четвъртък, 27 януари 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6376 прочитания

    Успех ще е за 4 години да постигнем това, което естонците са успели за 20

    Ще съкратим със 70% срещите на хората и бизнеса с администрацията - Божидар Божанов, министър на електронното управление, пред Economy.bg
    23 декември 2021, 16:05 a+ a- a

    Имат ли стигане естонците, кога хартията за хората и бизнеса ще отиде в историята, какви ще са ползите от личната карта с чип и каква информация ще се съдържа в чипа, ще имаме ли истинско електронно здравеопазване и може ли електронното гласуване да стане някога факт, как можем да удвоим капацитета на ИТ индустрията у нас, кое е по-лесно: да си начело на компания или да ръководиш министерство – тези и други въпроси коментирахме с Божидар Божанов, министър на електронното управление.

    Божидар Божанов е ИТ експерт и предприемач, oсновател на компания за информационна сигурност. Има значителен опит в изграждането на електронното управление, като в ролята си на експерт е участвал в подготовката на редица законови изменения и стратегически документи. Завършил „Голдсмитс колидж“, част от Лондонския университет. Роден е в Бургас, израснал е в Димитровград и е живял в София и Амстердам.

    Министър Божанов, как минаха първите дни на новия пост?

    Кога хартията за бизнеса и за гражданите ще отиде в историята?

    Запознавах се основно с това, какво е свършено в последните месеци и години. Разбира се, го следя, но в конкретика и това да ти го кажат отвътре, винаги е полезно. Това беше основната ми задача, както и подготовката за създаването на министерство, за да можем реално да започнем да изпълняваме функциите си.

    Били сте една година съветник на вицепремиера Бъчварова през 2015. В блога си тогава пишете, че очаквате електронна идентификация през 2017, чип в личните карти от 2018. Защо все още това не е факт? Прекалено голяма ли се оказа „планината“, както се изразявате?
    Причината е серия грешни политически решения. След като в края на 2016 ние вече не бяхме там, процедурата за електронна идентификация беше обявена сравнително бързо, но беше спряна. След това беше обединена с процедурата за личните карти, пусната по секретен ред, което я забави допълнително. И с известни пропуски в заданието, довело до обжалвания. В момента сме на етап, който няма абсолютно нищо общо, а именно изчакване на Съда в Люксембург да тълкува директивата за обществени поръчки, тъй като обжалването на процедурата е във връзка с прилагането на директивата. И всъщност сме забили в един ъгъл, от който няма излизане.

    Какъв е изходът?
    Изходът е да бъде прекратена тази процедура и да се пуснат компоненти, както трябваше да бъде изначално – електронната идентификация отделно, личните карти – също.

    Кога очаквате реално те да се случат?
    В момента правим оценка в частта електронна идентификация, но няколко месеца е реалистичен срок да пуснем пилотно такава схема. За личните карти има някакви рискове, свързани с доставки, тъй като в момента светът е в по-специфична ситуация от гледна точка на доставките. Така че там може да има малко забавяне на машини, на консумативи, но в максимално кратки срокове ще опитаме да има издаване на лични карти с възможност за електронна идентификация в тях.

    Т.е. кога реално хората ще могат да усетят, че наистина има Министерство на електронното управление? Кога очаквате първите видими резултати от работата Ви?
    Очаквам това да стане и по-рано. След 3-4 месеца да започнат да отпадат неща, които са тормозили гражданите с години. Напр. отпадане на някои удостоверения, възможност да си заявиш онлайн неща без да ходиш на гише, дори само да си вземеш някой идентификатор. В началото на пандемията имаше куриозен случай, когато имаше възможност човек да заяви услуга към Агенция за социално подпомагане, но за това трябваше ПИК на НОИ. Извиха се опашки за ПИК пред НОИ, за да може да се заяви електронно услугата. Така че отпадане на нещата като синия талон, отпадане за изискване на печати, т.е. да не могат да ви разходят до другия край на града, за да си вземете кръгъл или квадратен печат. Имаме волята това да се случи сравнително бързо.

