вторник, 26 март 2019  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    7334 прочитания

    Учителите все повече ще възприемат ролята на консултанти

    Как може да се преодолее пропастта между бизнеса и образованието и как се отразява многообразието от култури върху обучението, вижте какво сподели Джим Ъркхарт, директор на Англо-американското училище в София в интервю за Economy.bg
    03 октомври 2012, 08:47 a+ a- a

    Джим Ъркхарт, директор на Англо-американското училище в София

    Потърсихме директора на Англо-американското училище в София Джим Ъркхарт, за да сравни образователния модел на училището с този в останалите български училища. Плюсовете и минусите на двете системи коментира и учителка от България, която от 9 години работи в училището.

    Англо-американското училище в София е основано през 1967. В момента в него учат 400 ученици от 45 различни националности. 70% от децата са чужденци и 30% - българи. Две трети от преподавателите са от чужбина, а останалите са от България. От 2007 училището предлага програма за стипендии за талантливи български деца.

    Джим Ъркхарт е роден в Канада. Работил е в Бразилия, Русия и Япония. От август 2011 е директор на Англо-американското училище в София.

    Какви са разликите между образователния модел на Англо-американското училище и този в българските училища?

    "При нас учениците търсят решения на проблеми и предлагат идеи за бъдещето, а не се фокусират върху възприемането на определен обем от знания". Така директорът на Англо-американското училище в София Джим Ъркхарт обобщи основните разлики между образователния модел в България и този, възприет от тях. „При нас учениците имат по-голям глас, отколкото в останалите български училища”, подчерта още Ъркхарт.
    Той коментира, че макар многообразието от култури в училището понякога да е предизвикателство за учители и ученици, то обогатява класната стая.
    Според него интернационалната среда се отразява по различен начин на учениците в зависимост от възрастта им. Докато по-големите го възприемат като нещо положително, то по-малките дори не осъзнават, че това е нещо различно, защото повечето от тях не са учили в друг тип училища.
    Предизвикателство за част от децата е и местенето от една страна в друга. Според Ъркхарт обаче те лесно се адаптират, защото са свикнали с това движение.

    Какво е да учиш и да работиш в Англо-американското училище?

    Това потвърждава и германката Кендра Райтър, която от пет години учи в Англо-американското училище в София. Тя сподели, че макар в началото да й е било трудно, тя успяла да се адаптира само след половин година.
    Десетокласничката разказа, че в Германия е учила в обществено училище, където класовете са много големи. „Тук групите са малки и сме по-скоро като семейство”, допълни Кендра.

    Различията в обучението коментира и 16-годишният българин Теодор Танев. Той е спечелил пълна стипендия и вече трета година учи в Англо-американското училище. Преди него обаче Теодор е учил в българско училище. „В Англо-американското училище процесът е не толкова за зубрене, колкото за разбиране на материала”, разказа той. „Учебната програма е направена така, че ученикът да има максимално много знания и умения, които ще му помогнат в реалния живот, отколкото на теория”, допълни Теодор. Най-впечатлен обаче е от интернационалната атмосфера в училището, която му дава възможност да се докосне до различни националности и да усети как другите разсъждават за живота.

    Привлечена от международната среда е и учителката Росица Анастасова. Тя преподава български в училището от девет години. Според нея основният плюс на такъв тип училище е, че детето е в центъра на образователния процес. „Моделът е формиран така, че да се обслужи и посрещне нуждата на всяко дете, което за съжаление в българската система все още не се прилага и дори не се планира да се прилага”, подчерта тя.

    Как може да се преодолее пропастта между бизнеса и образованието, и какво е бъдещето на образованието?

    Джим Ъркхарт също смята, че България трябва да инвестира повече в образованието. Според него само така страната би могла да преодолее пропастта между бизнеса и образованието. „Това не е инвестиция, която се възвръща веднага, но е от полза за обществото в дългосрочен план. Тя подпомага икономическия прогрес”, коментира той.
    Ъркхарт счита, че в бъдеще учителите все повече ще възприемат ролята на консултанти особено по отношение на по-големите ученици. „Това вече се случва с т.нар. flipped classroom (изнесени класни стаи)”, посочи той. „Този модел на консултации става все по-важен особено в ерата на интернета, когато учителите и преподавателите вече не са носителите на информацията. Днес всеки има достъп до информация”, смята Ъркхарт.
    Според него най-трудната задача пред училищата днес е да подготвят така учениците, че да могат да се справят с бъдещите предизвикателства. „Ние не можем да предвидим бъдещето, но можем да подготвим учениците си да вземат разумни решения, да решават проблеми, да търсят решения и идеи. Ако това присъства в училището, то тогава учениците ще бъдат подготвени за бъдещето”, отбеляза в заключение Ъркхарт.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    От 2022 новите коли в ЕС ще са с повече системи за безопасност
    Вижте какви ще са новите задължителни устройства за безопасност
    преди 6 часа
    Красимир Първанов подаде оставка като зам.-министър на енергетиката
    Това е третата оставка заради скандала с апартаментите
    преди 7 часа
    Пак удължават срока за приемане на оферти за концесията на летище София
    Промяната в срока на подаване на заявления e свързана с изменения в Документацията за концесията
    преди 9 часа