четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    5520 прочитания

    За всички сектори с огромен недостиг на работна ръка синята карта ще има положителен ефект

    Очаквам да се увеличат кандидатите от Сърбия, Северна Македония, Албания, Русия и Беларус – Невена Ковачева, ръководител „Човешки капитал и глобална мобилност“ за EY в България и региона, пред Economy.bg
    07 февруари 2023, 10:50 a+ a- a

    На 19 януари българският парламент прие промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. С тях се улесняват процесът и условията за привличане на висококвалифицирани специалисти във всички сектори на икономиката ни чрез т.нар. „синя карта“.

    Какво се променя с облекчаването на процедурата за синя карта, как тези облекчения ще се отразят на бизнеса, какво още трябва да се подобри в бизнес средата у нас, за да стане тя по-привлекателна, какъв ще е ефектът от стартъп визата – тези и други въпроси коментирахме с Невена Ковачева.

    Невена Ковачева е съдружник в Данъчната практика на EY Bulgaria и е ръководител отдел Човешки капитал и глобална мобилност за EY в България, Албания, Северна Македония и Косово.
    Невена е завършила бизнес право и данъчна икономика в Нидерландия и има повече от 19 години опит в консултирането на компании относно данъчните, имиграционните, трудовоправните и социалноосигурителните аспекти при работа на служители в трансгранични ситуации. Тя и нейният екип участват в работната група по изготвяне на законопроекта за синя карта.

    Г-жо Ковачева, парламентът прие промени в процедурата за получаване на синя карта. Какви конкретни промени бяха приети?
    На 25 януари беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Този законопроект е плод на месеци работа от различни страни, включително и от EY. Промените касаят също и Закона за чужденците, Закона за здравното осигуряване и Закона за българските лични документи и предвиждат транспониране в националното ни законодателство на Директива (ЕС) 2021/1883 относно условията за работа и пребиваване на граждани на трети страни.

    С промените се адресира както недостигът на висококвалифицирани служители във всички сектори на икономиката ни, така и крайната необходимост от улесняване на административно тежките и тромави имиграционни процедури. За последните 8 години са издадени само около 2000 нови сини карти при необходимост от десетки хиляди в определени сектори на годишна база. Това е достатъчно добър индикатор за неефективността на процедурната уредба.

    За да се развиват бизнесът и икономиката ни, са необходими специалисти, които липсват на българския трудов пазар. С промените процедурите по привличането на липсващи специалисти в полза на бизнеса ще се улеснят, като се облекчи администрацията и се разширят критериите за прием.

    Ето и по-конкретно какви са най-важните промени:

    • Първо, разширява се кръгът от лица, които могат да кандидатстват за синя карта. Освен бакалавърска степен високата квалификация ще може да се доказва и с професионален опит. Това определено е промяна, която отговаря по адекватен начин на актуалната бизнес среда.
    • Максималният срок на валидност на синята карта се удължава от 4 на 5 години. Това определено ще намали административната тежест върху работодателите и ще им даде възможност за по-дългосрочно планиране на проекти и ресурси.
    • Скъсяват се сроковете за вътрешни проверки и размяна на документи между властите. Въвежда се и възможността за електронно подаване на заявления, когато се изгради съответната IT инфраструктура.
    • Служителите ще могат да сменят работодателите си след 12 месеца само с уведомление, без това да е предмет на допълнителна процедура по одобрение.
    • В отговор на новата бизнес реалност се въвежда възможност за работа от разстояние в рамките на страната ни. Също така служителите могат да бъдат командировани в рамките на ЕС подобно на местните служители.
    • Притежателите на сини карти ще подлежат на задължително здравно осигуряване, както и местните служители. Това ще отмени необходимостта от здравна застраховка, обхващаща целия период на пребиваване в България.

    Колко дълъг беше процесът по издаване на сини карти досега? И как очаквате да се облекчи процедурата с промените?
    Процедурата за синя карта е единна процедура за получаване на разрешение за работа, Д виза и разрешение за престой, като законовите срокове на всички институции за преглед на документите и одобрения на исканията са общо около 3 месеца. Процесът по събиране и правилна обработка на документите с необходимите легализирани преводи обаче отнема също немалко време и така цялата процедура дори при една отлична организация е практически около 4 – 5 месеца. Основно скъсяването сега идва от периодите за вътрешни проверки и комуникация между властите, а очакваното въвеждане на електронна ИТ инфраструктура допълнително ще облекчи самата процедура.

    По време на дискусиите се чуха позиции, че с изискването за документ за 5 години опит на равнище, сравнимо с висше образование, отваряме пазара на труда и за по-нискоквалифицирани работници. Защо се наложи тази промяна?
    Аз не бих нарекла служителите, за които синята карта е подходяща процедура, нискоквалифицирани, дори напротив. Университетската диплома отдавна не е единствен критерий за квалификация, особено в определени сектори като IT индустрията, където има нужда от специалисти с определени познания, опит и компетенции, които не се придобиват в класическите университети. Бих дала пример и с друг сектор като авиационния, където пилотите не получават бакалавърска степен, а преминават през образование и изключително тежки обучения, за да управляват самолет и да носят отговорност за стотици хора. Бихме ли нарекли един пилот нискоквалифициран?

    Така че с тези промени ние не отваряме пазара на труда за по-нискоквалифицирани служители, а адаптираме законодателството ни към реалността и актуалните изисквания на бизнеса.

