Върна ли Covid-19 българите от чубжина?

От 1990 насам България е загубила 1.3 млн. души — около една пета от населението си. Пандемията от Covid-19 обаче накара много българи да се върнат. 

От средата на март и края на май в България са се завърнали малко повече от 121 хиляди души, от които 36 хиляди със самолет, а останалите — през сухопътни граници. Това сочи доклад на ЕСВП София в сътрудничество с Фондация „Конрад Аденауер” за ефекта на пандемията върху обратната миграция към България. 

"Проследихме уникалната база данни от над 70 хил. души карантинирани по общини, която позволява проследяването на поне част от влезлите до крайната им дестинация", посочват авторите на доклада.

"Сравнението на броят карантинирани по места с работоспособното население сочи градове, където са се завърнали сериозен процент хора. В Добрич например, този процент е 9%, във Видин е 4.5, в Монтана, Русе и Благоевград – около 4%. Като се има предвид, че карантинираните са почти двойно по-малко от общо влезлите, е логично да се предположи, че общият брой завърнали се в тези места е още по-голям като процент", се отбелязва в доклада.

"Проведохме онлайн анкета с хора, които са се върнали след известен престой в чужбина и открихме, че двете основни причини за това са „желание да съм с близки“ (46%) и „загуба на работа“ (32%). 10% от тях отговарят, че няма да се върнат обратно след ковид-кризата, а 25% не са решили. Когато се изолира групата, която е прекарала навън над 1 г., тези проценти съответно стават 19% и 47%. Основните фактори, от които зависи решението им, са намирането на добре заплатена работа тук, корупцията, ковид-кризата, намирането на работа в чужбина, социалната и градска среда", се подчертава в проучването.

"Covid се оказа огромна промяна и неговите ефекти все още предстои да бъдат напълно разбрани. Едно от най-трудните неща при привличането на хора например е да ги накарате физически да дойдат и да останат за определен период от време в дадено място. Предвид настоящата несигурност и втората вълна в Европа, както и ситуацията на трудовите пазари и внезапното навлизане на онлайн и дистанционна работа в редица сектори, този престой може да се окаже повече от краткосрочна промяна за някои от тези завърнали се", се допълва в изследването.

Според авторите на доклада трайното завръщане на българите от чужбина изисква спешна промяна на перспективата за местните и национални власти и пренасочване от дългосрочни политики към краткосрочни мерки, за да се опитат да запазят поне част от този неочакван човешки талант.

"Има много неща, които вече се правят на други места, които могат да бъдат копирани:

- Лесен достъп до заеми с нисък или без лихвен процент;

- Преки субсидии и данъчни облекчения от местните данъци за хора с доказан интерес да останат за по-дълги периоди, като това трябва да е свързано с определени измерители.

- Административна помощ за намиране на места за живеене и улеснения в регистрация и ползване на местни услуги.

- Особено за млади двойки с деца - места в местните училища и детски градини с ми-нимална административна тежест;

- Социални придобивки и добавки към заплатата за хора от сектори с доказана местна или национална нужда (образование, здравеопазване, хора със специфични познания в определени области);

- Работеща и лесна за използване местна база данни за възможности за работа;

- Подобрения в градския пейзаж и създаване на социални обществени пространства".

Обратната миграция е важен политически и социален въпрос с четири ясно изразени характеристики: Първо, това е неочакван подарък за родните икономики; Второ, това може да е нещо повече от краткосрочен обрат; Трето, не всички, които се върнаха, ще мигрират отново; И четвърто, дори тези, които напускат, могат да бъдат ценни точки за допълнително проучване и анализ, които да помогнат при бъдещото привличане на хора, посочва докладът.