Как може да се подобри ситуацията на пазара на труда, в образованието и здравеопазването?

Детелина Смилкова - оперативен директор на МБАЛ „Скин Системс“

Последните две години преминаха под знака на много трансформации. Секторите „Здравеопазване“ и „Образование“ бяха едни от най-засегните от пандемията, сериозни промени претърпя и ситуацията на пазара на труда. 

За актуалните предизвикателства и възможните решения в тези области разговаряме с Детелина Смилкова - оперативен директор на МБАЛ „Скин Системс“. Освен в сферата на здравеопазването Детелина има богат опит и в сектор „Образование“ като вицепрезидент на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), както и в областта на човешките ресурси като председател на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ) в два последователни мандата.  

Г-жо Смилкова, липсата на хора е едно от основните предизвикателства на пазара на  труда. Кои според Вас са причините, за да се стигне до тази ситуация?

Причините са и обективни, и субективни и този проблем не е от вчера или от днес. Технологиите, бизнесът и информационните потоци много промениха средата и се налага бързо да се адаптираме към промените. Има моменти, в които студентите, докато преминат своето бакалавърско или магистърско обучение, то вече е остаряло. Много е трудно да поддържаш едно ниво актуално, в която и да е от професиите. Преди беше много екзотична концепцията за учене през целия живот, но сега е абсолютно неизбежно. Има хора, които мислят, че добрата кариера и добрата заплата са достатъчни и това е завинаги. Не, това категорично трябва да се промени.

Ако се фокусираме върху българския пазар на труда, мислите ли, че има неизползвани или непълноценно използвани ресурси?
С колегите много често си говорим на тази тема. Някои смятат, че това са хората 50+ и младежите, при които има непрекъснато растяща безработица. И при двете групи има проблеми. От една страна, трябва да има преквалификация, от друга – трябва да се учат на трудови навици, на етика. А и когато един човек е излязъл за по-дълго от пазара на труда, много трудно може да се адаптира. Още повече, когато няма нужните знания и познания. Не знам каква е тази тенденция всички да учат за програмисти, но това не е решение и не е толкова устойчиво.

В технологиите ли се крие ключът за разрешаването на проблема с липсата на хора? Те всъщност част от проблема ли са, или част от решението?

Компаниите преминават през дигитална трансформация  и това ги накара да ускорят своите планове за внедряване на изкуствен интелект, за да подобрят ефективността и сигурността. Изкуственият интелект ще навлиза все повече и се смята, че ще преоткрие HR функцията, като позволи на HR екипите да вземат по-добри решения. В допълнение  изкуственият интелект ще помогне за автоматизиране и рационализиране на административните задачи, позволявайки на HR-а да се съсредоточи върху стратегически инициативи и персонализиране на опита на хората. Освен това  технологиите помогнаха на екипите по човешки ресурси да внедряват т.нар. чатботове, на които служителите могат да задават въпроси, свързани със заплати, обезщетения и други. Технологиите вече променят начина, по който взаимодействаме със служителите на всяко ниво от организационната йерархия. 

Едновременно с това обаче  те продължават да правят някои от хората излишни. Там, където трябва да се повиши производителността и където човешката грешка е от изключително голямо значение. Но ще има и сектори, в които хората ще бъдат по-ценни от всякога и ще се търсят много повече. Няма еднозначен отговор и еднозначен процес – промените са многопластови. 

Какви умения ще стават все по-ценни с оглед на тези тенденции?
Креативност, работа в екип и всички непреходни човешки качества, които машините не притежават. Те могат да забързат процесите и да ги улеснят, но там, където хората трябва да бъдат хора, да помогнат, да съдействат, машините не могат да се справят. 

Как ще трябва да отговори сектор „Образование“ и готов ли е той за такова предизвикателство?

