчават централния и общинските бюджети в контекста на икономическите щети от коронавируса и спестяват средства, които могат да бъдат насочени другаде.

За първи път в историята на членството си в ЕС България ще получи допълнителни целеви средства в размер на 200 млн. евро, предназначени за най-слабо развитите региони, за засилването на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места.

Това стана възможно, след като Европейският парламент и Съветът се споразумяха по правилата за управление на седемгодишния бюджет за икономическо, социално и териториално сближаване на ЕС, възлизащ на 330 млрд. евро.

Европарламентът въведе четири основни принципа, които трябва да бъдат спазвани, за да се отпусне финансиране от ЕС:

(1) спазване на Хартата на основните права на ЕС;

(2) равенство между половете и интеграция;

(3) борба с дискриминацията;

и (4) зачитане на целите на ООН за устойчиво развитие и парижкото споразумение за климата.

Мерките, свързани със спирането на средства, когато страните членки не спазват насоките на ЕС за икономическата политика и политиката на заетост, ще бъдат ограничени във времето (процедурите за спиране могат да се прилагат само между 2023 и 2025).

Санкциите, свързани с неспазването на националните икономически цели, като прекомерен бюджетен дефицит, няма да бъдат приложими, докато важи общата клауза за освобождаване от спазването на Пакта за стабилност и растеж. Средствата по ЕСФ+ и Interreg няма да могат да бъдат спрени.

Други ключови мерки

- Интегриране на действията в областта на климата: фондовете ще допринесат за постигането на общата цел 30% от бюджетните разходи на ЕС да бъдат изразходвани в подкрепа на климатичните цели и ще спазват принципа, заложен в Зеления пакт за „ненанасяне на значителни вреди“;

- Опростени цели: заложени са пет цели за отделните политики (вместо 11 през предходния период): по-конкурентоспособна и по-интелигентна Европа; Европа, която е устойчива, по-зелена и с икономика, която преминава към нетни нулеви въглеродни емисии; по-свързана Европа; по-социална и приобщаваща Европа; Европа, по-близка до гражданите;

- Оценка в средата на периода: 50% от неизразходваните средства ще могат да бъдат преразпределяни между отделните фондове за последните две години от програмния период;

- Изисквания за одит: законодателството включва позицията на ЕП, че държавите членки, които са част от Европейската прокуратура, ще се възползват от опростени одиторски процедури. 

Работата на техническо ниво ще бъде финализирана скоро, за да отрази резултатите от настоящото споразумение. Парламентът и Съветът след това трябва да одобрят текста. Независимо от датата, на която регламентът влезе в сила, разпределението на финансовите ресурси ще се прилага със задна дата от 1 януари 2021.