    Какво друго залагате като цели до края на мандата си? Какво още ще предприемете, за да улесните гражданите и бизнеса?
    Трябва да отпадат услуги. Електронното управление не е всичко да направим електронно и да електронизираме бюрокрацията, а да отпаднат услуги, които не са услуги. Удостоверенията са такъв пример. Удостоверение за семейно положение, за липса на задължения, за наследници, стотици удостоверения, които не трябват на гражданите. Те са нужни на трета страна. На някои от тях пише „Да послужи пред...“. Този, пред кого трябва да послужи, има право служебно да събере тези данни от първичния администратор или този, който води регистъра. Напр. за семейно положение, това е вписано някъде, трябва да бъде събрано служебно. Така че отпадането на тези услуги ще спести около 70% от взаимодействията между гражданите и бизнеса, и съответно администрацията. Резултатът след един мандат, надявам се и по-скоро, е да отпаднат 70% от услугите и гражданите да не се занимават с администрацията. За останалите 30% - да могат да го правят от вкъщи.

    По отношение на бизнеса?
    Аналогично бизнесът също трябва да предоставя удостоверения, да заявява неща на хартия. Имаме скоро среща с Камарата на архитектите, за да видим как да става по електронен път пълният процес по инвестиционно проектиране по ЗУТ. И редица такива секторни процеси, които в момента дори да има частична електронизация, или имат и хартиен елемент, или са прекалено неудобни. Сектор по сектор ще работим и по тази линия. Ето защо това министерство е малко по-особено. То е хоризонтално министерство. То няма собствени процеси, които да оптимизира. Ние ще помагаме на другите колеги да оптимизират своите процеси.

    Какви ще са ползите от личната карта с чип? Каква информация ще се съдържа в чипа?

    Единствено идентификатор и това няма да е ЕГН. ЕГН-то го има написано на картата, но идентификаторът е анонимен. На практика никой не може да ви свърже с него. Както и криптографски ключове и удостоверения, чрез които в реална онлайн среда да можем да докажем, че сме ние. Това е функцията на електронната идентификация – да докажем кой стои зад компютъра. За да можем да докажем кои сме, в картата трябва да има единствено тази криптографска информация и нищо друго. След като докажем кои сме, от първичните регистри – ГРАО, Търговския регистър, Регистър „МПС“ и т.н. ще се изваждат необходимите данни за предоставяне на услугата. Така че в самата карта няма да има нищо. Съответно нищо няма да може да бъде извлечено от нея без нашето изрично разрешение.

    Ще може ли да се изваждат лична карта и други лични документи отвсякъде, а не само по постоянен адрес?
    Заявяването ще може да става по електронен път. Получаването ще може да става в най-близкото Районно управление на МВР. Така или иначе моделът на издаване на лични карти, който е залегнал в процедурата, която в момента е забила, е централизиран. Всичко се случва в София и се разпределя по места. Такъв е моделът и в повечето държави като нашата. Така че няма никаква причина гражданинът да не може да посочи къде да го чака личната му карта. Обмисляме също, но трябва да проверим как е нормативно, да може да си я получите и по пощата с куриер например. Трябва все пак той да се увери, че това наистина сте вие и личната карта е предадена на правилното лице. В момента мобилните оператори използват куриерски услуги за подписване на договори. Ще видим дали това може да го прави и държавата.

    По същия начин ли ще е и за шофьорските книжки?
    Аналогично за всички лични документи.

    България продължава да е на опашката по дигитализация в ЕС. Едва една трета от интернет потребителите у нас ползват услуги на електронно управление според данни на ЕК при средно две трети в ЕС. Кога и как може да се навакса това изоставане?

    Когато предоставим удобни услуги, защото в момента те не са такива. Дори тези, които ги има и гражданите ги ползват, са много неудобни. Даже за ИТ специалисти използването на квалифициран електронен подпис създава неприятности понякога. Така че да ги направим удобни и достъпни, е първата стъпка. Развитието на дигиталните умения също е много важно.