Аз много дълго време бях в сектор „Образование“. Той беше подложен на огромен натиск за промяна още преди пандемията, тя буквално го катапултира в нови измерения. Сега, повече от всякога е необходимо учене през целия живот, по всяко време и отвсякъде. Да се дава достъп до практика и да се работи за връзка на бизнеса с реалния сектор. Бизнесът трябваше да поеме тази инициатива и компаниите го направиха, защото липсата на качествени кадри е много голяма. Създадоха се софтуерни академии, научни центрове, инкубатори и т.н. И всичко това е по инициатива и финансирано от бизнеса. Така че държавниците са длъжници на системата. Но и за да защитя университетите, тъй като идвам от тази среда, аз съм в течение колко трудно е да се промени една програма, колко инвестиции, време, човешки труд са необходими. И накрая, докато се чакат акредитации, лицензи, е минало времето и се е появило нещо ново. На университетите им е много трудно да променят програмите и да вкарват ново съдържание. Затова апелът ми е това да се промени, да се сменят старите стандарти и правила, за да може учебните заведения да реагират много по-бързо на новите изисквания и да бъдат адаптивни.

Каква е ситуацията в сектор здравеопазването? От началото на пандемията Вие управлявате административно болнична структура и имате преки наблюдения върху сектора.

Съдбата ме хвърли в сектор „Здравеопазване“ точно два месеца преди пандемията. Затова съм респектирана и смирена от всичко, което виждам и на което всеки ден се уча. Нямам квалификация и претенции и нямам с какво да допринеса по много от наболелите проблеми в този сектор. Има  обаче области, в които работя от десетилетия, които познавам и с които се надявам да допринеса. Управлението на хора, подготовката на кадри и връзката на образованието с реалния бизнес са онези области, които съм изследвала до болка, с които съм допринасяла в редица други сектори и в които считам, че бих могла да бъда полезна и в сферата на здравеопазването. Така например в България само една болница има официално HR мениджър, а това е много важно.

Недостигът на кадри ми е горчиво познат и знам, че бизнесът е този, който трябва да поеме разрешаването му в свои ръце, да се нагърби с инициативата и да си постави за цел да вижда реални резултати до 3 – 5 години. Знам от опит, че мост между бизнеса и образованието отнема време и енергия да се изгражда, но после по него започват да се движат решенията на много проблеми и от устойчивото му изграждане зависи спасяването на много сектори. 

Близо 65% от българите смятат, че в последните години сектор „Здравеопазване“ се развива в негативна посока, като близо 50 на сто посочват, че според тях проблемите се дължат на лош контрол, се посочва в проучване на агенция „Тренд“  от август 2020 г. Същевременно кадровият проблем става все по-осезаем с всяка изминала година – над 50 на сто от лекарите в България работят в София, Пловдив и Варна, а 30 на сто са в пенсионна възраст. Само 5% са медиците до 30-годишна възраст.

Какви кадри са най-оскъдни и какви специалности не достигат?
Паразитолози, вирусолози, микробиолози са част от специалистите, които не достигат. Епидемиолозите са по 1-2 души в цяла област. Остър е недостигът на кадри и в спешната помощ. Там разполагаме с по-малко от 50% от нужния персонал. Изключителна е липсата и на медицински сестри и акушерки. Направихме изследване, че до 1200 места за медицински сестри в медицинските университети ще са ни нужни годишно, за да се компенсира недостигът им в лечебните заведения. Но и да завършат. Малко са сестрите и акушерките, които не работят на 2 места, а това в тази професия е рисково и изтощението не е желателно. Хубавата новина е, че и министърът на здравеопазването осъзнава това и обеща, че ще се търсят начини за справяне със свръхнатоварването на медицинските сестри. Проблем има и с регионалните диспропорции в разпределението на медицинските кадри – докато има струпване в няколко големи центъра, периферията и малките населени места са напълно оставени на произвола. 

Знам, че ежедневните грижи за пациентите са много важни, но ние трябва да мислим за бъдещото. Ще засегна и една друга изключително важна за бъдещето на медицината у нас област – генетиката. Бях изумена да науча, че през последните 20 години са настъпили невероятни промени, свързани с генетичните и най-вече с геномните изследвания – едновременно изследване на 100-5000 гена (предлагат се и у нас), изследване на всичките 22 000 гена (около 2% от ДНК), или изследване на целия геном (3 милиарда букви). Проф. Иво Кременски, консултант към Лаборатория по геномна диагностика на Медицинския университет в София, обръща внимание на тези процеси от години. Според него, оценявайки този напредък и необходимостта от висококвалифицирани експерти по „медицинската генетика“ вече се представят навсякъде по света от поне 5 различни специалности: една „Клинична генетика“ (само за лекари) и четири „Лабораторна генетика и геномика“ (за молекулярни биолози и лекари.) През това време у нас продължава да бъде само една обща специалност – „Медицинска генетика“ (само за лекари). 