    Какъв точно опит ще се счита за сравним с висше образование?
    За опит, сравним с висше образование, ще се считат знания, умения и компетентности за длъжности, включени в списък, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Квалификацията следва да се удостовери чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за професионален опит на ниво и придобит в срока, посочен в списъка за конкретната длъжност и/или сектор. Когато говорим за длъжности извън гореспоменатия списък, тогава кандидатът следва да има поне 5 години професионален опит, за да докаже съответната квалификация.

    Дебат предизвика и предложението брутната заплата на работници от трети страни да бъде най-малко 1,5 пъти по-висока от средната в страната. Каква е целта на това предложение, което беше определено като „дискриминационно“ от някои депутати?
    На първо място, изискването за минимално възнаграждение от поне 1,5 пъти от средната работна заплата за България за последните 12 месеца винаги е съществувало и няма нищо ново в тази връзка със сегашните промени. То е неминуема част от транспонирането на европейската директива.
    На второ място, считам че прагът на възнаграждение при случаите на наемане на чужденец чрез процедура за синя карта може само да стимулира работодателя да търси квалифициран българин. Ако работодателят може да намери кандидат, за когото да не трябва да минава през администрацията на една имиграционна процедура за привличане на специалист отвън и за когото ще има свободата сам да уговори подходящо възнаграждение, той едва ли би предпочел чужденец, където разходът и администрацията биха били по-големи. Така че не считам, че терминът дискриминация изобщо има място в тази дискусия.

    От кои страни се очаква да привлечем специалисти със синята карта?
    От всякакви трети страни, където има търсените специалисти и това зависи от сектора и образователната им системата. В практиката си виждам всякакви екзотични държави като Индия, Пакистан, Тайван, ЮАР. В последната година наблюдавам и голям брой кандидати от Русия и Беларус заради преструктуриране, затваряне или преместване на цели отдели и бизнеси в отговор на безпрецедентната политическа ситуация.
    България също би била привлекателна дестинация за хора от държави с високо ниво на безработица и по-висока данъчна и социалноосигурителна тежест. Очаквам да се увеличат и кандидатите от държавите от региона ни като Сърбия, Северна Македония и Албания, където нивата на заплащане са по-ниски, безработицата е по-висока, не са в Европейския съюз. А и не на последно място – преместването от близка страна е по-лесно както за кандидата, така и за семейството му.

    Какъв очаквате да е цялостният ефект от новоприетите промени върху технологичната индустрия?
    Ефектът от промените би следвало да е положителен за всички сектори, където има огромен недостиг на работна ръка.

    Кои други индустрии биха могли да се възползват от синята карта?
    Няма ограничение. Синята карта е достъпна за всички индустрии. Допреди няколко години, в началото на всяка година, се публикуваше списък с професии, които можеха да кандидатстват за синя карта, но отдавна отпадна това ограничение.

    Какво друго трябва да се подобри в бизнес средата у нас, за да стане тя по-привлекателна?
    Приетите промени със сигурност са стъпка в правилната посока и ще бъдат от полза за бизнеса. Разбира се, има още някои промени, които можеха да бъдат приети, за да улеснят още повече привличането на таланти към България, като например въвеждането на временен адрес, докато кандидатът намери дългосрочно жилище и не е необходимо да прави ненужни разходи предварително.
    За сравнение в други европейски държави като Нидерландия, има разработена улеснена и изключително кратка процедура за определени работодатели, които отговарят на дадени условия. В Литва пък кандидатстването и получаването на синя карта може да става изцяло от държавата, в която пребивава чужденецът, като сроковете са доста кратки, напр. месец и половина за цялата процедура.

    През октомври беше приета и стартъп визата у нас. Какъв ще е ефектът от нейното въвеждане?
    Така наречената „стартъп виза“ за граждани на трети страни е удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен бизнес проект. Удостоверението не е нов вид виза за влизане и престой, а заедно с поне 50% участие в българска компания ще бъде основание чужденецът да получи разрешение за продължително пребиваване от 1 година. Проектът се оценява от Министерството на иновациите и растежа, като някои от критериите за оценка са договорените инвестиции, клиентска мрежа, патенти.
    Общата продължителност на процедурата по получаване на разрешение за пребиваване е подобна на тази за синята карта от около 3 месеца, но пък има предимство пред процедурата на база регистриран управител, тъй като няма изискване да има вече наети 10 български или европейски граждани, за да може да бъде регистриран чужденецът.
    Въвеждането на стартъп визата е най-вече релевантна за стартъп компаниите, тъй като ще увеличи възможностите за лица, които досега нямаха основание да пребивават в България и да бъдат част от стартъп екосистемата ни.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 52 минути
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 3 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк
    преди 4 часа
    „България Еър“ променя терминалите за опериране в в Рим, Мадрид и Прага
    Те са предвидени за полети от шенгенското пространство и предоставят възможност за по-добри транспортни връзки и влизане в страните без паспортна проверка
    преди 4 часа
    Предлагат бърза ликвидация на неработещи фирми
    От 30 хил. до 50 хил. нови дружества се създават на година, като над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки
    преди 4 часа
    3 български авиокомпании ще летят до Китай
    Правителството определи авиопревозвачите за директните полети до Поднебесната империя
    преди 5 часа