    Това във Вашия ресор ли е?
    Да. Ние сме и на опашката по дигитални умения в Европа. Базата, за която са достъпни в момента електронните услуги, е по-ниска. Ние трябва да повишим дигиталните умения, за да има повече търсене за електронни услуги.

    Как това изоставане се отразява на иновациите и икономическия растеж у нас?
    Със сигурност негативно.

    Какъв ефект ще има евентуалното му преодоляване?
    Апетитът идва с яденето. Държавата като даде пример със собствената си дигитализация, това неминуемо ще се отрази положително върху цялата среда. Позитивен ефект ще е и избягването на риска от т.нар. дигитално разделение, в което едни държави остават от грешната страна на историята, а именно в недигиталната епоха, докато останалите дръпват много напред, защото имат нужните дигитални умения, необходимите кадри, които да обслужват дигиталната икономика. Така че дори само избягването на този риск е достатъчна мотивация.

    По отношение на дигиталните умения какво планирате, за да се повиши нивото?
    Ще следваме добри практики от другите държави. Със сигурност обучения, семинари, стимули за бизнеса да се дигитализира и съответно да обучава служителите си, възможности на преквалификация на професии, които са по-малко търсени, към други, изискващи дигитални умения и т.н.

    Стимулите за бизнеса под формата на ваучери ли ще бъдат?
    Например.

    Това в какъв времеви план очаквате да се реализира?
    Все още не сме начертали пътна карта по този въпрос, но ще върви паралелно с всичко останало.

    Покрай пандемията много се заговори и за електронно здравеопазване. На какво ниво сме в момента? Освен електронните рецепти и направления от лятото, какво още предстои?

    Има единен здравен запис, електронна рецепта и електронно направление в момента. Единният здравен запис не е пълен. Трябва да се допълни с информация от всички болници, цялата информация от специалисти трябва да отива там. Предстои втората част на Националната здравноинформационна система (НЗИС), която трябва да се допълни с множество регистри в здравеопазването: регистър на медицински персонал, на определени видове експерти, електронна здравна карта, която не е нужно да е на отделна пластика, а може да е в личната карта. Това може да предотврати нереални хоспитализации, нереално изписване на лекарства и т.н. Ще има и допълнителни системи, които да повишат качеството на здравеопазването, като система, която да подпомага лекарите и ги предпазва от грешки. Напр. виждайки историята на пациента, при предписване на лекарство, системата автоматично да види и каже: „Тук има съставка, за която има регистрирана алергия преди 7 години“. Лекарят може да я е пропуснал, но системата ще предотврати потенциално изписване на такова лекарство.

    Ще имаме ли скоро и електронно гласуване?
    Това зависи от парламента. Изборният кодекс е прерогатив на Народното събрание. Това, което съм се наел, е да има система за електронно дистанционно гласуване, която да го позволява. Тя да бъде изградена поетапно с необходимите проверки и одити от експерти, вкл. и международни, да бъде изцяло прозрачна, с отворен код и процеси, така че всички да са уверени, че системата наистина работи. И чак тогава да дадем избор на Народното събрание: „Имате прозрачна, одитирана система, изберете дали да провеждаме гласуване с нея или не“.

    Колко ще струва ускоряването на електронното управление у нас и може ли да се разчита на средства от Плана за възстановяване?
    Те вече са залегнали в текущата версия на плана. Доста средства са предвидени по дигитализация на архиви, оптимизиране на процеси. Всъщност проблемните области не са свързани с големи инвестиции, а с нормативни изменения, процеси, вътрешни правила и мислене в правилната посока. Затова е хубаво да има министерство, така че да има политическо лидерство, за да се решат тези проблеми. Много от тях не струват пари.

    Кое е по-лесно: да си начело на компания или да ръководиш министерство?

    Предизвикателствата са различни. Но със сигурност е много по-трудно и по-отговорно да си в публична роля и от действията ти да зависят толкова много неща. Така че със сигурност е много по-отговорно и трудно да бъдеш министър.