Важно е да се отбележи, че специалността „Медицинска генетика“ е и с твърде ограничен капацитет, специалистите у нас са около 30, а се нуждаем от поне 70, ако над 80% от генетичните консултации се извършват от други лекари. Решението на този проблем е в международно утвърдения модел „Телегенетика“: консултиране по интернет, за което вече има известен опит и у нас. България разполага с достатъчен брой висококвалифицирани молекулярни биолози, които, ако им се осигури възможността да придобият специалност по някоя от формите на лабораторната генетика, ще бъдат мотивирани не само да останат в България, но и много от високоценените в чужбина наши експерти да се върнат в България. Според ветераните в тази област проблемът не е основно в генетиците, а в регулацията, контрола, инфраструктурата, стандартите, липсата на алгоритми и национални програми. Не на последно място, крайно време е да се признае у нас и специалността „Лабораторна медицина“, елемент на което е и лабораторната генетика и позицията „генетичен консултант“ за лекари с други специалности и молекулярни биолози.

Европейският съюз е вложил много средства в българската медицинска инфраструктура. Но не това е най-важното, няма ги хората. Три четвърти от бъдещите лекари в България искат веднага да заминат зад граница, сочи една анкета сред студенти медици. Най-предпочитаните от тях дестинации за работа и живот са Германия, Австрия и скандинавските страни. На този фон е спешно да се помисли за механизми, които да накарат образованите лекари да останат в страната. 

Само Германия е „внесла“ близо 50 000 лекари от чужбина – от които някъде другаде има остра нужда. Към тях се прибавят и между 100 000 и 300 000 медицински сестри и санитари, предимно от Източна Европа. 

Няма как да не спомена и проблема със заплащането. В България доскоро средната заплата на лекарите от спешната помощ беше средно около 900 лева, а от началото на годината се вдигна на 1 200-1300 лева. За сравнение в Германия началната заплата на асистент-лекарите в клиниките е 4 402 евро бруто. 

По данни на Българския лекарски съюз само през 2018 г. 348 лекари са напуснали страната, общо в периода между 2015-та и 2018-та те са били 1 692. Отделно, през последните 10 години България е била напусната от близо 30 000 медицински сестри. В Западна Европа доходите им са до 10 пъти по-високи от тези в родината. Тук може много да се работи и трябва нещо да се промени в обучението.

Както във финансите, така и в сектора на високите технологии бизнесът наложи това, което трябва да се преподава, същото трябва да се случи и в сектор „Здравеопазване“. И университетите трябва да разберат, че е необходимо да следват нуждите на бизнеса. В противен случай ни чакат нови дъна.

Със своя богат опит и визонерски поглед бихте ли се опитали да направите прогноза  кои ще са най-търсените специалисти на пазара на труда? Очаквате ли драстични промени в здравеопзаването – ще се върнат ли лекари от чужбина, ще се подготвят ли бързо медицински сестри и ще има ли промяна в системата?

Аз смятам, че в бъдеще най-търсени ще са хората, които имат аналитично и критично мислене. Хората, които могат да погледнат в тази сгъстена информационна среда и да реагират незабавно на внезапните събития. Бях на една конференция в Барселона, на която се бяха събрали топ изпълнителни директори на компании. Там им зададоха въпрос: „Кое е това качество, за което бихте наели служител? Само едно качество.“ Беше изключително интересно да разбера какво ще отговорят. Всички казаха „адаптивност“. Ако ти не можеш да се адаптираш към средата, няма как да оцелееш. Другото нещо е, че ни трябват повече от всякога лидери, но не тези в социалните мрежи. Трябват ни хора, които могат да сплотяват, да организират хората, да мислят за тях, за да се създаде един благоприятен бизнес климат. Това трябва да се случи в образованието. Що се касае до здравеопазването – основното предизвикателство там, и навсякъде на Запад, е как пациентът да ни стане клиент. За да може той да остане доволен и да се върне отново при вас. Защото ние също гоним бюджети, също се борим за пациенти, но отношението към тях трябва да се промени, защото никога няма да излезем от тази пропаст.