    Какво е предизвикателството да си начело на изцяло ново министерство? Предизвикателството е основно правно-техническо – как да го създадем. Както е предизвикателство, това е и плюс, тъй като ще можем да го направим по свое желание. Вместо да трябва да правим странни движения в съществуващо министерство, просто сме на празна маса и правим каквото преценим, че е най-подходящо.

    Помага ли Ви това, че идвате от ИТ бизнеса и че познавате добре проблемите му?
    Смятам, че да, тъй като мога да вляза в доста детайли относно системите. А дяволът при електронното управление е в детайлите. Имаме много системи, възложени с добри намерения, с хубави или не толкова хубави задания. Обаче пропускайки някои технически детайли, правим тези системи неизползваеми. Има десетки примери за това. Експертизата ми позволява да видя тези детайли на достатъчно ранен етап, така че да предотвратим неизползваемостта на системи, за които са похарчени милиони.

    Какви според Вас са проблемите на ИТ бизнеса у нас в момента? Какво го спъва, за да е още по-успешен?

    Основният проблем на ИТ бизнеса е ограниченият човешки ресурс, на който той може да разчита. Там таванът отдавна вече е достигнат. Има обучителни институции, които опитват да повишат този капацитет. Така че това е основната спирачка в момента – талантът. Той просто е ограничен. Имаме идеи, които идват и от бранша, за възможности за привличане на чуждестранни експерти по ускорени процедури, допълнително подпомагане на обучението по тези специалности, а при привличането на чуждестранни експерти – дискусия за данъчни политики в тази посока. Имаме идеи и решения на иначе сложния проблем. Няма да можем обаче да добавим два пъти капацитета на ИТ индустрията за 2 години.

    А какъв ресурс можем да добавим?
    Ще трябва да видим колко желание ще има, защото цялостният образ на държавата допринася за това колко специалисти от държави като Украйна, Молдова, Беларус, Северна Македония, Сърбия биха се преместили тук, за да работят.

    Планирате ли тогава допълнително облекчаване на процедурата по „Синята карта“?
    Със сигурност „Синята карта“ е едно от първите неща, по които работим с асоциацията на стартъпите, аутсорсинг асоциацията и с БАСКОМ, така че тя да стане по-бърза.

    Компаниите споделят, че в момента процедурата им отнема около година.
    Дори да е по-малко, е абсурдно да имаш процес по наемане на хора от една година. Защото този човек ще си намери просто другаде работа. Затова тя трябва да бъде съкратена до седмици, ако не и дни, да намалим хартията там, защото се губят документи между институциите. Има хора, които идват и след това се връщат обратно, за да си вземат документи отново. Ужасяващо е. Това е един от процесите, който, дигитализирайки го, ще решим реални проблеми на бизнеса.

    Какво си пожелавате да запишете в блога си като успехи след 4-годишния си мандат?

    Че съм свършил работата, с която съм се заел. Че гражданите и бизнесът общуват много по-малко с администрацията, че не ги интересува администрацията и че съм облекчил живота им с намаляване на административното бреме.

    Естонците кога ще ги стигнем?
    Надявам се да са достижими. Те непрекъснато се развиват. Не са спрели. Ако спрат, можем да ги настигнем. Реалистично е да стигнем някакво тяхно ниво отпреди няколко години. Това, което те са направили за 20 години, ако можем да го направим за 4, използвайки опита им, ще бъде чудесно.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 12 часа
    Над 160 електронни услуги са достъпни в обновения портал на НАП
    Приходната агенцията е лидер сред е-администрациите
    преди 14 часа
    PwC: Здравните и кибер рисковете са сред основните притеснения на бизнес лидерите по света
    3/4 от изпълнителните директори очакват по-стабилна глобална икономика през 2022, показва глобално проучване на консултанската компания
    преди 15 часа
    Онлайн продажбите и интернет потреблението у нас отчитат стабилен ръст през 2021 г.
    Секторът има потенциал за нов растеж, тъй като все още едва 52% от фирмите в България имат уебсайт, а 11,8% продават онлайн
    преди 16 часа
    Нови противоепидемични мерки в София
    Те влизат в сила от 27 януари
    преди 16 часа